Дмитрий Минин: Западът продава Украйна, Украйна продава Полша, а в същото време и себе си – и така в кръг, Фонд за стратегическа култура
Всички са солидарни, че кулминацията на украинския конфликт наближава – фронтът се пропуква, „планът за победа“ на Зеленски се провали и дори беше осмян, а предстои обичайната за тези места в подобни ситуации фаза на „кръвопролитие“. Киев крещи, че Западът го е „предал и продал“; Варшава на свой ред изведнъж също започна да говори как тези „неблагодарни“ украинци продават „самоотвержените“ поляци. Зеленски вече открито предлага на Запада да плати за всичките си „желания“ със земята и недрата на „Незалежната“ (уран, литий, руди и т.н.), както и с жива стока – новобранци. Те ще застанат като „непоклатима стена“ по границите на НАТО с Русия, като се има предвид исканото включване на Украйна в тях, и ще заменят американските войски в цяла Европа.
Досега никой не е приел активно първото предложение на Зеленски, освен Франция, чийто енергиен сектор е предимно ядрен и чиито източници на уран в Африка, главно в рамките на Конфедерацията Сахел, са безнадеждно изгубени. Макрон, очевидно, побърза да добави украинския уран (а той е много) в баланса си, което предопределя неочаквано повишената „ястребовост“ на Париж в полза на Киев. Останалите гиганти в НАТО, включително Германия и Съединените щати, вероятно нямат много вяра, че ползите, които Зеленски обещава, ще бъдат толкова лесно достъпни за тях в обозримо бъдеще. Що се отнася до второто му предложение да превърне „щитовете на Украйна“ в и пазители на Европа, всички само въртят пръсти около слепоочията си по не особено уважителен начин.
Западните съюзници на Украйна са обхванати предимно от противоречиви желания към нея. От една страна, те, разбира се, биха искали да контролират богатите ѝ приподни ресурси. От друга страна, тяхното (украинското) военно-политическо бреме е много „токсично“.
Bloomberg, например, в статията „Продажбата на Украйна опозорява Запада“ твърди, че „разделеният Запад търси начин да спре да подкрепя Украйна в борбата срещу настъплението на Путин“, осъзнавайки, че въоръжените сили на Украйна нямат достатъчно сила за продължителна конфронтация.
Според изданието „Украйна скоро ще бъде разпродадена“. Европейските страни, изпитващи икономически и енергийни затруднения, „отчаяно се надяват на прекратяване на военните действия при всякакви условия, различни от абсолютната капитулация на Украйна“. Един американски стратег, както припомня Блумбърг, предвидливо прогнозира през първото лято на военните действия, че докато руснаците не могат да завладеят Украйна, те могат да я запазят в такова състояние, че никой нормален човек няма да иска да живее или да инвестира в нея.
Рупорът на американските бизнес кръгове WSJ, в съответствие със своя профил, извежда въпроса за „продажбата“ на Украйна в много практична плоскост. „Западът иска да получи предложения от Москва за прекратяване на украинския конфликт, които не са твърде унизителни за него“, пише WSJ.
Путин обаче, според този вестнник, няма да предложи лесни начини за отстъпление. Той иска три неща от този въоръжен конфликт: колкото е възможно повече украинска територия и население, руско вето върху външната и икономическата политика на следвоенните останки от Украйна и значително отслабване на НАТО и ЕС. „Цената на подобни желания е висока, но всеки ден на битка приближава Путин към постигането на тези три цели.“
Показателна е реакцията на събитията около Украйна в съседна „братска“ Полша. През последните години Варшава всъщност беше в челните редици на провокирането на „украинските проблеми“, инвестира значителни средства в това, прие милиони украински мигранти и очакваше значителни ползи от всичко това по отношение на реализирането на дългогодишни исторически претенции, които не са изчезнали изобщо.
Изведнъж се оказа, че на финалния етап от уреждането на въпроса тя е била изтласкана настрана и Киев предпочете да говори директно с „господарите на дискусията“. Информационното пространство на страната е пълно с обвинения, че Полша е „продадена“ и националните ѝ интереси не се вземат предвид, макар че, ако се замислим, въпросът е, че тя просто е била изтласкана от тази „продажба“.
Например членът на Европейския парламент от Полша Анна Брилка каза в Polsat News, че нейната страна „е отпаднала от играта за Украйна, а Зеленски се държи като паразит“.
Поляците бяха обидени и от факта, че никой дори не се сети да ги покани в Берлин за преговори за възможността за прекратяване на войната в Украйна. На масата бяха седнали само британският премиер Кеир Стармър, германският канцлер Олаф Шолц, президентът на САЩ Джо Байдън и президентът на Франция Еманюел Макрон.
Зеленски просто беше „изтекъл“. Потъпкан е прокламираният „основополагащ“ принцип на Запада – „нито дума за Украйна без самата нея“. Полският президент Д. Туск също не беше сред тях. Освен това, след като анализираха „плана за победа“ на Зеленски, поляците не откриха себе си място в него или в трите секретни приложения за Полша. Пресата им пита:
„Как стана така, че след като инвестирахме толкова много пари в подкрепа на Украйна, ние не само получихме не най-добрите отношения с тази страна, но и не бяхме включени в броя на партньорите на ключовия план“?
Тя настоява също така да се разбере „дали това се случва в резултат на решения, взети единствено в Киев, или в резултат на натиск от страна на нашите западни съюзници“. Изобщо „бедните поляци“ също са разигравани и „продавани“ от собствените си старши партньори с помощта на „коварния“ Киев. Ето какво се случва, когато се опитваш да се надскочиш.
В същото време сред обикновеното полско население нараства недоволството от поведението и „зависимостта“ от украинските бежанци, а в бизнес средите – от нелоялната конкуренция на евтините продукти от Украйна, особено на храните. Нещо повече, Варшава, която по всякакъв начин подкрепя присъединяването на Киев към НАТО, може да се превърне в една от основните пречки пред интеграцията му в ЕС.
Експерти са изчислили, че в случай на присъединяване на Украйна към ЕС Полша ще трябва да се превърне от най-големия получател на европейски субсидии, които само през 2023 г. възлизат на 7 млрд. евро, в донор съгласно условията на споразумението за Киев.
Субсидиите за нейните земеделски производители ще бъдат намалени с 20%, както и за земеделските производители в други държави от еврозоната. „Полша буквално ще плати за присъединяването на Украйна към ЕС“. Правителството на страната, което ще отвори пътя към смъртта на собственото си селско стопанство, едва ли се радва на обществено признание. Украинските селяни обаче също няма да имат голяма полза от подобна перспектива. Американските агрогиганти като Каргил и Монсанто, както и малцината украински компрадори сред приятелите на Зеленски, които им помагат, ще го получат изцяло. Те вече са предоставили на тези компании значителна част от най-плодородния национален чернозем и са обещали да им дадат всичко. Разчитайки на тях, американците очакват да направят Европа толкова зависима от тях в областта на селското стопанство, колкото я направиха за природния газ.
В този циничен цикъл на покупко-продажба на Украйна мнозина разчитат да спечелят пари, защото не напразно толкова усърдно разпалват пламъците на конфликта в нея през всичките тези години. Животът обаче предполага, че много от тях ще трябва да бъдат горчиво разочаровани, може би повече от веднъж. Те ще ядат нещо, но не е нужно да им го давате.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски