Когато израелски въздушен удар разрушава къщата на Валаа Собех и голяма част от квартала ѝ, палестинската мюсюлманка търси убежище в най-старата църква в Газа. В църквата „Свети Порфирий“ тя намира не само убежище, но и чувство за принадлежност към „едно семейство“ – обединени както от ужаса на избухващите наоколо бомби, така и от надеждата, че могат да оцелеят след израелските атаки, пише Al Jazeera.
Затова тя се обадила на други роднини в северната част на Газа и ги помолила също да се отправят към църквата. Собех и семейството ѝ са сред стотиците палестинци от различни вероизповедания, които са намерили безопасност – поне засега – в църквата.
В момент, когато смъртоносната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалите израелски бомбардировки на Газа предизвикаха вълна от ислямофобия в някои части на света, гръцката православна църква се превърна в емблема на една по-дълбока идентичност на палестинците.
„Ние сме тук, живеем през деня, не сме сигурни дали ще успеем да стигнем до нощта. Но това, което облекчава болката ни, е смиреният и топъл дух на всички наоколо“, казва Собех. Тя описва, че получава „огромна подкрепа от свещениците и другите хора в църквата, които денонощно и неуморно работят на доброволни начала, за да помагат на разселените семейства“.
„Израелската армия е бомбардирала много места за убежище“, казва отец Елиас, свещеник в „Свети Порфирий“, и добавя, че „не е сигурен, че Израел няма да бомбардира църквата“, въпреки че тя дава подслон на стотици цивилни. Израелски бомби са поразили няколко джамии и училища, в които са приютени хора, чиито домове са били взривени.
Всеки удар по църквата „ще бъде не само нападение срещу религията, което е подло деяние, но и нападение срещу човечеството“, каза отец Елиас. „Нашата хуманност ни призовава да предложим мир и топлина на всички, които се нуждаят от нея“.
Построена между 50-те и 60-те години на ХІХ в. и кръстена на епископа на Газа от V в., църквата „Свети Порфирий“ е давала утеха на поколения палестинци в Газа, особено в моменти на страх. И докато виковете на децата и на тези, които са разстроени от това, че продължават да живеят в Газа под израелски бомбардировки, сега отекват в пространството, някога изпълнено с молитви и химни, има надежда.
Днес старинните дворове на църквата и закътаните коридори предлагат убежище както на мюсюлмани, така и на християни, „тъй като войната не познава религия“, казва отец Елиас.
Джордж Шабин, палестински християнин и баща на четири деца, приютен в църквата заедно със семейството си, казва, че няма къде другаде да отидат. „Идването тук спаси живота ни“, казва той пред Al Jazeera. „През нощта се събираме заедно, мюсюлмани и християни, стари и млади, и се молим за безопасност и мир.“
За Собех фактът, че семейства от различни религии са заедно под покрива на църквата на фона на травмата от бомбардировките, сам по себе си е акт на съпротива.
„Целта на Израел е да разбие нашата общност и да ни измести“, добавя тя, а гласът ѝ трепери. „Може би ще успеят да ни убият. Но ние ще продължим да бъдем заедно като палестинци, живи и мъртви, мюсюлмани и християни“.