И забравихме Рожденикa…
Преди време прочетох тази фраза във „Фейсбук“. Не помня целия текст, но съм запомнил фразата и идеята ѝ.
Забравената символика на Бъдни вечер
Рожденикът, разбира се, е символ. Но и символиката ни е убягнала. Убягнала покрай голямото пазаруване на боб, сухи чушки, кисело зеле и какво ли още не, за да отрупаме масата на Бъдни вечер с точно определен брой постни ястия, защото… Дори не знаем защо – знаем, че трябва да са нечетен брой. Или сме знаели, но сме забравили. Както и Бъдника. Защо се казва Бъдни вечер? Ами, защото желанията се сбъдват, примерно. А вместо пъна в огнището, който сплотява семейството, сме надули климатика, а от бутилката със скъпа ракия се стичат капки… Снимаме си сармите и чушките, защото как иначе във „Фейсбук“ ще разберат, че сме постили. Е, постим само тази вечер и то само вечерта, но дори не знаем защо. Традициите повеляват. Ама какви са тия традиции – не помним.
Празникът между традиции и пазаруване
Няма и кой да ни каже – по телевизията също готвят нечетен брой ястия, след като сме видели репортажа за коледните намаления по магазините, вечния репортаж „Колко ще ни струва празничната трапеза“ и култовото включване с един банкер–химик: „Евро или лев да сложим в питката?“. Под елхата сме отрупали какви ли не кутии с различен размер и форма, съдържащи в себе си цялата техника, която сме намерили на „коледно намаление“, и сме доволни, че сме направили далаверата на живота си. И чакаме „Сам вкъщи“. И чорапи, и сладки с мляко – за Дядо Коледа. Виж, това го знаем, защото сме го видели вече по 10-ина коледни филми и няколко реклами. Ама какво беше Бъдникът…
Малките жестове, които връщат смисъла
И така забравяме Рожденикa. Забравяме, че днес се ражда Божият син, за да изкупи нашите грехове и да ни спаси. А за тези, които не са толкова религиозни – че това е семеен празник, на който се събираме не за да се натъпчем като прасета и да си разменяме скъпи подаръци, а да споделим малко късче топлина и любов.
Но надежда има. Вчера, докато се опитвах да маневрирам с количката в един хипермаркет и да избягвам да блъсна десетките изнервени и бързащи да изкупят половината магазин хора, дадох път на един човек. Той се усмихна, кимна ми и ме подмина. След него пък друг ми даде път на мен. Благодарих му, а той ми се усмихна и ми каза: „Весели празници“. Нещо толкова дребно и малко, което може да запали искрицата на Рождеството. А именно – да бъдем по-добри, да обичаме и да сме обичани. И ако ставаме все повече и повече, неусетно ще сме променили света към по-добро!
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
