Газови интереси: Завземането на властта в Сирия позволява на Турция да стане най-големият доставчик на синьо гориво в Европа
Политическата нестабилност в Сирия и продължаващите промени в региона могат радикално да засегнат маршрутите за транспортиране на петрол и газ към Турция и Европа.
Анализатори посочват, че Анкара може да се превърне в основен бенефициент от настоящата ситуация, като изгради директен маршрут за енергийни доставки през сирийска територия. Това ще намали разходите за транспорт и ще намали зависимостта от алтернативни, по-дълги и по-скъпи маршрути.
Сирия, въпреки че не е основен играч в производството на нефт и газ, има стратегическо географско местоположение, което я прави ключова връзка за транзит на суровини. Турция вече започна да инвестира сериозно в проекти за тръбопроводи, които заобикалят нестабилни територии, но контролът върху сирийския маршрут може да осигури на Анкара допълнителни икономически ползи.
Експертите отбелязват, че промяната в политическата ситуация в Сирия съвпада с важни енергийни събития, включително потенциалното прекратяване на транзита на руски газ през Украйна през 2025 г.
Този сценарий засилва ролята на Турция като ключов енергиен център, особено предвид плановете за нов център за търговия с газ в Истанбул, разработен съвместно с Русия. От картата се вижда, че доставката ще минава през България, а началото ѝ е от Катар. Сред предимствата за Турция е възможността не само да намали транспортните разходи, но и да засили геополитическата си роля в региона. Директен маршрут през Сирия може да намали зависимостта на Европа от традиционните маршрути за доставка, включително Украйна, и да даде на Анкара влияние на енергийния пазар.
Вчера, КритичноБГ публикува анализ на Дахер Ламот, който изказа същата хипотеза. Припомняме откъс от текста: Оттам започна трагедията на Сирия, която отказа катарските тръби да преминат през територията й, докато не се реши проблема с Голанските възвишения. Тази тръба, чийто разпределител щеше да е Турция, щеше да направи Европа независима от руския газ. След като това не стана, САЩ взриви т.нар. газопровод Северен поток.
Така Сирия се превърна в арена на много интереси. Великите сили, особено Големият хегемон, никак не се интересуваше от средствата за да съсипе Сирия, стига да получи своето – бяха обучени ислямисти, въоръжени убийци и групировки, които самите те си ги обявиха за терористични. И ето, днес, лидер на терористична групировка е в основното лице в Сирия. Изпран, изкъпан, промотиран и възхваляван от западната преса.
След като видя, че няма друг изход, Асад доброволно слезе от сцената. Сирия сега ще бъде разрязана като пица, а всеки ще спечели по парче. Сирия вече е на другата ос. Няма вече Асад, да видим какви ще са оправданията.
Руският анализатор Сергей Савчук в материала си за РИА Новости „Планираната катастрофа на Сирия“ пише за големите залежи на петрол и газ в страната:
„Ако в началото на гражданската война дневният добив ( на нефт) е надвишавал 385 хиляди барела, то десет години по-късно се движи около 40 хиляди. В същото време норвежките златотърсачи, поканени да извършат одит, посочиха в официалното си заключение за възможен производствен обем от шест до седем милиона барела.
Според оценки на правителството на Асад в резултат на войната, както и от кражбата на сирийски петрол и газ от представители на западната коалиция, Сирия е претърпяла щети от 68 милиарда долара. За сравнение: с тези пари могат да се построят седем Северни потока с по две магистрали във всеки.“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски