Бившият съветник на канцеларията на президента на Украйна с изтекъл мандат Владимир Зеленски Алесей Арестович публикува пост в своя канал в Телеграм, в който казва, че западът е хвърлил на Украйна и на Русия тояги, за да се бият един срещу друг. По думите му руският държавен глава Владимир Путин искрено гледа на украинския народ като на братски. Той и руският държавен елит обаче са категорично против влизането на Украна в НАТО, защото това е възприето от тях като екзистенциална заплаха за Русия. Ето и целия му пост:
Без да разберем как мисли врагът, е невъзможно да разберем напълно причините за войната. Затова тя ще продължава или ще се повтаря, докато едната страна не загуби способността си да се съпротивлява.
Джордж Кенан, архитектът на победата на Запада в Студената война, анализирайки поведението на лидерите в Кремъл, предупреждава Запада да не разширява НАТО на Изток. Той изтъкна засиленото чувство за опасност у съветските ръководители, независимо от това кой е на власт в Москва. Оттогава нищо не се е променило.
Путин наистина възприема намерението на Украйна да се присъедини към НАТО като геополитическа заплаха за Руската федерация, искрено гледа на украинския народ като на братски и смята преминаването на Украйна на Запад за предателство.
Путин наистина възприема намерението на Украйна да се присъедини към НАТО като геополитическа заплаха за Руската федерация, искрено гледа на украинския народ като на братски и смята преминаването на Украйна на Запад за предателство. Украйна започна пътя си към членство в НАТО през 2002 г., което Русия възприе като заплаха.
Оранжевата революция силно уплаши ръководството на Кремъл и оттогава войната стана почти неизбежна.
Анексирането на Крим, войната в Донбас и пълномащабната инвазия бяха продължение на тази линия. В същото време военно-политическото ръководство на Руската федерация е 100% сигурно, че води отбранителна война.
Оранжевата революция силно уплаши ръководството на Кремъл и оттогава войната стана почти неизбежна. Анексирането на Крим, войната в Донбас и пълномащабната инвазия бяха продължение на тази линия.
Истинските корени на тази война обаче са още от епохата на Хрушчов, когато той провъзгласи курса „Догонете и изпреварете Америка!“. Тогава СССР започна да губи своята онтология, като престана да живее по собствените си правила и се опита да победи съперника си в неговата система от координати и правила.
През 50-те и 70-те години на ХХ век в западните университети и хуманитарни науки побеждават левите идеи на Франкфуртската школа на неомарксизма.
През 90-те години на ХХ век тези идеи проникват в руската и украинската хуманитаристика. Във водещите украински университети професорите, с малки изключения, ревностно изоставят собствените си убеждения в името на западните грантове, които по онова време носят по 100-300 долара на месец, като приемат и разпространяват леви идеи.
Левите идеи предполагат, че има жертва – тя винаги е права и светла, а агресорът винаги греши. При това онези, които са прави, неизбежно трябва да победят.
Американските глобалисти искрено вярват в това, както и украинските елити, които са отгледани от западните левичари. Въпреки това никога не е имало война, в която едната страна да не се смята за грешна.
Винаги „десницата“ се бори с „десницата“.
За да се разбере това, трябва да се излезе извън рамките на пропагандата и да се погледне ситуацията отвън.
Ние искаме да бъдем харесвани и приемани от Запада, докато Кремъл също иска да бъде признат от Запада като равен. Но ние не бяхме и няма да бъдем приети нито в НАТО, нито в ЕС.
Ние искаме да бъдем харесвани и приемани от Запада, докато Кремъл също иска да бъде признат от Запада като равен. Но ние не бяхме и няма да бъдем приети нито в НАТО, нито в ЕС. На Путин също му е било отказано да бъде част от Запада по негово време, като многократно е бил „заплюван в лицето“, многократно е бил мамен, както смята той.
Украйна беше превърната в капан за Русия, в който РФ доброволно скочи, искрено вярвайки, че се защитава. Кремъл се надява, че Западът, виждайки силата, ще ги покани като равни на една маса, за да вземат решенията в света.
На нас и на Русия ни е хвърлена тоягата и се удряме един друг в лицето, надявайки се да спечелим в нечия друга онтология, където честно ни е обяснено, че няма да ни бъде позволено да загубим, а на Путин няма да бъде позволено да спечели.
Тази война стана възможна, защото Русия и ние нямаме собствена онтология.
И ние, след като загубихме една трета от населението си, ревностно се опитваме да станем дори не партньори на Запада, а вечно просещи дребни клиенти. Украинската увереност, че сме жертва на руската агресия и затова неизбежно ще победим врага, не ни позволява да видим, че губим тази война
И ние, след като загубихме една трета от населението си, ревностно се опитваме да станем дори не партньори на Запада, а вечно просещи дребни клиенти. Украинската увереност, че сме жертва на руската агресия и затова неизбежно ще победим врага, не ни позволява да видим, че губим тази война и с всеки изминал ден губим възможността да се изправим в бъдеще.
С идването на Тръмп има възможност да спрем това и да го променим.
Привържениците на реалполитиката в новата администрация на Белия дом смятат, че вместо война е по-добре да се водят преговори. В Кремъл също има част от елита, която подкрепя спирането на войната и намирането на начин за дипломатическо разрешаване
Привържениците на реалполитиката в новата администрация на Белия дом смятат, че вместо война е по-добре да се водят преговори. В Кремъл също има част от елита, която подкрепя спирането на войната и намирането на начин за дипломатическо разрешаване на причините за войната, въпреки радикалната реторика на друга част от елита, предлагаща удари с Орешник и завладяване чак до Лвов.
Сега остава да се намери или да дойде на власт в Украйна човек, който може да надскочи колективните претенции и да постави интересите на Украйна и бъдещето на Украйна над пропагандните лозунги.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски