Василий Стоякин за Взгляд: Защо Украйна загуби залагайки на „западните гаранции“?
Точно преди 30 години, на 5 декември 1994 г., беше подписан така нареченият Будапещенски меморандум, на който днес киевският режим постоянно се позовава. Киев твърди, че меморандумът е гарантирал сигурността на Украйна в отговор на отказа на страната от ядрени оръжия. Какво всъщност се казва в този документ и кой всъщност може да даде на Украйна реални гаранции за сигурност?
Според Украйна, единствените и надеждни гаранции за нейната сигурност е членството ѝ в НАТО
На 3 декември т.г., в навечерието на 30-ата годишнина от подписването на Будапещенския меморандум, украинското външно министерство заяви, че Украйна не е удовлетворена от гаранциите, предоставени от меморандума, и затова иска надеждни гаранции под формата на членство в НАТО. Никакви алтернативи няма да бъдат разглеждани.
Какви са тези гаранции, които според киевския режим са им били предоставени съвместно от Русия и Запада преди 30 години – и в замяна на какво точно?
След разпадането на СССР беше приет „нулевият вариант“, съгласно който частите и съединенията на Въоръжените сили на СССР, разположени на територията на бившите съветски републики, бяха предадени на тяхно подчинение. Бившата Украинска ССР получи напълно несъвместима войскова групировка, чиято численост дори не можеше да се определи с точност.
Наред с другото, Украйна получи част от съветския ядрен потенциал – 43-та армия на Ракетните войски със стратегическо предназначение, въоръжена със 176 междуконтинентални балистични ракети, 38 стратегически бомбардировача Ту-95 и Ту-160, общо – до 4,4 хил. ядрени заряда с различно предназначение
На територията на държава с население 52 млн. души бяха базирани войски с обща численост от 680 до 980 хил. души (от 1,3 до 1,88% при условен максимум за мирновременна армия от 1% от населението). Трудностите при преброяването се дължат на несигурността по това време относно статута на Черноморския флот и изтеглянето на войските от Източна Европа към Украйна (някои от тях са били на път за други региони на бившия СССР).
Наред с другото, Украйна получи част от съветския ядрен потенциал – 43-та армия на Ракетните войски със стратегическо предназначение, въоръжена със 176 междуконтинентални балистични ракети, 38 стратегически бомбардировача Ту-95 и Ту-160, общо – до 4,4 хил. ядрени заряда с различно предназначение. Формално те са предоставени на разположение на командването на въоръжените сили на ОНД.
Де факто Украйна не можеше да използва този арсенал. Нямаше системи за управление и определяне на целите (всички те бяха ситуирани в Москва), нямаше инфраструктура за поддръжка, а поддръжката на самата групировка беше изключително скъпа.
Не само националистите, които вече мечтаеха за ядрена война с Русия, но и професионалните военни бяха за запазване на ядрените оръжия
Въпреки това в страната се проведе дискусия за бъдещето на ядрения потенциал от гледна точка на защитата от външна агресия. Не само националистите, които вече мечтаеха за ядрена война с Русия, но и професионалните военни бяха за запазване на ядрените оръжия. Лидер на тази група беше бившият командир на 46-та ракетна дивизия Владимир Толубко (който сега ръководи Държавния университет по информационни и комуникационни технологии в Киев).
Политическото ръководство на Украйна, представлявано от президента Леонид Кравчук, предприе маневри.
От една страна, Кравчук подписва Алма-Атското споразумение, с което от Украйна се премахват тактическите ядрени оръжия, а след това и договора СТАРТ-1 чрез т.нар. лисабонски протокол, в който се излага намерението за пълен отказ от ядрените оръжия. От друга страна, той се колебаеше дали да изтегли стратегическия ядрен потенциал, очаквайки да го използва за преговори с Русия.
САЩ изясниха ситуацията, като предложиха на украинското ръководство избор между налагане на санкции, ако запази ядрените си оръжия, и компенсация, ако се откаже от ядрения си потенциал. Естествено, Украйна избра втория вариант.
Мотивацията на САЩ беше очевидна – те много се страхуваха от разпространението на ядрените оръжия като цяло и от това терористите да се сдобият с тях. Тези рискове бяха отразени дори в киното. Например във филма „Истински лъжи“ от 1994 г. с Арнолд Шварценегер ядрен заряд от Казахстан попада в ръцете на терористи.
На 14 януари 1994 г. бе сключено споразумение в три точки. Украйна прехвърли на Русия ядрени заряди за утилизация, както и някои носители на ядрени оръжия; Русия прехвърли на Украйна гориво за атомни електроцентрали на стойност 160 млн. долара като компенсация; а Съединените щати предоставиха на Украйна около 500 млн. долара по Програмата за съвместно намаляване на заплахите (програмата Нан-Лугар) за извършване на дейности по утилизация на оръжия.
На 3 февруари 1994 г. украинският парламент ратифицира Договора СТАРТ I. На 16 ноември 1994 г. Украйна се присъединява към Договора за неразпространение на ядреното оръжие като държава, която не притежава ядрено оръжие. На 5 декември 1994 г. на срещата на върха на Съвета за сътрудничество в Европа в Будапеща Съединените щати, Обединеното кралство, Русия и Украйна (към които по-късно се присъединяват Франция и Китай) подписват Меморандум за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Участниците в меморандума се ангажираха да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна, да не използват сила или мерки за икономическа принуда срещу нея, да не използват ядрено оръжие и да предоставят помощ, ако Украйна „стане жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия“. Възможно ли бе да се обърка нещо?
В действителност смисълът на думата меморандум е друг, това е нормална форма на междудържавно споразумение, но то наистина не предполага никакви действия и още по-малко санкции от липсата им. Съответно той не изисква ратификация. Тоест, строго погледнато, един меморандум не гарантира нищо. Дори и да е меморандум за гаранции.
Второ, дяволът, както винаги, се крие в подробностите. В подробностите пишеше, че гарантите се задължават (!) да използват сила (!) срещу Украйна само в рамките на Устава на ООН (СВО не нарушава Устава на ООН). Нещо повече, те дори си запазват правото да използват ядрени оръжия срещу Украйна (!), ако Украйна се окаже съюзник на държава с ядрено оръжие (всъщност всяка държава от НАТО).
С други думи, това е меморандум за сигурността не само на Украйна, но и на други държави, включително на нейните съседи.
Как се очакваше да сработи? Това е известно. На 5 март 2014 г. се проведе среща между външните министри на Украйна, Съединените щати и Обединеното кралство (Русия се въздържа от участие, тъй като не разбра кой представлява Украйна след държавния преврат), за да се обсъди прилагането на Будапещенския меморандум. Резултатът от срещата беше мъгляв документ, чийто смисъл беше, че западните съюзници не одобряват действията на Русия в Крим, но няма да предприемат нищо. Наложените по-късно санкции не бяха свързани с изпълнението на меморандума. Така че оплакванията на украинското външно министерство са неоснователни – всички страни-гаранти вече са изпълнили задълженията си по меморандума.
Сега киевският режим настоява Украйна да бъде приета в НАТО. Те казват, че там гаранциите са направо огън.
Нека погледнем текста на Северноатлантическия договор (известен още като Устава на НАТО, на който понякога се позовават). В член 5 се посочва, че в случай на нападение всяка страна от НАТО реагира индивидуално, „като незабавно предприема индивидуални или съвместни действия, които счита за необходими“.
Парадоксално е, че сега страните от НАТО реагират на украинския конфликт така, сякаш Украйна е член на НАТО – „предприемат такива индивидуални или съвместни действия, каквито сметнат за необходими“.
По-специално, казват на всички, че Русия се държи лошо, налагат санкции срещу нея и предоставят на Украйна военна помощ. Планът на Тръмп фактически (не юридически – нека не очакваме твърде много от него) готви да се признае включването на част от бившата територия на Украйна, сега в състава на Русия, което също не противоречи на гаранциите на Северноатлантическия договор – САЩ действат, както сметнат за необходимо. В същото време декларира, че подкрепя териториалната цялост на Украйна.
В това отношение неотдавнашната информация, че планът на Тръмп за разрешаване на конфликта в Украйна вече не предвижда предоставянето на Украйна членство в НАТО, което не променя коренно ситуацията.
По-скоро това е шамар за украинското външно министерство. Казва му – вие ли ще ни диктувате условията? Ще се справите и без предписаните гаранции. Първоначално сегашната подкрепа беше предоставена без такива гаранции (сега са подписани съответни споразумения).
По-рано бившият украински президент Зеленски посочи, че има алтернатива – ако не влязат в НАТО, то да получат ядрените оръжия. Включително да ги получат директно от НАТО. И наистина, има изтичане на информация, че такова обсъждане вече се води в САЩ и НАТО.
На 1 декември съветникът на президента по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че американската администрация не разглежда възможността за предоставяне на ядрени оръжия на Украйна. С други думи, той не отрече самия факт на обсъждане на тази тема
Най-интересното е, че САЩ реагираха на тези изтичания по най-безумния от всички възможни начини. На 1 декември съветникът на президента по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че американската администрация не разглежда възможността за предоставяне на ядрени оръжия на Украйна. С други думи, той не отрече самия факт на обсъждане на тази тема.
Въз основа на опита от по-ранното предоставяне на различни оръжия на Украйна отрицателният отговор на Съливан не означава, че отговорът наистина е бил отрицателен или че ще бъде отрицателен оттук нататък. Спомнете си колко пъти администрацията на САЩ отричаше, че Украйна е получила разрешение да нанесе удар по руска територия в границите от 1991 г. с американско оръжие. Въпреки това дори хипотетичното придобиване на ядрени оръжия от страна на Украйна не би я превърнало в безопасна територия – точно обратното.
Изводът е очевиден: единствената страна, която би могла да предостави на Украйна реални гаранции за сигурност, е Русия. Но Украйна отказа руските гаранции.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
