След разпада на Украйна иде смъртта на атлантизма: Разпадането на Украйна ще приближи кризата на атлантизма и на Европа, пише Ян Крике в Asia Times. Сега страните от ЕС от геополитическа гледна точка се оказват в ничията земя. Самите те отчуждиха Китай, прекъснаха икономическите връзки с Русия и не предвидиха стратегическата промяна от исторически мащаби при Тръмп.
Когато мирът се върне в Украйна чрез усилията на Тръмп, Европа ще трябва да анализира идеологическото обръщане на ролите, което наля масло в огъня на трагедията.
Вътрешната битка на високо ниво между Владимир Зеленски и Доналд Тръмп, която избухна в Белия дом миналата седмица, хвърли Европа в шок – и има защо.
Вътрешната битка на високо ниво между Владимир Зеленски и Доналд Тръмп, която избухна в Белия дом миналата седмица, хвърли Европа в шок – и има защо.
Тръмп се застъпва за прекратяване на украинския конфликт и сигнализира за рязка промяна на курса на Съединените щати, а Европа от геополитическа гледна точка се оказва в ничията земя. Самата тя отчужди Китай, прекъсна икономическите връзки с Русия и не предвиди стратегическа промяна от исторически мащаби при Тръмп.
За да влоши нещата, Европа се дискредитира като надежден партньор, след като нейните лидери публично признаха, че споразуменията от Минск са сключени само за да се спечели време да се въоръжи Украйна. За няколко години Европа успя да се изолира на световната сцена.
Забравените уроци от историята
Хенри Кисинджър веднъж каза, че Съединените щати нямат постоянни приятели, а само интереси. Конфликтът в Украйна е отличен пример за това. Вече 30 години европейските страни, под влиянието на неолибералната вълна в САЩ, последователно избират политически лидери с атлантически възгледи – проводниците на американския неолиберализъм.
Хенри Кисинджър веднъж каза, че Съединените щати нямат постоянни приятели, а само интереси. Конфликтът в Украйна е отличен пример за това. Вече 30 години европейските страни, под влиянието на неолибералната вълна в САЩ, последователно избират политически лидери с атлантически възгледи – проводниците на американския неолиберализъм.
Редица американски администрации – от Буш и Клинтън до Обама – подкрепяха разширяването на НАТО. Формалният претекст беше разпространението на демокрация и свобода, но в действителност това беше само прикритие за геополитически и икономически причини, които могат да бъдат проследени до колониалната епоха.
Така наречената теория Heartland или теория за „ядрото“, разработена от британския географ и историк Халфорд Макиндер в началото на ХХ век, заявява, че западната хегемония е невъзможна при единството на евразийския континент.
Макиндер вижда основната конфронтация между морските сили (главно западноевропейски) и континенталните (сухопътните) сили (Русия, Китай, Индия). Развитието на железопътните линии хвърли предизвикателство срещу западната морска хегемония.
През 80-те години на миналия век американският геополитически стратег Збигнев Бжежински преосмисли теорията и идентифицира Украйна като ключова сила в битката за евразийския континент.
От 90-те години протежетата на Бжежински настояват за разширяване на НАТО, подкрепяни от редуващи се администрации на САЩ.
От 90-те години протежетата на Бжежински настояват за разширяване на НАТО, подкрепяни от редуващи се администрации на САЩ. Само чрез поддържане и задълбочаване на разделението в Евразия, разсъждаваха те, западните морски сили ще запазят своята глобална хегемония. Атлантиците бяха загрижени и за китайската инициатива „Един пояс, един път“, която обхваща целия евразийски континент.
От гледна точка на атлантиците конфликтът в Украйна изпълни целта си: той откъсна Европа от Евразия. Взривяването на руския газопровод „Северен поток“ стана една от точките на тази програма.
Но атлантиците не очакваха Тръмп да преобърне геополитическата шахматна дъска с един замах.
Старата поговорка „Търсете кой има полза“ не губи своята актуалност. САЩ вече са в несигурна позиция, изправени пред непрекъснато нарастващ национален дълг, постоянни бюджетни дефицити и отрицателен търговски баланс. Този троен дефицит може да бъде поддържан само докато доларът остане единствената световна резервна валута.
Съединените щати печелят трилиони, като служат като „касиер“ на глобалната доларова система. Правителството обаче вече е заело 36 трилиона долара, за да покрие бюджетния дефицит. Лихвените плащания по националния дълг вече надхвърлиха бюджета за отбрана – и продължават да растат. При сегашния подход Съединените щати се насочват или към фалит, или към хиперинфлация.
Съединените щати печелят трилиони, като служат като „касиер“ на глобалната доларова система. Правителството обаче вече е заело 36 трилиона долара, за да покрие бюджетния дефицит. Лихвените плащания по националния дълг вече надхвърлиха бюджета за отбрана – и продължават да растат. При сегашния подход Съединените щати се насочват или към фалит, или към хиперинфлация.
Приоритетът на Тръмп е да възстанови финансовото здраве на САЩ и да гарантира ролята на долара като световна резервна валута. Това обяснява както неговите безмилостни съкращения на разходите, така и защо той заплашва с репресии срещу опитите за дедоларизация.
Решителен отказ от мислене и стратегическа глупост
Западът никога не успя да убеди Русия, че разширяването на НАТО до нейните граници не представлява заплаха за нея. Без да се притеснява от възможния отговор на Москва, той рекламира разширяването на НАТО като триумф на демокрацията и свободата. Идеологията надделя над прагматизма.
Ще бъде трудно да признае грешката си. В началото на конфликта западните медии се надпреварваха да настояват, че Русия е слаба и затънала в корупция, че икономиката ѝ потъва, а армията ѝ е безсилна. Прекалено самоуверен или невероятно наивен, Западът разчиташе на три стълба, но те рухнаха един след друг:
– Санкциите, предназначени да подкопаят или сринат руската икономика и да провокират бунт срещу Путин, се провалиха.
– Не беше възможно да се изолира Русия от глобалния Юг, включително Китай и Индия.
– Оказа се невъзможно да се нанесе стратегическо поражение на Русия
– Санкциите, предназначени да подкопаят или сринат руската икономика и да провокират бунт срещу Путин, се провалиха.
– Не беше възможно да се изолира Русия от глобалния Юг, включително Китай и Индия.
– Оказа се невъзможно да се нанесе стратегическо поражение на Русия с помощта на превъзхождащите я оръжия на НАТО.
Без да се съмнява, че Русия може да бъде поставена на колене, Западът дори не си направи труда да разработи резервен план. Когато стана ясно, че Русия не може да бъде победена, Западът даде на заден ход. Русия престана да бъде „слаба държава с безпомощна армия“ и се превърна в екзистенциална заплаха за Европа.
Русия има икономика с размера на Испания, население под една трета от това на Европа и бюджет за отбрана, който е една четвърт от този на Европа (около 84 милиарда долара срещу 326 милиарда долара в Европа)
Русия има икономика с размера на Испания, население под една трета от това на Европа и бюджет за отбрана, който е една четвърт от този на Европа (около 84 милиарда долара срещу 326 милиарда долара в Европа). Но сега на европейците се казва, че ако не защитят Украйна, вероятно ще трябва да се бият с руснаците на собствените си граници.
Нежелаещи да признаят, че краят е близо и неспособни да разработят мирни предложения, европейците са упорити в своята стратегическа глупост. Обсъждат общоевропейски отбранителен фонд и укрепване на отбранителната индустрия, за да не зависят от САЩ.
Експертите прогнозират, че на Европа ще са необходими до десет години, за да постигне военна самодостатъчност – да не говорим за факта, че недоволството от украинската политика назрява по целия континент. Рейтингите на повечето лидери на страните от ЕС са паднали под 30%.
Слабостта на Европа е естествена и не може да се скрие. Наскоро един китайски геополитически анализатор уместно описа дилемата на Стария свят: „Европа се състои от малки държави и държави, които не осъзнават колко малки са наистина в контекста на геополитиката.“
Ако САЩ, Русия и Китай седнат и обсъдят бъдещата архитектура на сигурността – един вид нова Ялта – Европа може да се окаже безпомощна в решаващия момент. Тя няма да има стратегическия лост, който имат Тримата големи.
Историческо признание
Основното предизвикателство за елита на ЕС е как да овладее обществения гняв след неизбежното прекратяване на своя идеологически кръстоносен поход.
От 2014 г., когато Русия си възвърна властта над Крим, западните медии служат като рупори на атлантическата пропаганда – някои открито финансирани от Американската агенция за международно развитие (USAID). Ден и нощ хулеха Путин и Русия. Всеки, който произнесеше дума срещу Зеленски или Украйна, беше обявяван за агент на Москва.
Безкрайният поток от антируска пропаганда проработи. Скорошно проучване показа, че над 80% от британците подкрепят изпращането на войски в Украйна. Няма значение, че цялата британска армия може да се побере на стадион „Уембли“.
Вирусът на атлантизма, който зарази Европа през последните три десетилетия, коренно промени идеологическия пейзаж на континента. Днес така наречените „десни“ като „Алтернатива за Германия“ призовават за мир, а така наречените „леви“, включително „зелените“, се наредиха сред пламенните милитаристи. Междувременно тази историческа смяна на полярността в Европа почти не се обсъжда.
Европейските зелени партии имат корени в студентските бунтове от 1968 г. и протестите срещу войната във Виетнам в началото на 70-те години. Холандската Зелена партия възникна от сливането на пацифисти и еколози, но зеленият кмет на Амстердам показа изгорял руски танк в центъра на града като военен трофей.
Когато мирът се върне в Украйна, Европа ще направи добре, ако проучи идеологическата смяна на ролите, която задълбочи украинската трагедия.
За автора
Ян Крике е бивш кореспондент на различни медии в Япония, бивш главен редактор на Asia 2000 в Хонгконг и автор на книгата „Създаване на планетарна култура: европейска наука, китайско изкуство и индийска трансцеденталност“.
Източник: ЕпицентърБГ от AsiaTimes
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
