Александър Яковенко за РИА Новости: Америка търси план Б за решаване на „руския въпрос“
В консервативния сегмент на американската експертна общност винаги е съществувал трезв поглед върху отношенията с Русия. Друг е въпросът, че доста често той беше потискан от настоящата политическа ситуация, преди всичко от примитивната политическа психология, оформена от еуфорията от „победата в Студената война“ и изкушението Русия да бъде отписана като геополитическа сила веднъж завинаги. Още по-голямо изкушение беше самотата на геополитическия Олимп: спомнете си Джордж Буш с тезата му за „единствена суперсила“. Към това трябва да добавим още нещо: лукса да не познаваш историята и да изграждаш стратегии от бял лист.
Кризата около Украйна обаче разсея тази илюзия и ясно показа опасността от изкушението на политическата неграмотност, а провокираната от Запада СВО ни даде възможност да го докажем на практика. В условията на качествено нова геополитическа ситуация трезвите гласове започнаха да пробиват дебрите на практически подложените на цензурира американски медии.
Към този тип спада и политологът Томас Греъм, който отговаряше за руските въпроси в Съвета за национална сигурност на републиканската администрация на Буш, а след това работеше като политически консултант за Хенри Кисинджър, един от стълбовете на реалистичната школа на международните отношения. Не друго, а загрижеността за националните интереси на Америка и очевидният провал на неумелия и опасен опит на демократичната администрация на Байдън да разреши веднъж завинаги „руския въпрос“ го накараха да говори на страниците на консервативното списание National Interest. Какво каза той в една много кратка статия, озаглавена „Как да гарантираме, че конфликтът на НАТО с Русия може да бъде избегнат“?
Той просто преминава през въпроса за уреждането на Украйна (очевидно неблагодарен въпрос – нека демократите сами излязат от тинята, които, да си го кажем, сами се накиснаха), преминава към темата за отношенията с „постконфликтна Русия“. И тук няма как да минем без урок от него по история: Москва, „разбира се, ще се стреми да отблъсне колкото е възможно по-далече от границите си военната заплаха, която според нея идва от Европа“ (отново Европа, а Америка остава настрана). И още: тъй като е малко вероятно да се правят планове за прилагане на западни рецепти за решаване на проблема, включително „разпад на Русия“, тя „най-вероятно ще остане разпознаваема версия на себе си в историята с всичките си ресурси и най-важното – желанието ѝ да гарантира сигурността си в западна посока.“ Трябва да отбележа, че точно това предложи Москва на Запада за добро в преговорите през декември 2021 г.
САЩ и НАТО ще трябва да се справят с това „предизвикателство“, докато не се споразумеят за мерки за контрол на въоръженията в Европа, което според него е малко вероятно през следващите десет години. Необходимо е „взаимно договорено съвместно съществуване“, за да се лиши Русия от стимулите да „обърне европейската политическа формация“ (вероятно политически коректен евфемизъм за дестабилизиране на НАТО и подкопаване на западната солидарност) и същевременно да се избегне „вечното балансиране на ръба на пряка военна конфронтация“, въпреки че то ще включва „конкуренция“ (а не беше ли това в първоначалния вариант на Студената война?).
Без да изоставят политиките на сдържане, страните от НАТО трябва да „възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия, за да си сътрудничат по въпроси от взаимен интерес, като изменението на климата (климатът помага) и да управляват настоящите различия, като проблеми със сигурността“.
На членовете на НАТО също се препоръчва да „облекчат санкциите, за да възстановят взаимно изгодните търговски връзки и контактите между хората“ и „дори да позволят на Русия да се върне на енергийния пазар (всъщност ние никога не сме го напускали напълно), създавайки защитни механизми срещу прекомерната зависимост от Русия“.
И накрая, той признава значението на по-широкия геополитически контекст, като по същество признава многополюсността, формулирайки я по завоалиран и политически коректен начин – като „бързо развиващ се свят на активно конкуриращи се глобални (така че Америка не е сама в тази категория) и регионални сили“. Много напомня на формулировката от Стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп от декември 2017 г. Според него това би било „най-добрият от всички възможни светове“.
Времето ще покаже как ще се развият нещата, но е трудно да не се съгласим с него, че ситуацията е довела Запада именно до такава линия, до такава ситуация, която единствена може да осигури външна подкрепа за траен мир, а не примирие в Украйна, тъй като не става въпрос за Украйна, а за политиката на Запада, която се иска и не се подкрепя от реални ресурси.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски