В редица европейски градове се оформят цели квартали, в които държавата постепенно губи контрол, а на нейно място се появяват паралелни правила и структури на влияние. Това е основният извод от нов доклад, представен от консервативни евродепутати и цитиран от ReMix, който предупреждава за нарастващия феномен на т.нар. „зони без контрол“ в Европейския съюз.
Според анализа тези процеси са тясно свързани с масовата миграция, слабите интеграционни политики и нарастващото влияние на радикални среди в определени градски райони.
„Паралелни общества“: как държавата губи контрол в цели квартали
Докладът е представен в Брюксел от евродепутати като Чарли Ваймерс, Марион Марешал и Никола Прокацини, а зад него стои фондацията New Direction, свързана с групата на Европейските консерватори и реформисти.
В текста, цитиран от ReMix, се говори директно за „паралелни общества“, в които законите на държавата постепенно се изместват от „кодекси на радикализация и власт на насилието“. Това не е изолиран феномен, а тенденция, която обхваща различни части на континента.
Френският евродепутат Марин Марешал подчертава, че във Франция вече има стотици подобни райони – 751 „чувствителни зони“ и над 1300 приоритетни квартала. Според нея развитието им следва ясна логика, свързана с миграцията и ислямизацията, като значителна част от радикалните прояви и терористичните връзки се концентрират именно там.
🚨 Europe’s No-Go Zones Exposed: New report details how mass immigration and rapid Islamisation are fueling the rise of parallel societies
Download here: https://t.co/sToIe41uGy pic.twitter.com/XxPW8yIUD9
— Charlie Weimers MEP 🇸🇪 (@weimers) March 25, 2026
Къде са „зоните без контрол“: карта на проблемните райони в Европа
За да илюстрира явлението, докладът, цитиран от ReMix, разглежда конкретни квартали в различни държави от ЕС. Анализът стъпва върху показатели като престъпност, насилие, социална изолация и отслабване на държавния контрол.
изображението е илюстративно
Сред най-проблемните райони се открояват Франк Моазен в Сен Дени (край Париж), Ла Кастелан в Марсилия, Моленбек в Брюксел и Розенгорд в Малмьо. В списъка попадат и квартали като Нойкьолн в Берлин, Марксло в Дуисбург, Равал в Барселона и Шилдерсвейк в Хага.
Общото между тях, според авторите, не е просто високото ниво на престъпност, а цялостна среда, в която държавата се оттегля. В тези райони се наблюдават чести безредици, активност на банди, атаки срещу полиция и пожарникари, както и случаи, при които спешните служби забавят или отказват да реагират.
Престъпност, банди и страх: как изглежда животът в тези квартали
Един от най-спорните, но централни изводи в доклада, цитиран от ReMix, е връзката между тези зони и демографските промени. Според данните средният дял на мюсюлманското население в разглежданите квартали достига 29%, при около 4,9% средно за ЕС. Авторите заключават, че „зоните без контрол“ са в силна корелация както с масовата миграция, така и с концентрацията на определени културни и религиозни общности, което според тях води до формиране на изолирани социални структури.
Докладът се подкрепя и от редица конкретни примери, посочени от ReMix.
В Германия депутатът от AfD Мартин Хес предупреждава, че някои гари вече се превръщат в места, които хората избягват заради престъпност, като чужденците са непропорционално представени сред заподозрените.
В Испания изтекъл запис от град Торельо показва как полицаи признават, че не могат да се справят с агресивни групи мигранти и на моменти са принудени да се изтеглят, за да избегнат ескалация.
Подобни сигнали идват и от Швеция, където още през 2022 г. екипи на спешна помощ предупреждават, че могат да откажат да влизат в определени квартали заради риск за живота им. Медицински служители говорят открито за места, в които „важат други правила, различни от закона“.
ЕС затяга правилата: нови мерки срещу нелегалната миграция
На този фон темата за миграцията все по-осезаемо се връща в дневния ред на европейските институции.
Междувременно Европейският парламент прие по-строги правила за връщане на мигранти, които нямат право да останат в ЕС. Ключова роля за решението има групата „Европа на суверенните нации“, чийто председател е Станислав Стоянов.
Той определи новите мерки като важна стъпка към по-ефективна и справедлива миграционна политика. По думите му, за България като държава на първа линия на миграционния натиск въпросът не е абстрактен, а пряко свързан със сигурността и способността на институциите да прилагат собствените си правила.
Вижте още – ЕС затяга правилата за миграцията — облекчение за България
Новите текстове предвиждат всяка държава членка да признава решенията за връщане, издадени от друга държава, да се съкращават сроковете след отказ за убежище и да се налагат по-дълги забрани за повторно влизане в ЕС.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
