Предлаганите промени в Семейния кодекс предизвикват сериозни опасения за бъдещето на институцията семейство и закрилата на децата. Това коментира в свой анализ адв. Ростислава Жекова, специалист по семейно право.
„Семеен живот“ без дефиниция – законова вратичка?
За първи път в българското законодателство се въвежда понятието „семеен живот“ – термин, който обаче остава без правна дефиниция. Според адв. Жекова това създава възможност за легализиране на различни форми на съвместно съжителство, включително полиандрия, полигамия и еднополови връзки. Конституцията постановява, че бракът е съюз между мъж и жена, но не регламентира „семейния живот“, с което се отваря врата за правно признаване на други форми на съжителство.
Двойни стандарти при родителските споразумения
Особено тревожна, според адвокат Жекова, е разпоредбата в новия чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, която позволява родители в извънбрачна връзка да подписват нотариално заверени споразумения относно децата, без съдебно утвърждение. За разлика от тях, двойките с брак са задължени да минат през съдебна процедура. Това, по думите ѝ, е дискриминационно и подкопава един от основните принципи на кодекса – равенство между децата, независимо от семейния им произход.
Вижте още по темата – Любомир Данков: Поведението срещу споделеното родителство е лицемерно
Жекова подчертава, че действащата правна уредба, която изисква съдебно одобрение на родителски споразумения, служи като гаранция за справедливост, законност и защита на интереса на детето. Съдът извършва преценка дали някоя от страните е била подложена на натиск или манипулация. Новата разпоредба лишава децата на родители без брак от тази закрила.
Нов термин – „родителска отговорност“ без съдържание
Проектозаконът въвежда нов член 58а, в който се използва понятието „родителска отговорност“, но без да бъде дефинирано какво точно включва тя и как се различава от действащия термин „родителски права и задължения“. Това създава правна неяснота и противоречие със сега действащия чл. 122 от кодекса, както и с други предлагани промени.
Според адвокат Жекова, това може да доведе до сериозни практични усложнения, особено в случаи, при които единият родител живее в чужбина и не е оставил пълномощник. В подобни ситуации децата могат да се окажат без достъп до училище, медицинска грижа или извънкласни дейности, поради невъзможност за упражняване на „родителска отговорност“.
Риск от механично прилагане на „равнопоставен режим“ за контакт
Критики предизвикват и предложенията за въвеждане на фиксиран минимален режим на лични контакти – не по-малко от 127 дни годишно, когато няма заплаха за живота и здравето на детето. Жекова предупреждава, че подобна норма е неприложима в случаите, когато родителите живеят в различни населени места или когато детето е в кърмаческа възраст. Освен това тя нарушава досегашната практика, при която съдът определя режима според конкретните обстоятелства и експертна преценка на социалните служби.
Мнение: Семейният кодекс и промените в него – ще има ли равноправие между родителите при развод
Съдебната практика досега отчита психологическите особености на всяко дете и използва три основни режима – стандартен, стеснен и разширен – определяни индивидуално. Принудителното въвеждане на единен режим би отнело тази гъвкавост и би застрашило интересите на децата.
Законът трябва да защитава децата, а не да създава правна несигурност
Адв. Жекова завършва анализа си с призив за предпазливост и експертен дебат по всички предложени промени. Законодателят е длъжен да действа в интерес на децата и да не допуска нови правни конструкции, които могат да отслабят защитата им. По думите ѝ, децата не са вещ, която се разпределя според желанията на родителите, а индивиди с права, които държавата трябва да защитава с най-голяма грижа.
Целият анализ може да бъде прочетен на сайта „Хасковска афера“.
