Александър Яковенко: Америка търси „план Б“ за решаване на „руския въпрос“

белият дом/кремъл

Александър Яковенко за РИА Новости: Америка търси план Б за решаване на „руския въпрос“

В консервативния сегмент на американската експертна общност винаги е съществувал трезв поглед върху отношенията с Русия. Друг е въпросът, че доста често той беше потискан от настоящата политическа ситуация, преди всичко от примитивната политическа психология, оформена от еуфорията от „победата в Студената война“ и изкушението Русия да бъде отписана като геополитическа сила веднъж завинаги. Още по-голямо изкушение беше самотата на геополитическия Олимп: спомнете си Джордж Буш с тезата му за „единствена суперсила“. Към това трябва да добавим още нещо: лукса да не познаваш историята и да изграждаш стратегии от бял лист.

Томас Греъм

Томас Греъм

Кризата около Украйна обаче разсея тази илюзия и ясно показа опасността от изкушението на политическата неграмотност, а провокираната от Запада СВО ни даде възможност да го докажем на практика. В условията на качествено нова геополитическа ситуация трезвите гласове започнаха да пробиват дебрите на практически подложените на цензурира американски медии.

Към този тип спада и политологът Томас Греъм, който отговаряше за руските въпроси в Съвета за национална сигурност на републиканската администрация на Буш, а след това работеше като политически консултант за Хенри Кисинджър, един от стълбовете на реалистичната школа на международните отношения. Не друго, а загрижеността за националните интереси на Америка и очевидният провал на неумелия и опасен опит на демократичната администрация на Байдън да разреши веднъж завинаги „руския въпрос“ го накараха да говори на страниците на консервативното списание National Interest. Какво каза той в една много кратка статия, озаглавена „Как да гарантираме, че конфликтът на НАТО с Русия може да бъде избегнат“?

Той просто преминава през въпроса за уреждането на Украйна (очевидно неблагодарен въпрос – нека демократите сами излязат от тинята, които, да си го кажем, сами се накиснаха), преминава към темата за отношенията с „постконфликтна Русия“. И тук няма как да минем без урок от него по история: Москва, „разбира се, ще се стреми да отблъсне колкото е възможно по-далече от границите си военната заплаха, която според нея идва от Европа“ (отново Европа, а Америка остава настрана). И още: тъй като е малко вероятно да се правят планове за прилагане на западни рецепти за решаване на проблема, включително „разпад на Русия“, тя „най-вероятно ще остане разпознаваема версия на себе си в историята с всичките си ресурси и най-важното – желанието ѝ да гарантира сигурността си в западна посока.“ Трябва да отбележа, че точно това предложи Москва на Запада за добро в преговорите през декември 2021 г.

НАТО

НАТО

САЩ и НАТО ще трябва да се справят с това „предизвикателство“, докато не се споразумеят за мерки за контрол на въоръженията в Европа, което според него е малко вероятно през следващите десет години. Необходимо е „взаимно договорено съвместно съществуване“, за да се лиши Русия от стимулите да „обърне европейската политическа формация“ (вероятно политически коректен евфемизъм за дестабилизиране на НАТО и подкопаване на западната солидарност) и същевременно да се избегне „вечното балансиране на ръба на пряка военна конфронтация“, въпреки че то ще включва „конкуренция“ (а не беше ли това в първоначалния вариант на Студената война?).

Карта на Русия с Укарайна

Без да изоставят политиките на сдържане, страните от НАТО трябва да „възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия, за да си сътрудничат по въпроси от взаимен интерес

Без да изоставят политиките на сдържане, страните от НАТО трябва да „възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия, за да си сътрудничат по въпроси от взаимен интерес, като изменението на климата (климатът помага) и да управляват настоящите различия, като проблеми със сигурността“.

На членовете на НАТО също се препоръчва да „облекчат санкциите, за да възстановят взаимно изгодните търговски връзки и контактите между хората“ и „дори да позволят на Русия да се върне на енергийния пазар (всъщност ние никога не сме го напускали напълно), създавайки защитни механизми срещу прекомерната зависимост от Русия“.

санкции

На членовете на НАТО също се препоръчва да „облекчат санкциите, за да възстановят взаимно изгодните търговски връзки и контактите между хората“ и „дори да позволят на Русия да се върне на енергийния пазар

И накрая, той признава значението на по-широкия геополитически контекст, като по същество признава многополюсността, формулирайки я по завоалиран и политически коректен начин – като „бързо развиващ се свят на активно конкуриращи се глобални (така че Америка не е сама в тази категория) и регионални сили“. Много напомня на формулировката от Стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп от декември 2017 г. Според него това би било „най-добрият от всички възможни светове“.

Времето ще покаже как ще се развият нещата, но е трудно да не се съгласим с него, че ситуацията е довела Запада именно до такава линия, до такава ситуация, която единствена може да осигури външна подкрепа за траен мир, а не примирие в Украйна, тъй като не става въпрос за Украйна, а за политиката на Запада, която се иска и не се подкрепя от реални ресурси.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!