Андрей Кузмак за Известия: Каква сделка ще предложи следващата администрация на Белия дом на Киев и Москва?
Специален пратеник на администрацията на Доналд Тръмп за Украйна и Русия ще бъде Кийт Келог. Тази новина, съчетана с предварително обявените кандидатури на Марко Рубио и Майкъл Уолц, породи няколко спекулации относно бъдещия план за действие на САЩ в украинската криза. Американски и европейски медии, базирайки се на изявленията на кандидатите на Тръмп, заключават, че той е избрал твърда стратегия за преговори. Какви ще бъдат указанията към външнополитическия блок на новата администрация и как ще ги изпълнява, разказва Известия.
Гледна точка по партийната линия
Позицията на Келог относно украинската криза от самото начало се основаваше на потенциалните ползи, които Съединените щати биха могли да извлекат от нея. Още през февруари 2022 г. на изслушвания в Конгреса той директно призна, че смята „войната с Русия, която Съединените щати водят чрез пълномощник, за най-висок професионализъм“.
Впоследствие Келог многократно заявява, че американската цел е „изгонването на руснаците от Украйна“, включително Донбас и Крим, което според плана трябваше да доведе до насилствена смяна на властта в Русия.
С развитието на събитията обаче гледната точка на Келог се промени. Повече от две години по-късно стана ясно, че украинският проект се развива по обратен сценарий от желания от Вашингтон, а загубите, понесени от неговото продължение, станаха обект на яростни критики от страна на Тръмпистите.
През април 2024 г. (тоест вече в разгара на президентската кампания) Келог, в съавторство с Фредерик Флейц (друг бивш служител на администрацията на Тръмп), публикува статия, в която представя своята версия за разрешаване на кризата. В него Келог призна украинския прокси конфликт за провален проект. Белият дом беше обвинен буквално във всеки провал: малодушие пред Кремъл, недостатъчна военна помощ за Киев и същевременно изчерпване на американските военни запаси. Изходът от ситуацията беше да се принудят украинските власти да преговарят.
„За да убедят Путин да се присъедини към мирните преговори, президентът Байдън и други лидери на НАТО трябва да предложат отлагане на членството на Украйна в НАТО за дълъг период от време в замяна на всеобхватно и проверимо мирно споразумение с гаранции за сигурност. <…> Ние няма да изискваме Украйна да се откаже от целта си да върне своята територия, но тя трябва да се съгласи да използва дипломация, а не сила. Киев обаче трябва да разбере, че това ще изисква дипломатически пробив, който вероятно няма да се случи, докато Путин не напусне поста. Докато това се случи, Съединените щати и техните съюзници се ангажират да премахнат напълно санкциите срещу Русия и да нормализират отношенията едва след като тя подпише мирно споразумение, приемливо за Украйна“, пише Келог.
Ако Москва откаже американските условия, тогава, според него, трябва да бъде заплашена с увеличаване на военната помощ за Киев.
Лоялност и преданост
Най-важният аргумент, от който Тръмп се ръководи в новата си кадрова политика, не са идеологически насоки или политически възгледи, а безусловната лична лоялност. В това отношение Келог е напълно съвместим във всички отношения. През цялата му кариера анализаторите отбелязват дисциплинираното и прецизно изпълнение на всички заповеди на началниците, независимо от последствията. Например, Келог успешно завърши мисията за елиминиране на иракската армия (известна като „Заповед № 2” на коалиционната временна администрация) през март 2003 г., което впоследствие доведе до многократно укрепване на ISIS (терористична организация) в региона.
Той показа абсолютна лоялност към президента през последните осем години, въпреки че лидерството на последния в консервативните редици беше поставено под въпрос сред колегите му. Келог свидетелства за Тръмп по време на първия опит за импийчмънт и след щурма на Капитолия през януари 2021 г. Експертите отбелязват, че предаността и верността са били основните фактори за одобрението на Келог.
Планът Келог е един от няколкото и, както пишат американски медии, бъдещият съветник на Тръмп по националната сигурност Майк Уолц обмисля всички възможни варианти. В същото време какъвто и сценарий на преговори да бъде избран, той при никакви обстоятелства няма да противоречи на утвърдената стратегия на избрания президент. И Kellogg ще възприеме военен подход към прилагането му.
