Известният руски политически анализатор Марат Баширов коментира първото заседание на сирийското правителство от „умерени джихадисти“, както го определя западната преса, на което те се сбиха. Той саркастично пита, защо не носят и оръжие по време на заседанието:
„Това е първото заседание на новото сирийско правителство. По някаква причина те провеждат срещата без оръжие, но честно и открито по украински.“
След това Баширов описа опитите на френския президент Емануел Макрон да убеди и други европейски лидери да изпратят войски в Украйна, но удари на камък. Ето и поста му:
Хроника на събитията:
1. Тръмп отлетя за Париж и разказа на Макрон за част от плана си за Украйна, който включва клауза за разполагане на европейски мироопазващи войски в неутралната зона между нас и Украйна.
2. Макрон отлетя за Полша, за да попита поляците (те имат също толкова голяма армия като французите) какво мислят, и получи отрицателен отговор. Защо? Защото да влязат само с пехота, без тежки оръжия, означава да се поддадат просто на провокацията на Киев (или британците) и да понесат евентуално нашите ответни удари, което означава, че ще бъдат избити полски войници. И край на мироопазващата мисия. И тогава какво? Да се включат простоо във война с Русия, както иска Зеленски?
3. Макрон няма да се откаже от идеята и ще се обърне към други държави с подобно предложение. Ще се съгласят само маргинализираните страни, като Прибалтика и Дания. Но те ще дадат само няколкостотин войници и ще поискат пари за тях. А не е това, което му е на дневен ред.
4. По-нататъшно развитие: или Макрон да поеме цялата тежест от френската армия, а това е малко вероятно, защото парламентът няма да го позволи, пък и общото настроение във Франция е на същото мнение, или да каже на Тръмп, че никой не е готов за целта.
И ето го основният извод: Тръмп вече знае, че никой няма да се съгласи, но получава чудесен аргумент срещу Европа: не искате да защитавате Украйна, не искате да се защитавате от Русия и да финансирате повече НАТО, така че защо САЩ трябва да го правят? Или пък няма никаква заплаха от страна на Русия и вие просто се говорите глупости? Хитрец.
***
Какво очаквам да се случи по отношение на мира. Или по-скоро за началото на организацията на преговорния процес. Става дума за организацията на началото му, а не за самия процес на преговори.
До 20 януари 2025 г. екипът на Байдън ще засили атаките си срещу Русия на всички фронтове. Да, това е неприятно и в ущърб на нас, но позицията ни в преговорите с Тръмп само се засилва от това. Той, като президент на Съединените щати е правоприемник и ще наследи всичко надробено от Байдън. Разбира се, Тръмп ще подпише десетки укази веднага след встъпването си в длъжност, за да отмени тези на Байдън, но инерцията на изпълнението и последствията на отменените не изчезват ей така за един миг.
Тръмп веднага ще поиска прекратяване на огъня, което за нас в пълна степен означава спиране на настъплението и придобиване на контрол над териториите в новите руски региони. Бихме могли да се съгласим, ако имаме гаранции, че те ще бъдат получени по мирен път, но и това е невъзможно да стане само за миг. Така че това е сериозно отклонение от пътя ни – пълни отстъпки от наша страна. А това ще бъде непопулярна политика сред населението, което ще попита веднага „защо се биеха и умираха нашите момчета?“. Този въпрос, между другото, е ключовият въпрос за целия преговорен процес и в следвоенния период.
С Киев е по-просто. Тръмп може да ликвидира управлението на украинските въоръжени сили само за един час. Просто Илон Мъск ще изключи интернет чрез Starlink (космическата мрежа от спътници на Мъск), а НАТО ще спре да предава разузнавателна/координационна информация и инструкторска подкрепа към ВСУ. Плюс спиране на транспортирането на оръжия, които вече са отпуснати от Байдън, оставки на ръководителите на Пентагона и ЦРУ и може да бъде отзован посланикът на САЩ в Киев.
Тръмп ще преговаря именно с нас. Киев и Европа са второстепенни, те са в мизансцена.
Но предложението на Тръмп за прекратяване на огъня ще дойде и ние трябва да отговорим. Оттук идва и въпросът: как да го направим, без да загубим темпото на настъплението? Отговорът се крие някъде по линията на ограничено прекратяване на огъня. Например не нанасяме ракетни удари дълбоко в Украйна, ако бъдат спрени доставките на американски и други оръжия с голям обсег. Но продължаваме да напредваме към границите на новите територии (докато текат преговорите).
Това не е нещо, което би се харесало на Тръмп, но нашите аргументи са по-сериозни – за натвореното от Байдън трябва да отговорим, а Тръмп има какво да хвърли като оправдание в публичното пространство: ако не беше Байдън, всичко щеше да се е случило досега, а сега – руснаците са бесни.
Така че нашето ограничено съгласие ще ни даде време за преговори, но и за действия.
Какво ще се случи след това е много трудно да се предвиди.
През тези 37 дни от президентството на Байдън могат да бъдат извършени толкова ужасни неща, че последствията могат сериозно да забавят всяко движение на преговорите. Виждаме какво прави екипът на Байдън – подпалва всичко по света, което може да бъде подпалено: Сирия, скоро Египет, Иран, Венецуела, Беларус, Кавказ, Тайван, Южна Корея, в Африка на няколко места, освен Либия, Бирма, и това е само онова, което се подава на повърхността.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски