Убийството на украинската бежанка в Северна Каролина – провал на системата и на човечността
Ужасяващи кадри от Северна Каролина обиколиха света: 23-годишната украинска бежанка Ирина Зарутска беше брутално намушкана в градски влак пред очите на десетки пътници. Но още по-шокиращо от самото нападение се оказа равнодушието на околните – хората гледаха, но почти никой не се намеси, докато младата жена умираше на пода.
Трагедията поставя въпроси, които излизат отвъд самия акт на насилие: какво се случва със състраданието и солидарността в съвременна Америка? И защо общество, което се гордее със свободата и сигурността си, все по-често допуска не само провали на системата, но и на човешката реакция?
Журналистката Кирстен Флеминг в New York Times нарича случая двоен крах – на политиките, които позволяват на психично болни рецидивисти да са на свобода, и на обществото, което не намери сили да помогне.
Шокиращи кадри от нападението
На 22 август 2025 г. Зарутска, избягала от войната в Украйна, е нападната на случаен принцип от криминално проявения Декарлос Браун – човек с дълга история на психични проблеми и престъпления. Той я намушква смъртоносно с джобно ножче пред очите на десетки пътници.
По думите на Флеминг, най-ужасяващото е не само самото нападение, а реакцията на околните: почти пълно бездействие. На видеозаписите се вижда как младата жена пада на пода, а кръвта ѝ започва да се стича, докато хората наоколо не правят нищо. Едва минута и половина след нападението мъж се приближава, за да я издърпа в коридора и да потърси помощ.
Флеминг подчертава контраста: „Тя беше намушкана от един безумен човек и след това метафорично прегазена от безразличието на своите съграждани.“
!!! Редакционна бележка: Следващото видео съдържа кадри от убийството. Възможно е съдържанието да е смущаващо за някои зрители!!!
She escaped Ukraine only to be killed here in the states. This is 23-year-old Iryna Zarutska pic.twitter.com/fEqPcpFOor
— Sassy Latina (@Virgini58967394) September 7, 2025
Америка, която я е приела – и предала
Зарутска е обичала САЩ и ги е възприемала като сигурен пристан. Но страната, която ѝ е дала убежище, я е предала два пъти – първо чрез провал на системата, която позволява на психично болни рецидивисти да се движат свободно, и второ – чрез пълното отсъствие на човечност у свидетелите.
„Никой не държа ръката ѝ, когато умираше. Последното, което е усетила, е студеният под на вагона и празните погледи на хората наоколо,“ пише Флеминг.
Паралели с други трагедии
Журналистката припомня и друго престъпление – стрелба в католическо училище в Минеаполис, при която малко момиче е ранено в главата. Местен жител, Пат Скален, пристига на мястото и свидетелства как детето го е помолило просто „да ѝ държи ръката“. „Всички искаха мама и татко. Всички искаха утеха“, разказва той.
Флеминг поставя въпроса: „Не е ли това, което всеки от нас заслужава в момент на страх или болка – някой да ни увери, че не сме сами?“
Ефектът „Даниел Пени“
В социалните мрежи част от коментаторите обясняват липсата на реакция с т.нар. ефект „Даниел Пени“ – синдромът на отказ от намеса от страх да не бъдеш съден или заклеймен.
Терминът идва от случая с Даниел Пени, бивш морски пехотинец, който през май 2023 г. задуши в нюйоркското метро бездомния Джордан Нийли, след като последният заплашвал пътниците. Пени беше обвинен в убийство и делото му предизвика национален дебат – дали той е герой, спасил десетки, или престъпник, превишил правата си.
Флеминг отбелязва, че сравнението е „твърде лесно“: за разлика от бездействието в Северна Каролина, Пени е показал решителност и кураж. „Той действа, когато един побъркан човек обеща да убива. Спаси невинни хора,“ пише тя.
Но именно последвалата съдебна сага около Пени, според някои наблюдатели, е довела до парализиращ страх у обикновените граждани – че всяка намеса може да ги превърне от спасители в обвиняеми.
Провалът на политиките и на обществото
Флеминг е категорична: смъртта на Зарутска е резултат на провалени прогресивни политики, които поставят правата на психично болни престъпници над безопасността на обществото. Но втората, още по-горчива истина е провалът на самото общество – липсата на елементарна човещина.
Дори големите медии, отбелязва тя, често са реагирали с дистанция – вместо да разкажат за жертвата, те са акцентирали върху политическите реакции или върху “сблъсъка на съдби”.
„Убийството можеше да бъде предотвратено. Но след него последва още един удар – провалът на човечността,“ заключава Кирстен Флеминг в New York Times.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
