Украинският президент Володимир Зеленски от години е възприеман като един от най-ефективните комуникатори в съвременната политика. Неговите артистични умения и способността му да мобилизира международно внимание му донесоха репутацията на PR гений, признаван дори от критици и политически противници. В анализ за Al Jazeera журналистът Леонид Рагозин припомня, че американският президент Доналд Тръмп, въпреки публичните си атаки срещу Зеленски, го е наричал „най-великия продавач на Земята“. От другата страна на политическия спектър, колумнистът на New York Times Дейвид Френч наскоро го описа като „новия лидер на свободния свят“.
Според Рагозин обаче този политически и комуникационен талант има ясни граници. Той може да влияе върху общественото възприятие, върху езика на западните медии и върху дипломатическия натиск, но не може сам по себе си да промени динамиката на бойното поле във войната между Русия и Украйна. Именно в това, пише авторът за Al Jazeera, се крие все по-голямото разминаване между политическите послания на Киев и реалността на фронта.
В последните седмици украинската администрация и нейните съюзници са се опитвали да създадат впечатление, че войната може би се приближава до повратна точка. Рагозин обаче твърди, че фактите на терен сочат друго. Според него няма признаци за съществена промяна в бойната динамика, която се е наложила през последните поне две години.
Спорните данни за териториални успехи
Като пример Леонид Рагозин посочва официалните твърдения, че през февруари Украйна е постигнала повече териториални придобивки от Русия. Част от проукраинските платформи за наблюдение на войната подкрепят подобни оценки, докато други не ги потвърждават. Според автора проблемът е, че подобни изчисления са изключително сложни заради широката „сива зона“ по фронтовата линия, където реалният контрол често е неясен.
Рагозин отбелязва, че самите придвижвания се измерват в рамките на 150–200 кв. км на месец. При такъв мащаб, пише той в Al Jazeera, методологията може лесно да бъде използвана така, че да произведе желан политически извод — например, че Украйна печели територия. В неговия прочит обаче подобни данни не са доказателство за промяна в общата военна картина.
Авторът настоява, че реалността остава далеч по-тежка за Киев. Руските войски, според анализа, в момента обсаждат редица индустриални градове в северната част на Донецка област, а напредването им по северната граница разширява активната фронтова линия със стотици километри. Това, подчертава Рагозин, прави недостига на личен състав в украинската армия още по-остър.
Недостигът на хора се превръща в стратегически проблем
Четири години след началото на войната украинската армия е принудена да прибягва до все по-тежки кампании за налагане на задължителна мобилизация. В анализа си за Al Jazeera Рагозин описва сцени, при които млади мъже са отвеждани от улиците на градове и села, докато Русия, по думите му, все още успява да привлича доброволци чрез щедри финансови компенсации.
Украински официални лица също твърдят, че Русия губи повече войници, отколкото може да набере. Рагозин обаче поставя под съмнение надеждността на подобни оценки. Той посочва, че Зеленски е заявил, че през март Русия е понесла най-високия брой месечни загуби — 35 000 души. Това, според автора, влиза в противоречие с данни на собственото украинско Министерство на отбраната, което е твърдяло, че най-високите руски месечни загуби са преминали 48 000 души през януари 2025 г., при среден месечен темп от около 35 000 през 2025 г.
Вижте още – „Беше ад“: украински пацифист разказва за побой, заплахи и принудителна мобилизация
Кирило Буданов също е цитиран от Рагозин като фигура, която е поставила под съмнение разказа, че Русия е на прага на сериозен срив в мобилизационните си способности. В свое скорошно интервю Буданов е признал, че колапсът на руските усилия за набиране на хора не се очертава като непосредствена перспектива.
Украинските удари с дронове и ограниченият им ефект
Леонид Рагозин признава, че Украйна води успешна кампания с дронове срещу руски петролни съоръжения. Тези удари нанасят щети, създават силни телевизионни кадри и позволяват на Киев да демонстрира способност да достига до чувствителна руска инфраструктура. Но според автора остава съмнително дали те могат да променят нещо отвъд визуалния и психологическия ефект от горящи петролни резервоари.
В същото време, пише Al Jazeera, руските петролни приходи през април са скочили до 9 млрд. долара, благодарение на войната между САЩ и Израел срещу Иран. Рагозин прави сравнение, че тази едномесечна печалба за Русия се равнява на около 10% от заема от 90 млрд. евро, който Украйна трябва да получи от Европейския съюз през следващите две години, за да финансира военните си усилия.
Авторът не отрича, че Русия понася значителни икономически загуби от войната. Той отбелязва, че самият Владимир Путин е признавал това. Но според Рагозин руската икономика показва спад, който в много отношения прилича на затрудненията в други европейски икономики, също засегнати от войните в Украйна и Иран.
Той добавя и още един сравнителен аргумент: по данни от графиките на МВФ руският БВП на глава от населението, коригиран спрямо паритета на покупателната способност, в момента надхвърля този на по-малко заможни държави от ЕС като Румъния и Гърция. За Украйна същият показател е сравнен с Монголия и Египет, докато критичната инфраструктура на страната е в руини, а милиони украинци са напуснали страната, според автора — повечето от тях завинаги.
Западът започва да говори за болезнени компромиси
Според Леонид Рагозин реалността вече започва да се проявява и в позициите на европейските лидери. Той посочва, че германският канцлер Фридрих Мерц наскоро е предположил, че Украйна ще трябва да отстъпи част от територията си на Русия, за да сложи край на войната, като в замяна получи по-бърз път към членство в ЕС.
Още по-далеч, според текста, е отишъл европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс, който е заявил, че членството на Украйна в НАТО е изключено, а членството в ЕС ще бъде „сложен процес“. Вместо това той е предложил военен съюз между Украйна и други европейски страни — идея, която според Рагозин Москва ще отхвърли, тълкувайки я като НАТО през задната врата.
Още по темата – Ползи за Украйна, но не и членство: Париж и Берлин срещу ускорения прием в ЕС
Тези противоречиви сигнали, пише авторът в Al Jazeera, показват, че основният пазарлък за очертанията на бъдещия мир вече не се води толкова между Зеленски и Путин, колкото между Зеленски и неговите западни, предимно европейски съюзници.
Киев търси печалба, но възможностите се стесняват
Рагозин припомня думите на Буданов, че позициите на Киев и Москва могат да бъдат доближени до онова, което е реалистично постижимо в мирни преговори. Проблемът за Зеленски е, че при подписването на евентуален болезнен мирен договор той трябва да покаже поне някаква придобивка за Украйна.
В идеалния вариант това би било членство в ЕС или реални гаранции за сигурност. Но според автора изказванията на Мерц и Кубилюс показват, че шансовете за постигане и на двете изглеждат слаби. Така Украйна се оказва притисната между руското военно настъпление, умората на западните партньори и вътрешното недоволство от продължаващата война.
Това недоволство вече е видимо. Рагозин цитира председателя на фискалната комисия в украинския парламент Данило Хетманцев, според когото европейските представители трябва да спрат да гледат на украинците като на „инструмент за решаване на нечии геополитически задачи“ или като на „жив щит“. По думите му те нямат право да определят съдбата на Украйна.
Все по-трудният статут на Зеленски като военен лидер
Финалът на анализа на Леонид Рагозин е особено критичен към украинския президент. Авторът отбелязва, че Зеленски е засегнат от мащабно разследване за корупция, включващо неговото непосредствено обкръжение. На този фон, според Рагозин, той изглежда без силни карти — нито срещу Русия, нито срещу западните си съюзници.
Статуквото, при което Зеленски запазва позицията си на военен лидер, може временно да му е удобно политически, но според Al Jazeera то става все по-трудно за поддържане. Основната теза на Рагозин е, че украинският президент остава изключително силен в комуникацията и мобилизирането на западно внимание, но това вече не е достатъчно, когато фронтът, икономиката, мобилизацията и дипломатическите хоризонти се движат в различна посока от официалния оптимистичен разказ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
