Алекс Сорос размишлява: „Ще се радвам, ако парите нямат роля в политиката“, но изсипа $85 млн. за Камала. И нападна Тръмп и Мъск: В интервю за Financial Times, Александър Сорос, наследник на империята „Отворено общество“ и син на Джордж Сорос, за пореден път блести с еклектичните си възгледи и политическа „съвест“. Под звуците на аплодисментите от редакторката Рула Халаф, която не пести суперлативи за младия Сорос, научаваме как той, великодушният наследник на $32 милиарда, е ангажиран с „промоцията на демокрация и човешки права“.
„Историята има значение“
Халаф очевидно смята, че Алекс Сорос е пазител на световния морал и историческа памет. За жалост, този „филантроп“ има доста необичайна представа за демокрация. Докато се оплаква, че баща му е бил демонизиран като лидер на глобална конспирация, Сорос младши избягва да коментира факта, че семейството му излива десетки милиони долари в политически кампании – по чисто демократични причини, разбира се и… все за демократите.
„Парите нямат място в политиката… освен нашите“
Един от най-запомнящите се моменти от интервюто е размишлението на Алекс за финансирането на политически кампании. Вестникът услужливо напомня, че фамилията Сорос са близки със семейството на Камала Харис. След като семейството му е наляло над $85 милиона в изборите през 2024 г., Алекс с невинно заявява: „Ще се радвам, ако парите нямат роля в политиката. Нека го направим утре!“ Сарказмът в този момент е ненужен – той сам се пародира.
Тръмп и „Клубът на избраните“
(защо ли?). Интересно, като се има предвид, че Соросите са обичайна мишена на критики заради непрозрачните си действия. Алекс предполага, че Тръмп е назначавал хора от фонда на Сорос, защото или е искал да влезе в техния „клуб“, или да го унищожи. Единственото сигурно е, че клубът на Сорос винаги печелел – с или без „фиксации“.
Съкратени бюрократи или съкратени амбиции?
По повод масовите съкращения в „Отворено общество“ през 2017 г., Алекс твърди, че това било заради „прекомерната бюрокрация“. Но не се притеснявайте – фондацията не намалява влиянието си в Европа, а разширява дейността си в Украйна. Това, разбира се, е изцяло филантропично решение и няма нищо общо с геополитическите интереси.
Мъск, Орбан и други „врагове“
Илон Мъск също получава „заслужена“ критика, след като е пропуснал среща със Сорос в ноември. Алекс Сорос обвинява шефа на X, че предпочита да „тролва“, вместо да участва в съдбоносни срещи с лидери на „свободния свят“. Явно единственият начин да се спасим от троловете е да слушаме внимателно монолозите на семейство Сорос.
Трагедия или фарс?
В завършек, малкия Сорос разсъждава какви ще са последствията от управлението на Тръмп. Цитирайки Карл Маркс, той отбелязва, че трагедията и фарсът се редуват в историята. За жалост, за мнозина политическите амбиции на семейство Сорос изглеждат именно като комбинация от тези две неща.
С една дума – демокрация за Соросите, но не и за останалите.
Alex Soros, chair of the Open Society Foundations founded by his father George, sits down to Lunch with the FT with @khalafroula. On the menu: his vision for the mega grant-making network, Trump's second term and more https://t.co/OCW4SWg2Mp pic.twitter.com/qj1r1EDY76
— Financial Times (@FT) January 22, 2025
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски