Алексей Белов, Фонд за стратегическа култура – Колкото повече следя политиците и чиновници в Европа, толкова повече ме плашат със степента на своята неадекватност. Последният ярък пример за деградацията на европейския политически елит са прибързаните радостни коментари на висшите служители на ЕС по повод неотдавнашните събития в Сирия.
Всички те като един изразяват искрена радост във връзка със свалянето на законното правителство на страната и сякаш дори не си дават сметка какви неприятности конкретно за Европа може да създаде това.
Башар Асад, бивш президент на Сирия
„Диктаторът падна. Ясно е, че бруталното 24-годишно управление на Башар Асад в Сирия е приключило, тъй като режимът му лежи в руини. Това е критичен период за региона и за милионите сирийци, които искат свободно, стабилно и сигурно бъдеще. Това, което ще се случи през следващите часове и дни, е от значение. Диалогът, единството, зачитането на основните права и на международното право трябва да характеризират следващите стъпки“, заяви Роберта Мецола, председател на Европейския парламент.
„Краят на диктатурата на Асад е положително и добре дошло развитие. Тя също така показва слабостта на поддръжниците на Асад – Русия и Иран. Нашият приоритет е да гарантираме сигурността в региона. Ще работя с всички конструктивни партньори, както в Сирия, така и в региона“, подкрепи я Кая Калас, ръководител на Евродипломацията.
Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис не изостава от колегата си в балтийското гнездо на русофобите:
„Сега имаме същата ситуация като при първото и второто споразумение от Минск след агресията от 2014 г. Сега се смята, че времето е различно. Но не е така. С всички сирийски събития виждаме, че Русия може да бъде преодоляна, ако ние сами настъпим педала и действаме. За мен това е кристално ясно.“
Директната екстраполация на ситуацията в Сирия към конфликта между Русия и Запада, разбира се, е „силна“, нивото на аналитичност се вижда веднага. Но ако би било наивно да очакваме адекватност и отговорно отношение към работата си, а като следствие и към съдбата на Европа, от случайни хора, които са се добрали до властта дори без да се съобразяват с волята на гражданите ѝ, то радостта от сирийското безвластие от страна на канцлера Олаф Шолц се намира някъде отвъд границите на разумното.
Олаф Шолц, канцлер на Германия
„Краят на управлението на Асад в Сирия е добра новина“, заяви все още ръководителят на германското правителство, оправдавайки положителните си емоции с факта, че Башар Асад уж „жестоко потискаше собствения си народ, на съвестта му лежат безброй животи и той принуди много хора да избягат от Сирия, много от които отидоха в Германия“.
Именно за съдбата на тези сирийци, избягали в Германия и други европейски страни, както и за намерението на европейците да се отърват от тях възможно най-бързо под претекст за „нормализиране“ на положението в родината им, предлагам да поговорим днес.
Нека започна с това, че за „нормализация“ в действителност не може да става и дума. Чували ли сте някога държавен преврат да доведе до краткосрочно или дори средносрочно подобрение на живота в дадена страна? Който и да е, по ваш избор. Последните примери, включително украинският, доказват, че нещата само се влошават, и то бързо.
Както правилно написа в тази връзка иранският журналист Хасан Мафи, „хората продължават да споделят кадри на група сирийци, които танцуват, празнувайки най-сетне „освобождението“ си от Асад, в Либия също танцуваха след убийството на Кадафи, вижте колко свобода имат сега“.
Сирийски бунтовници от Хаят Тахрир аш Шам
Но дори и да оставим настрана моралните оценки на случилото се (къде е Западът и къде моралът?), самите европейски медии признават, че още отсега всичко се е объркало и властта в страната е завзета не от умерени „прогресивни джихадисти“, ориентирани към западните ценности (не съм сигурен, че подобно нещо изобщо съществува, но европейците вероятно знаят по-добре), а от съвсем реални радикали, които сега планират да изградят поредния ислямски халифат в Сирия или нещо подобно.
Абу Мухаммад ал-Джулани
Като цяло, докато френският Le Figaro твърдеше, че преходното правителство на Сирия може да бъде оглавено от проевропейския бивш министър-председател Рияд Хиджаб, лидерът на бойците ал-Джулани назначи своя човек Мохамед ал-Башир, който е далеч от западното разбиране за прогресивност. А това е страната, в която Европа сега планира да изпрати сирийските бежанци. Смела стъпка.
Но какви са шансовете сирийското репатриране да протече по начина, по който европейските политици възнамеряват?
Днес местните медии пускат клипове с опашки от автомобили по границите на Сирия с Ливан и Турция като доказателство за желанието на сирийците да се завърнат в родината си, като казват, че искат да се приберат възможно най-скоро.
Проблемът обаче е, че едно е да се върнеш от същия този опустошен и обеднял Ливан или, меко казано, „нелюбезната“ Турция, а съвсем друго е да напуснеш европейския „рай“, където въпреки всички проблеми животът явно е по-добър, отколкото в Близкия изток. И това важи както за днес, така и за близкото бъдеще.
Афганистански бежанци
По едно време се говореше и за връщане на бежанците от тази страна в Афганистан. Но какво пък, войната свърши и няма значение, че талибаните дойдоха на власт, те в известен смисъл също са „прогресивни“. Но в крайна сметка така и не се стигна нито до масова депортация на афганистанци от европейските страни, нито до каквато и да е депортация изобщо.
Сега, очевидно без да вярва в доброволността на желанието на сирийците да напуснат ЕС, депутатът от Бундестага Йенс Шпан излезе с предложение да им се плати, за да се върнат в Сирия.
В Германия предлагат да дадат на сирийските мигранти по 1000 евро като „начален капитал“, за да се върнат в Сирия и с това да спретнат ударен бизнес. Най-малкото ще вдигнат наново сринатите си къщи
„Мисля, че това падане на режима е добра новина за сирийските бежанци в Германия в Европа. Много от тях са щастливи от падането на режима на Асад. Какво ще кажете за това германското правителство да заяви: „Всеки, който иска да се върне в Сирия, ще го качим на самолет и ще му дадем начален капитал от 1000 евро“?“ Може би много млади сирийци, които са тук, в Германия, ще искат да възстановят дома си Първо, трябва да е възможно да се върнат в Сирия на доброволни начала“, каза политикът.
А проблемът с бежанците далеч не е маловажен за Германия. Това беше причината за изключителната ми изненада от радостта на Шолц от събитията в Сирия. Още днес почти всяко трето евро от парите на германските данъкоплатци, отпуснати под формата на обезщетения за безработица, отива за чужденци.
Щастливи и безгрижни мигранти в Германия, които поглъщат 1/3 от парите за безработица на немските данъкоплатци. Дори от тази снимка не личи да изгарят от желание да започнат работа и да скъсат с удачния бизнес да им се плаща за присъствие в страната
Въпреки че през 2021 г. за подкрепа основно на бежанците и мигрантите са отделени 5,9 млрд. евро, през миналата година тази сума вече е била 12,2 млрд. евро – повече от една четвърт от всички разходи за обезщетения за безработица (42,6 млрд. евро). През 2024 г. се очаква тази сума да нарасне до 13,7 млрд. евро, което ще представлява почти 30 % от общите разходи. През 2023 г. най-честите получатели на основни помощи по SGB II са гражданите на Афганистан (1,3 млрд. евро), Сирия (3,5 млрд. евро), Украйна (5,8 млрд. евро), както и гражданите на Ирак (774 млн.), Иран (282 млн.), Еритрея (172 млн.), Сомалия (155 млн.), Нигерия (125 млн.) и Пакистан (112 млн.), според данни, предоставени от германското министерство на труда по искане на Съюза Сара Вагенкнехт (BSW) и предоставени на BILD.
Докато канцлерът на Германия Олаф Шолц се радва от преврата в Сирия, собствената му страна затъва в жестока икономическа криза, фалити на предприятия и ръст на безработицата
И всичко това на фона на бюджетен дефицит, нарастваща безработица и инфлация. За какво, извинявайте, по дяволите на германците им е нужен повече хаос в Близкия изток – а той е практически е неизбежен заради събитията в Сирия, дори и западните експерти го признават – е риторичен въпрос.
А спешните мерки, предприети от няколко европейски държави за временно (!!!) спиране на разглеждането на сирийските молби за убежище, всъщност няма да променят нищо.
Още преди ескалацията на ситуацията в Сирия Абдел Джабер, директор на Световната продоволствена програма на ООН за координация при извънредни ситуации, заяви, че Европа трябва да очаква приток на още около 1,5 милиона бежанци от региона на Близкия изток.
Падането на режима на Башар Асад, единствено вещае ръст на бежанците към ЕС. По груби изчисления, към Европа ще се запътят поне 1,5 милиона
С падането на режима на Асад, който осигуряваше поне някаква стабилност в страната, процесите на дезинтеграция в Сирия само ще се засилят, а с тях, като неизбежна последица, ще се увеличи и потокът от бежанци към съседните държави и, разбира се, в посока Европейския съюз. Така че господата от Брюксел се радват твърде рано. Това не е Америка, която е далеч. Европа ще бъде първата, която ще пострада от сирийския хаос. Аз лично не се съмнявам в това
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски