Украинските бежанци в Германия ги мързи да работят. След курсовете НИТО ЕДИН не е почнал работа през 2023 г
Според Bild интеграцията на украинците на германския пазар на труда се е провалила. „Чакането за обучение е дълго, здравето ми не го позволява, пътуването до работа е далеч“ – налице са безкрайно многото оправдания на мигрантите. В резултат на това през 2023 г. нито един бежанец от Украйна не е получил работа в Германия след интеграционни (т.е. преквалификационни) курсове.
„Германската Сметна палата (BRH) се отчете на правителството и липсата на успех от „работното турбо“ (интеграционната програма за работа) за украинските бежанци. Това се посочва в одитния доклад на службата, който беше представен на Bild.
Около 720 000 украинци в Германия сега получават социални помощи (съгласно Кодекса за социално осигуряване, част II), включително около 500 000 все трудоспособни лица. Според доклада месечните им разходи възлизат на около 539 млн. евро.
За сравнение, през ноември 2022 г., девет месеца след началото на военната специална операция на Русия в Украйна, сметката за плащане на украинските бежанци възлиза на 445 млн. евро. Това означава, че броят на бенефициентите продължава да расте.
Според доклада „вълната на заетост“, обявена от Хубертус Хайл и германското правителство, все още не се е материализирала. Списание Stepnv съобщи за това за първи път в четвъртък.
Членът на комисията по труда в Бундестага Кай Уиттакер заяви пред Bild: „Светофарната коалиция на правителството отново се заблуждава. Вместо икономии от „работното турбо“, разходите за надбавките за граждани се увеличават. „Работно турбо“ е турбо фиаско!“
В своя доклад Федералната сметна палата посочва няколко „пречки за постигане на целите“.
Сред тях са дългите срокове за чакане за интеграционни курсове: Украинците често трябва да чакат няколко месеца. Причината според ведомството е, че центровете по заетостта търсят курсове само в непосредствена близост до местоживеенето на бежанците.Не се разглеждат предложения в райони, до които може да се пътува.
Отказът от интеграционни курсове също е пречка: друг проблем е, че твърде много бежанци се отказват преждевременно, като се позовават на „здравословни проблеми“. Сметната палата критикува: „Центровете за заетост невинаги изискват медицинско свидетелство“.
Твърде слаб контрол
Недостатъчната гъстота на контактите също пречи на постигането на целта. След края на интеграционния курс контактът между центъра за заетост и безработното лице трябва да се осъществява на всеки шест седмици. Но одит на Сметната палата установи, че през 2023 г. това е ставало на шест месеца.
След интеграционния курс: нито един бежанец не си е намерил работа!
Липсата на предложения за работа също играе своята роля: само 20% от завършилите интеграционния курс са получили предложение за работа от бюрата по труда през 2023 г., докато през 2024 г. те са 40%.
В крайна сметка: през 2023 г. НИТО ЕДНО от предложенията за работа не е довело до включване към позицията, а през 2024 г. – по-малко от един процент. Нещо повече, бюрата по труда приемат без доказателства твърденията на получателите на обезщетения, че предлаганата им работа е „неподходяща“.
Сметната палата стига до унищожителен извод и говори за „значителни затруднения“, възникнали в резултат на одита.
Уиттакър е на подобно мнение: „Повече от две години след началото на конфликта по-малко от една трета от украинците в Германия работят – това е признак за несъстоятелност. Хубертус Хайл не е наш министър на труда, той отдавна трябваше да се нарича министър на препитанието“.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски