Марат Баширов: Откриването на Нотр Дам в Париж разкри бъдещата политика на САЩ към Европа. Макрон на Ротшилд ще е диригент
Известният руски геополитически анализатор Марат Баширов коментира състоялите се тържества в Париж по откриването на ремонтираната Нотр Дам на които присъства новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, както и редица държавни глави и премиери на европейски страни. По думите му основно действащо лице за прокарване на политиките на Тръмп за Европа няма да е унгарският премиер Виктор Орбан, както се очакваше до този момент, а френският президент Емануел Макрон, към когото републиканецът демонстрира особено топли чувства по време на срещата. Той напомня и факта, че именно Макрон е представител на финансовите елити от двете страни на океана и по-конкретно на фамилията Ротшилд. Ето и коментара му:
Тържествата по случай откриването на Нотр Дам дьо Пари в Париж разкриха бъдещето на политиката на САЩ към Европа.
Според Марат Баширов Емануел Макрон ще е „човекът“ на Тръмп в Европа, заради контактите му с фамилията Ротшилд. Това обяснява в голяма степен отсъствието на унгарският премиер Орбан и Фицо на Словакия. Или поне не бяха под светлините на прожекторите
1. Тръмп долетя, вече като действащ президент на САЩ, въпреки че встъпването в длъжност е едва на 20 януари 2025 г. (аз съм „късметлия“: на всеки 4 години на моя рожден ден се встъпва в длъжност от президентите на САЩ). Джо не долетя и явно в съгласие с Тръмп. Там беше само съпругата на Байдън Джил. Тръмп и Макрон са главните фигури в това тържество.
2. Диригент на американската политика в Европа става Макрон, така че той няма да подаде оставка заради правителствената криза (президентските избори във Франция са чак на 27 г., а президентските избори в САЩ – на 28 г.). Очевидно е, че задачата на Макрон е да подготви реформа на ЕС и НАТО. И за предпочитане с парите на ФРГ. Това е неговото лично политическо бъдеще.
Връзката с Макрон е установена чрез финансови кръгове, които действат от двете страни на океана (Ротшилдови). Спомнете си за коя банка е работил Макрон (става тума за банка Rothschild & Cie, бел. на КритичноБГ).
Баширов е категоричен, че основна цел на САЩ при Тръмп ще е да поеме военните разходи за НАТО, както новоизбраният президент вече обяви, както и да не се позволи технологическо предимство на Европа пред САЩ
Стратегията на САЩ е проста: изтегляне на ресурсите от Европа, прехвърляне на военните разходи към европейските държави, предотвратяване на придобиването на технологично предимство пред САЩ, блокиране на икономическото присъствие на Китай в Европа, предотвратяване на развитието на нови транспортни коридори за страните от ЮИА (Югоизточна Азия).
Не Великобритания, а Франция вече ще дирижира сделката по прекратяване на войната с Украйна, пише руският анализатор
3. Какво да кажем за Русия? Отговор: да се опита да „купи“ чрез нов формат европейската и световната сигурност, облекчаване на санкциите и териториални отстъпки. Тук Макрон (т.е. Франция, а не Великобритания) всъщност ще бъде отговорен за „сделката“ с Украйна. Затова допусна Зеленски като гарнитура на тази трапеза.
4. Събитията ще се случат много бързо. Макрон и Тръмп имат само 3-4 години, за да направят тенденцията необратима. И ще има съпротива, включително от страна на елитите на малките европейски държави, особено в Източна Европа.
Но именно за това е ЦРУ. Погледнете Румъния и техните избори.
5. Тръмп ще „работи“ в Европа във формат „тет-а-тет“, т.е. „ще се договоря“, никакви сложни дипломатически процеси, „удар през ръката и заминаване“. Макрон, от друга страна, ще прилага системни решения.
Какво е опасно за нас (т.е. за Русия)? Ще бъдем принудени да заменим емоционалната компенсация (която до известна степен е неизбежна) за приемането на политиката на САЩ спрямо Китай и Европа. Но от това следва един важен извод: САЩ няма да могат да се борят както с Европа, така и със съюза между Китай и страните от ЮИА (Югоизточна Азия). А ние ще сме, както през всичките тези векове на геополитиката, между тях. И двете страни се нуждаят от нас.
Марат Баширов коментира и най-наболялата и гореща тема в световен мащаб – превратът в Сирия. Той публикува превод на арабски анализатор в поста си. Ето и цялата публикация:
Вторият Ирак е организиран от Турция, САЩ, Израел и местните елити в Сирия. Хаос на държавата/властта, различни ислямски течения, предателство и Иран, който играе дългосрочна игра над всичко това. Превод на статия от арабски анализатор. Интересен е обратът за по-малкия брат на Башар Асад:
Марат Баширов прави алюзия за случилото се в Сирия със събитията в Ирак, когато беше свален от власт Саддам Хюсейн
„Точно както Турция, Катар и САЩ подкрепят „опозиционни“ групи в Сирия (като СНА (Сириаската народна армия – опозиционна), ХТШ (Хаят Тахрир аш Шам) и СДС – Сирийските демократични сили), Иран вероятно ще започне да финансира/въоръжава лоялни групи вътре в Сирия, след като бъде сформирано ново правителство. Смятам, че ще минат най-много две години, преди да видим първите осезаеми резултати от подкрепяните от Иран „опозиционни“ групи вътре в новата „Свободна Сирия“.
Най-вероятно Иран ще се опита да запази известно влияние в Сирия по този начин. Асад всъщност никога не е бил (съществено) в лагера на „Оста на съпротивата“, поне от гледна точка на идеологията; той беше част от нея, главно поради геополитически съображения и стратегически нужди. Всъщност той не беше като Хизбула, НМС (Народни мобилизационни сили – военна формация от иракските въоръжени сили, която докладва директно на премиера министър) или Ансарула в Йемен, които по идеология са революционни шиити. Така че е напълно възможно през следващите няколко месеца или години да станем свидетели на „Ислямска съпротива в Сирия“.
Възможно е те да не контролират реално територията в Сирия, но да използват мека сила и да провеждат качествени съпротивителни операции срещу Израел или американските бази, или дори срещу самото правителство.
Не бих омаловажил и присъствието на някои бивши поддръжници на САА-Сирийската арабска армия/Асад в Сирия. Хора като генерал Сухейл Хасан, командир на 25-та дивизия на СМФ (Тигровите сили), се радват на значителна популярност в Сирия, особено сред алауитите и сунитите от висшата класа в големите градове. При евентуална бъдеща гражданска война очаквам някои от „старата гвардия“ на висшето командване на САА да съберат елементи от старите си части и да се опитат да извършат поне ограничен преврат, може би в Латакия и Тартус или дори в Дамаск. Това са райони, които са били много по-проасадовски настроени в сравнение с други части на Сирия.
Тези държави просто не са свикнали с демокрацията и военните „силни мъже“ от предишния режим често се оказват на власт…погледнете Либийската национална армия (ЛНА), ръководена от генерал Хафтар, бивш офицер от армията на Муамар Кадафи.
Не казвам, че те действително ще успеят да свалят едно бъдещо правителство на Свободна Сирия, ръководено от бунтовниците, но арабски държави като Сирия често са много податливи на военно управление. Тези държави просто не са свикнали с демокрацията и военните „силни мъже“ от предишния режим често се оказват на власт. Погледнете Египет, където режимът беше свален от ислямисти през 2011 г., но военните (водени от генерал Абдел Фатах ал-Сиси) си върнаха властта едва две години по-късно, през 2013 г. Или, например, погледнете Либийската национална армия (ЛНА), ръководена от генерал Хафтар, бивш офицер от армията на Муамар Кадафи.
Понякога обаче се говори, че Махер ал-Асад, братът на Башар, има обещаващо политическо бъдеще. Той е много по-проирански настроен от брат си Башар и мнозина го смятат за „човека на Иран“ в Сирия.
Дори това да не се случи, можете да бъдете сигурни, че бившите членове на САА ще играят важна роля в сирийската политика през следващите години. Повечето от тях публично ще се отрекат от Башар Асад, защото вече не искат да се идентифицират с него. Понякога обаче се говори, че Махер ал-Асад, братът на Башар, има обещаващо политическо бъдеще. Той е много по-проирански настроен от брат си Башар и мнозина го смятат за „човека на Иран“ в Сирия.
Дали изобщо е в Сирия и дали някога отново ще участва в политиката на страната си, предстои да разберем.
ХТШ трябва да докаже своята стойност. Трябва да покаже на населението, че може не само да контролира институциите и всекидневния живот в Сирия, но и да защитава страната от външни заплахи. На снимката – Мухамад ал Джолани, лидер на ХТШ
И накрая, ХТШ (или както ще се нарича правителството на „Свободна Сирия“) трябва да докаже своята стойност. То трябва да покаже на населението, че може не само да контролира институциите и всекидневния живот в Сирия, но и да защитава страната от външни заплахи. Ако ХТШ не успее да покаже, че може ефективно да управлява и ръководи обединена и силна Сирия, особено в условията на продължаваща израелска агресия, те лесно могат да загубят легитимност съвсем скоро, което в крайна сметка ще има последствия, тъй като ще създаде значителни проблеми за тяхното управление.
Във всеки случай Ислямска република Иран ще направи всичко възможно, за да запази известно влияние в Сирия. Ръката на Иран е дълга и тя няма да изчезне.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски