Олег Розанов: Защо Мъск и Тръмп искат одит на Форт Нокс? Докъде ще стигне предстоящото финансово земетресение?: Руският анализатор Олег Розанов в свой анализ разглежда заявеното от Илън Мъск и Доналд Тръмп намерение да извършат проверка на златните резерви в хранилището Форт Нокс, като посочва, че потенциалните последици от тази инициатива могат да доведат до сериозни промени не само в американската, но и в световната финансова система.
На 17 февруари Илън Мъск, в качеството си на ръководител на американския Департамент по въпросите на ефективността на правителството (DOGE), обяви, че възнамерява лично да инспектира златния запас на САЩ във Форт Нокс.
На 17 февруари Илън Мъск, в качеството си на ръководител на американския Департамент по въпросите на ефективността на правителството (DOGE), обяви, че възнамерява лично да инспектира златния запас на САЩ във Форт Нокс.
Пет дни по-късно, на 22 февруари, по време на Конференцията на консервативните политически действия (CPAC), настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще се присъедини към Мъск в това начинание. „Кой иска да се присъедини към нас? Защото ние искаме да видим дали златото все още е там. Ако намерим 27 тона злато, ще бъдем много радостни“, заяви Тръмп. Той добави, че не е ясно как точно ще бъде направено измерването, но изрази твърда решителност да отвори хранилището.
„Не би ли било ужасно, ако го отворим и се окаже, че златото го няма?“ – попита Тръмп и намекна за възможността ценният метал да е изчезнал. „Американският народ има право да знае истината“, добави той.
Доналд Тръмп: Не би ли било ужасно, ако го отворим и се окаже, че златото го няма?“ – попита Тръмп и намекна за възможността ценният метал да е изчезнал. „Американският народ има право да знае истината
Розанов отбелязва, че интересът към златните резерви на САЩ нараства през последните години, особено след като членове на администрацията на Тръмп заговориха за потенциално преоценяване на националните златни запаси. В момента Министерството на финансите на САЩ притежава 8100 тона злато, но неговата стойност е фиксирана на 42 долара за унция още от 1972 г.
Според водещи анализатори, ако това злато бъде преоценено по сегашните пазарни цени, които надхвърлят 2900 долара за унция, това би добавило повече от 760 милиарда долара към активите на американското Министерство на финансите
Според водещи анализатори, ако това злато бъде преоценено по сегашните пазарни цени, които надхвърлят 2900 долара за унция, това би добавило повече от 760 милиарда долара към активите на американското Министерство на финансите, посочва порталът Kitco News. „Ние държим най-ценния актив в света, но продължаваме да го оценяваме на нереално ниски стойности“, заявява финансистът Джонатан Дейвис.
Спекулациите относно златния запас на САЩ се засилиха в началото на февруари, когато новоназначеният министър на финансите Скот Бесент обяви намерение да „монетизира активната част от националния баланс“. Той заяви, че правителството ще използва ликвидните активи и други вътрешни ресурси, за да предостави нови финансови инструменти на американския народ. В тази връзка Розанов подчертава, че преди да бъде предприета ревалоризация на златото, е необходимо да се проведе одит на Форт Нокс и да се установи реалното количество наличен запас.
Според данните, във Форт Нокс се съхраняват 368 000 златни кюлчета, всяко с тегло 400 тройунции (27,5 фунта). Общото количество надхвърля 4500 тона злато, което по текущи спотови цени се оценява на приблизително 430 милиарда долара
Според данните, във Форт Нокс се съхраняват 368 000 златни кюлчета, всяко с тегло 400 тройунции (27,5 фунта). Общото количество надхвърля 4500 тона злато, което по текущи спотови цени се оценява на приблизително 430 милиарда долара. Порталът Zerohedge подчертава, че това не е просто физически резерв, а икономическа свръхсила, заключена зад стоманени стени и секретност. „Форт Нокс е крепост, но какво крие зад стените си? Това е въпросът, който всички си задават“, пише изданието.
Одит на Форт Нокс: за колко време може да се провери дали всичкото злато е там? А после?
Процесът на одит обаче е изключително сложен. Всяко кюлче трябва да бъде преместено, проверено за чистота и сравнено с официалните държавни записи. Хранилището съдържа 13 запечатани отсека, като всеки от тях е с размери 6 на 12 на 8 фута. Поради ограниченото пространство и плътното подреждане на слитъците, проверката на всички 368 000 кюлчета ще бъде сериозно логистично предизвикателство, отбелязва интернет-магазинът за злато JM Bullion. Порталът изчислява, че най-оптимистичният сценарий предвижда одитът да отнеме поне 18 месеца, докато анализатори от Zerohedge смятат, че реалистичният срок е минимум четири години.
Ако одитът потвърди, че златото е налице, това би дало на САЩ възможност да укрепят доверието към своята финансова система. Според индийския портал Finshots, ако запасите бъдат преоценени по текущите цени, това би увеличило официалните резерви от 11 милиарда долара до 760 милиарда долара. В противен случай, ако се установи недостиг, това може да предизвика финансова криза. „Златните резерви на Форт Нокс символизират сигурност. Те вече не обезпечават долара, но са основен резервен актив за Федералния резерв и другите централни банки“, посочва Розанов.
В случай че златото липсва, световният пазар може да реагира бурно. Страни с големи доларови резерви могат да започнат масови разпродажби, което ще доведе до отслабване на долара и ръст на инфлацията. „Няма по-голям удар за глобалната финансова стабилност от липсата на доверие в златния резерв“
В случай че златото липсва, световният пазар може да реагира бурно. Страни с големи доларови резерви могат да започнат масови разпродажби, което ще доведе до отслабване на долара и ръст на инфлацията. „Няма по-голям удар за глобалната финансова стабилност от липсата на доверие в златния резерв“, предупреждава икономистът Марк Стюарт.
Розанов разглежда и вероятността това да бъде част от по-широка стратегия на Тръмп, наречена „Съглашението Мар-а-Лаго“. Тази нова икономическа концепция включва налагане на нови мита, намаляване на дълга и монетизиране на активите. „Има сериозни индикации, че САЩ могат да използват преоценката на златото като лост за стабилизиране на дълга си от 36 трилиона долара“, посочва Finshots.
Тъй като САЩ се отказаха от златния стандарт през 1971 г., това означава, че тяхната икономика технически не зависи от златните резерви във Форт Нокс. Така че защо да се притеснявате за одита сега? Една експертна теория е, че „това е част от по-широко преминаване към алтернативни активи, особено биткойн и други цифрови активи, базирани на блокчейн. Липсата на доверие в правителството може да накара хората да се обърнат към децентрализирани алтернативи като биткойн като хедж. И Тръмп изглежда го иска. Той намеква за създаване на стратегически резерв от биткойни, натрупване на биткойни като финансова възглавница по време на кризи или дори за намаляване на дълга от 36 трилиона долара.
Логиката е проста. Предлагането на биткойн е ограничено и колкото повече купуват САЩ, толкова по-оскъдно става. Този недостиг може да повиши стойността на биткойн, позволявайки на правителството на САЩ да го използва като обезпечение при спешни случаи или дори за изплащане на дълг.
Логиката е проста. Предлагането на биткойн е ограничено и колкото повече купуват САЩ, толкова по-оскъдно става. Този недостиг може да повиши стойността на биткойн, позволявайки на правителството на САЩ да го използва като обезпечение при спешни случаи или дори за изплащане на дълг .
САЩ вече разполагат с около 200 000 биткойни на стойност около 19 милиарда долара, повечето иззети чрез действия на правоприлагащите органи. Но вместо просто да ги задържи, има шанс правителството на САЩ активно да изкупи още повече, потенциално поемайки над 5% от всички биткойни в обращение.
Така че, ако погледнете ситуацията с одита на Форт Нокс от този ъгъл, правителството на Тръмп може да се интересува от факта, че доверието в златните резерви на САЩ ще падне и светът ще започне да преминава към биткойн. Това съвпада с нарастващия интерес на Тръмп и Мъск към дигиталните активи, което прави одита на Fort Knox да изглежда нещо повече от просто натиск за финансова прозрачност.
В заключение, Розанов подчертава, че независимо от резултата на предстоящия одит, световната финансова система ще бъде силно разтърсена.
„Това може да изглежда като самосаботаж, но може да е част от по-голяма стратегия за парично нулиране“, казват индийски финансисти.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
