На фона на разкритията около досиетата на Джефри Епстийн отново изплуват истории, които доскоро звучаха като маргинални конспирации. Случаи, възприемани като абсурдни, днес се пречупват през различна призма — особено след като скандалът около „острова на Епстийн“ постави въпроси за реални мрежи от злоупотреба с власт и влияние, пише Евгений Додолев в Комсомольская правда.
Централно място в текста заема интервю от 2024 г. на американската актриса Роузан Бар пред Тъкър Карлсън. В него Бар прави шокиращи твърдения за холивудски елити и милионери, които според нея „ядат деца“ и „пият човешка кръв“. По думите на Додолев актрисата настоява, че става дума не за метафора, а за скрити култове, с които тя твърди, че се е сблъсквала по време на престои в психиатрични институции. Реакцията на Карлсън в разговора е описана като смес от скептицизъм и смущение.
Вижте и това – Републиканецът Томас Маси настоява за пълно разкриване на файловете „Епстийн“
Интервюто на Роузан Бар и шокиращите ѝ твърдения
стоп кадър: The Rucker Carlson Show
Додолев отбелязва, че подобни изказвания в нормален контекст звучат като сюжет от евтин хорър филм. Авторът описва Бар като фигура от периферията на американската десница — актриса с дълга кариера, белязана от скандали, включително неуспешна кандидатура за губернатор и отстраняване от възродения ѝ ситком през 2018 г. заради расистки туит. Днес, на 73 години, тя присъства основно чрез подкасти и интервюта, често изпълнени с конспиративни мотиви — от „вампири в Холивуд“ до препратки към движението QAnon.
Според Додолев силата на Бар е в нейната автентичност: тя не се представя като интелектуален авторитет, а като човек „от кухнята“ на развлекателната индустрия. В същото време авторитетът ѝ е силно ерозиран — границата между пророк и интернет мем е тънка.
От холивудски скандал до конспиративен символ
Авторът разглежда как образът на Бар се вписва в по-широката културна картина на американския шоубизнес, където скандалът и маргиналността често се превръщат в част от публичната идентичност. Тя е представена като човек, преминал през #MeToo, ерата на Тръмп и собствената си „отмяна“ заради публикации в социалните мрежи, който днес атакува елита с крайни обвинения.
В нейната интерпретация Холивуд не е просто среда на морална разпуснатост, а място на тайни култове и злоупотреба с власт. Додолев отбелязва, че подобни твърдения резонират с по-широки страхове от задкулисни мрежи на влияние.
As Tucker Carlson’s tour rolls on, headliner Roseanne Barr tells a cheering audience that the elites are eating babies and are vampires who drink blood and love the taste of human flesh but Trump is going to stop it. pic.twitter.com/ohLDmCm1It
— Ron Filipkowski (@RonFilipkowski) September 27, 2024
Колко американци вярват в елитни тайни мрежи
Авторът цитира социологически данни, според които около 15% от американците — приблизително 31 милиона души — вярват, че правителството, медиите и финансовите елити са контролирани от сатанистки педофилски мрежи, свързани с глобален трафик на деца. Делът е по-висок сред републиканците (23%) и достига до около половината сред привържениците на Доналд Тръмп.
Още 15–20% от населението проявяват склонност към подобни идеи, особено сред аудитории на консервативни медии и евангелистки общности. За част от тази публика Бар се превръща в „пророк от индустрията“, докато други я възприемат като ексцентрична фигура. В текста се споменава, че известни личности като Опра Уинфри и Том Ханкс също са били обект на подобни обвинения в онлайн конспиративни среди.
Ефектът „Епстийн“ върху общественото възприятие
Ключовият аргумент на Додолев е, че след скандала около Епстийн и разкритията за мрежи от сексуална експлоатация в елитни среди, границата между фантазия и реалност в общественото възприятие се е размита. Той поставя в този контекст и случая с култа NXIVM, както и други скандали, свързани със злоупотреба с власт в развлекателната индустрия.
Вижте още – Как мрежата на Епстийн достига самите върхове на световния елит
Според автора изказванията на Бар функционират по типичен конспиративен модел: реални ужаси — като култове, трафик на хора и сексуални скандали — се смесват с екстремни екстраполации за буквален канибализъм и „вампиризъм“. Критиците ѝ подчертават именно този механизъм като причина да не ѝ се вярва.
Границата между реални скандали и конспирации
Додолев завършва с наблюдението, че американската свобода на словото често се движи по ръба между разобличение и абсурд. В свят, в който знаменитостите се възприемат като полубожества, падналите идоли и скандалните пророци привличат особено внимание. След Епстийн дори най-крайните твърдения звучат за част от публиката не като чиста фантазия, а като изкривено ехо на реални скандали.
Текстът подчертава, че изказванията на Роузан Бар не се представят като доказани факти, а като симптом за промяна в общественото възприятие. Разкритията около елитни мрежи на злоупотреба карат част от аудиторията да слуша с по-малко автоматично недоверие истории, които доскоро биха били отхвърлени като невъзможни — заключава Евгений Додолев в „Комсомольская правда“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
