Тъжно ми е за Кирил Петков. Снимката, на която той стои сам в пресклуба на БТА, докато сам си дава пресконференция, е повече от показателна. Кадър на един употребен и захвърлен човек. Не казвам, че е такъв – казвам, че създава това усещане. И то е болезнено.
За първи път чух за Кирил Петков много преди да стане „новото лице на промяната“. Първото ми интервю с него беше години преди някой изобщо да беше чувал за „Продължаваме промяната“. Тогава той беше просто човек, ангажиран с каузата за опазване на дивия плаж Корал – едно малко късче природа до Лозенец, което не се даваше на концесия и оставаше свободно за природосъобразен туризъм. Колко е природосъобразен – отделен въпрос.
Помня как той ми представи свой икономически анализ – как може този плаж едновременно да носи приходи и да запази дивия си облик. С годините обаче нещо се счупи. Анализът остана забравен, или просто вече не беше нужен. Защото „нямахме време“, защото „спасявахме държавата“.
сн: БНР Бургас
Иронията е, че именно от онова сдружение „Да запазим Корал“ започна и най-срамната му афера – онази с фалшифицираните документи. Разследването на „Биволъ“ твърдеше как Лена Бориславова – „честната и неподкупната“, както я нарече Кирил – посред нощ е майсторила фалшиви протоколи, за да може Петков да излезе от управлението на сдружението и да стане служебен министър. Фалшиви подписи, фалшиви документи, фалшиви каузи. Но там ще чакаме съдът да се произнесе. Оня съд, дето щяха да го реформират.
Тъжно ми е за Кирил Петков. Защото човекът, който обещаваше да „счупи модела“, стана част от него. И не просто част – седна в скута му. Същите хора, които вчера наричаше корумпирани, станаха партньори в управлението. Същият Кирил, който размахваше пръст към „модела“, после си чатеше с DIDI и забрави хилядите хора, които му се довериха. Те го чакаха по площадите. Чакаха го с надеждата, че този път ще е различно.
А той? Той бързо се обгради с „правилните“ хора. Започна с „С Вас сме, господин президент“, мина през „ала-бала с президента“, за да стигне до „той вече не е нашият президент“. Накрая всичко се превърна в банална борба за политическо оцеляване, задкулисни договорки и тежка, бездушна подмяна.
Тъжно ми е за Кирил Петков, защото остана в историята. Като човекът, който вече не знае каква е електоралната му тежест без задължителна коалиция. Като човекът, който правеше „ала-бала“ с Урсула за еврото, заобикаляйки правилата. Като човекът с умилителните си опити да говори на правилен български, но създаваше само каламбури и неудобство. Като човекът, който пускаше клипове как седи в скромния си дом и говори по изключен телефон, докато патрулка стои пред входа му.
Но най-много ми е тъжно за нас. Защото Кирил Петков е огледалото на цяла една система. Еманация на поредния „спасител“, който идва, размахва флаг на промяна, а накрая се оказва просто подмяна. Преоблякъл се Илия – и пак при тия.
Защото днес отново гледаме пиесата „поемам отговорност“. Един човек прави красив жест – уж заради морала, уж заради почтеността, уж заради скандал с корупция. А всъщност? Всъщност – нищо. Просто нов епизод от стар сериал. Още една илюзия, че „тези са различни“. Още едно внушение, че „аз съм честен, но поемам отговорност за другите – корумпираните“. Само че… кои са те? Те не са ли вашите хора? Не бяха ли вашите хора до вчера?
Как, г-н Петков, се бори корупцията с друга корупция? Коя корупция е приемливата? И този скандал – опит ли е да се изпере и да се измие от собственото си минало? Нещо като модерна версия на онзи запис за „пране на Борисов“, но в обратна посока?
Тъжно ми е за Кирил Петков. Защото той е един от нас – наш съсед, наш сънародник. Макар и със спорно гражданство, за което също имаше ала-бала.
И тъжно ми е за нас. Защото, както го е казал Левски преди толкова много години:
„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
