Европейският парламент официално отхвърли вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен. Но далеч от това да е категорична победа, резултатът разкри политическо напрежение, разколебана подкрепа сред центристите и критични оценки дори от проевропейски лагери.
На 10 юли пленарната зала в Страсбург гласува внесения от десни и евроскептични формации вот на недоверие срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Очаквано предложението не мина – с 360 гласа „против“, 175 „за“ и 18 въздържали се. Но зад тези числа се крие значително по-дълбока криза на доверие, легитимност и представителност.
Европа срещу Урсула: съпротивата срещу елита започна
Вотът, макар и обречен, разклати ореола на непоклатимост около Комисията. Той оголи не само уязвимостта на фон дер Лайен, но и структурните дефекти на самия Европейски съюз. Анализите преди и след гласуването показват, че зад привидната стабилност тлее сериозно напрежение.
Центристка подкрепа с висока цена
Въпреки че трите основни проевропейски групи – Европейската народна партия (ЕНП), Социалистите и демократите (S&D) и либералите от Renew Europe – официално подкрепиха фон дер Лайен, реалността беше по-комплексна. Част от подкрепата бе осигурена в замяна на отстъпки – като например запазване на финансирането по социалния фонд ESF+, чийто бюджет беше пред заплаха.
Над 160 евродепутати – включително от S&D и Renew – не участваха в гласуването или се въздържаха, което според анализатори показва дълбоко разколебаване в редиците на самата управляваща коалиция. Дори вътре в ЕНП, собствената политическа група на фон дер Лайен, звучат критични гласове относно начина, по който тя води преговори за втори мандат.
Гласът на опозицията: дясно мнозинство, което не се реализира
Малко преди гласуването, германският политически анализатор Тобиас Тойшер публикува в The European Conservative остра критика към институционалната рамка на ЕС и поведението на самата фон дер Лайен. Според него, макар вотът да е обречен поради високите изисквания – две трети от гласовете и минимум 361 депутати – това не е отражение на липса на съдържание, а на липса на реална власт в Европейския парламент.
„Вотът ще се провали. Не защото няма основание, а защото Европейският парламент няма власт“, пише Тойшер. „Това е по-дълбоката истина, скрита зад заглавията.“
Той посочва, че след изборите през юни 2024 г. в ЕС вече има ново дясноцентристко мнозинство – ЕНП, Патриотите и Европейските консерватори и реформатори (ЕКР), което може да диктува дневния ред дори без крайно десните. Въпреки това, „хитрата Левица действа сякаш не е загубила изборите“, а „наивната ЕНП ѝ позволява да го прави“, твърди Тойшер.
Според него, цялото политическо семейство на ЕНП, а не само Манфред Вебер, носи отговорността за това, че не успява да превърне изборната победа в политически резултат. „Време е за коалиция 551“ – призовава анализаторът, визирайки 55,1% от гласовете в Конференцията на председателите, които дясноцентристките групи реално имат.
Политическата комисия: токсично наследство на Юнкер
Една от най-често повтаряните критики към фон дер Лайен – че е политизирала прекомерно Комисията – според Тойшер е насочена към грешния човек. Моделът на „Политическа комисия“ е „токсичното наследство на Жан-Клод Юнкер“, който още през 2014 г. е започнал процеса на превръщане на Комисията от изпълнителен орган в политически играч.
„Докато всички бяха парализирани от страх, Юнкер наложи визията си за политизирана изпълнителна власт“, припомня Тойшер. „Онези, които призоваха духовете, сега не могат просто да ги отпратят.“
И все пак, подчертава Тойшер, символиката има значение. Самото внасяне на вот на недоверие, дори без шанс за успех, пробива аурата на технократична непогрешимост, която обгръща институциите на ЕС. Това показва на гражданите, че недоволството може да бъде формализирано и че, макар и трудно, демократичната корекция е възможна.
„Този вот няма да сложи край на недоволството. Напротив – вероятно ще го задълбочи“, пише той. „Спектакълът на Парламент, сведен до символичен протест, само ще засили цинизма.“
Заключението и на Тойшер, и на други наблюдатели е, че ЕС се намира в институционална криза на легитимността. Европейският парламент е получил нови формални правомощия, но е загубил моралната си тежест. Вместо да бъде контрапункт, той често е възприеман като печат за одобрение на политиките на Комисията.
Ако не се извърши сериозна реформа – включително на процедурите за вот на недоверие, на отчетността на Комисията и на връзката между гражданите и европейските институции – бъдещите „жестове без последици“ ще продължат да подкопават доверието в цялата система.
„ЕС обича да говори, че защитава демокрацията по света“, завършва Тойшер. „Може би трябва да започне с това – у дома.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