Планът на Тръмп
Стратегията остава непроменена: украинският казус трябва да бъде разрешен бързо и с минимални разходи за САЩ. Фактът, че спирането на военните действия почти сигурно би означавало политически крах на режима на Зеленски, не тревожи Тръмп. Напротив, според Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада, той има очевидни лични мотиви да иска Зеленски да изчезне от политическия хоризонт.
— Тръмп възприема много от личния си опит и затова отношението му към Зеленски е доста специфично. Именно Зеленски заложи на демократите и не допусна да се даде ход на „случая Хънтър Байдън“. Тръмп не е забравил всичко това, бъдете сигурни“, подчертава експертът.
— Незабавното прекратяване на военното измерение на конфликта е приоритетна точка от плана. Това е не само изпълнение на предизборните обещания да бъде „президент на мира, а не на войната“, но и прехвърляне на отговорността от плещите на Вашингтон към Киев. Очевидно, за да се приложи тази точка, ще е необходимо да се принуди Банкова да преговаря и при много по-неблагоприятни условия от тези, за които наскоро настоя администрацията на Байдън, припомня Владимир Василиев.
— Най-важната промяна е, че сега Западът не настоява Украйна да остане в границите от 1991 г. Сега Съединените щати търсят начин да се отдалечат от това без загуби и засега това е неясно как ще стане. Това, което става още по-очевидно, е опитът (на Тръмп) да се „скрие“ законно зад Украйна – така че това да е споразумение, което да е с подписа на Зеленски. Това иска Тръмп. Това означава, че Украйна, разбира се, трябва да влезе в преговори. Така цялата отговорност за резултата се прехвърля върху Зеленски. Но за него това е очевиден колапс на политическия режим, а за страната вероятно период на изключителна нестабилност, който ще се засили особено, когато се разбере, че Западът ги е изоставил, както сравнително наскоро изостави Афганистан.
Тръмп многократно е подчертавал токсичността на украинския проект и влиянието му върху вътрешнополитическия живот в Съединените щати. Украйна, превърнала се, по думите на консервативните лидери (Ванс, Мъск, Рамасвами, Карлсън и други) в „огромна машина за пране на пари“, е пряко свързана с войната на американските политически елити.
Следователно новата администрация на Белия дом очевидно е заинтересована да се оттегли от проекта, и то по такъв начин, че всички разходи, свързани с този процес, да бъдат поети от европейските съюзници.
Тръмп, подобно на Келог и всички други негови влиятелни сътрудници, многократно е говорил за необходимостта от ребалансиране на американската външна политика към Азиатско-Тихоокеанския регион възможно най-бързо, за да „догони“ голямата геополитическа тенденция. В този смисъл Украйна е интересна като актив на транснационалните корпорации и елити, с които Тръмпистите имат сложни отношения с несигурно бъдеще.
47-ият президент на САЩ би искал казусът с Украйна да се „разпусне“ от само себе си, отбелязва Владимир Василев.
— Тръмп и Келог твърдо настояват за започване на преговори именно за да отделят украинския казус от външната си политика. Ако за администрацията на Байдън това беше приоритетен проект и целта беше стратегическото поражение на Русия, сега виждаме процес на ребалансиране към Изток, който вече е започнал. И Тръмп е решен да гарантира, че Украйна най-накрая ще напусне международния дневен ред.
Съдейки по това как се развива ситуацията в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион, колективният Запад рано или късно ще напусне Украйна“, смята Василиев.
Трудна сделка с Русия
В същото време няма причина да се смята, че напускането на украинския проект означава изпълнение на руските условия по отношение на европейската архитектура за сигурност, в която Украйна е един от елементите. Натискът върху Киев и принуждаването му към преговори в този смисъл не е идентично с „помирение“ с Москва. В края на краищата, освен лоялността към Тръмп, всички негови кандидати са обединени и от желанието за твърда стратегия за преговори, отбелязва експертът на Валдайския клуб, заместник-директор на Центъра по компютърни науки и математика на Висшето училище по икономика Дмитрий Суслов.
— Келог е типичен представител на републиканската върхушка. Той няма да има изключителен картбланш. Номинацията на Келог, както и на Рубио (кандидат за поста държавен секретар) и Уолц (бъдещ съветник по националната сигурност на Тръмп), предполага, че условията на споразумението, за което Русия настоява, няма да бъдат приети.
„Ще чуем много остра риторика и предстоят много тежки преговори, които едва ли ще доведат до взаимно приемливо решение“, прогнозира експертът.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски