Войната и дипломацията не са противоположности, а части от един и същ процес. Понякога дипломацията подготвя войната, друг път войната принуждава към преговори. Военните успехи и провали не просто променят линиите на фронта – те задават рамката, в която след това се водят дипломатическите разговори. С този извод започва анализа си д-р Едуард Каролчук, публикуван в Myśl Polska, в който разглежда конфликта в Украйна като закономерен резултат от икономически и социални процеси, а не като внезапен „цивилизационен сблъсък“.
Каролчук стъпва върху класическите идеи на Карл фон Клаузевиц, който прави разграничение между „абсолютната“ война – теоретична конструкция с ясна цел за пълно поражение на противника – и „реалната“ война, подчинена на конкретни условия, ограничения и случайности. Именно вторият тип война, подчертава Каролчук, е релевантен днес. В нея логиката често отстъпва пред икономически интереси, вътрешнополитически сметки и външен натиск. В този смисъл войната в Украйна ту е класически военен сблъсък, ту придобива формата на хибриден конфликт.
Войната като продължение на икономиката
Според д-р Каролчук причините за войната трябва да се търсят далеч преди 2014 г. или 2022 г. Основният източник на напрежение е разпадането на Съветския съюз и хаотичната капиталистическа трансформация, която го последва. Национални и гранични конфликти съществуват и преди това, но са били потискани от рамката на една обща държава и от централизирана власт. Крахът на тази система оставя нерешени противоречия, които новите държави наследяват без инструменти за тяхното управление.
Каролчук подчертава, че конфликтът между Русия и Украйна е най-острият, но не и единственият продукт на този процес. По думите му всяко отслабване на Русия създава риск от нови регионални конфликти в постсъветското пространство – тенденция, която Западът често подценява или игнорира.
Разпадът на СССР и наследените конфликти
Един от ключовите акценти в анализа е ролята на новоформираните икономически елити. Още в късния съветски период започва оформянето на управленски слой, който по-късно се превръща в олигархия. Перестройката не създава този процес, а само го ускорява и оголва. В резултат икономическите противоречия се комбинират с нарастващ национализъм.
Каролчук обръща внимание, че националистическите настроения се засилват именно там, където икономическите интереси се сблъскват – при разпределението на печалби, активи и ресурси. Републиките започват да търсят начини да задържат доходите „у дома“, а вината за проблемите се прехвърля върху „центъра“. Така национализмът се превръща в удобен инструмент за прикриване на класови и икономически конфликти.
Олигарси, национализъм и борба за ресурси
След разпадането на СССР Русия поема значителна част от външните дългове, но настоява за участие в активите на бившите съветски републики. Това поражда напрежение, което се засилва с навлизането на неолибералния модел и ориентацията на част от елитите към Европейския съюз и Съединените щати.
Каролчук подчертава, че конфликтът никога не е бил само между Москва и Киев. В него участват интересите на руския, украинския, европейския, американския и китайския капитали. Натискът върху руските активи в Украйна и тяхната последваща национализация са част от този по-широк икономически сблъсък.
Желанието на Украйна за членство в ЕС, според автора, има и ясно икономическо измерение – страната би се превърнала в ключов транзитен и търговски хъб. За Русия това би означавало сериозен удар върху собствения ѝ пазар, което обяснява защо Москва настоява за преговори още в ранните етапи.
От фронта към преговорите за нов ред в Европа
Според д-р Каролчук както в Украйна, така и в Русия официалните наративи служат за прикриване на икономическите причини за войната. В Киев причините се свеждат до борба за суверенитет и европейски избор, а в Москва – до защита на „руския свят“ и историческата памет. И в двата случая идеологията маскира сблъсъка на елити и интереси.
Той е особено критичен към информационната среда в Украйна, където опозицията е елиминирана, а официалният разказ се възприема безкритично и от Запада – особено по време на администрацията на Джо Байдън.
Каролчук смята, че от глобална гледна точка Русия трудно е могла да избегне конфликта, особено след изказванията на президента Володимир Зеленски за възможно ядрено въоръжаване на Украйна. След началото на войната Русия е обявена за агресор, но според автора реалният сблъсък започва като борба между олигархични интереси, в която днес плащат цената обикновените хора.
Продължаването на войната, пише Каролчук, обслужва различни цели: временно запазване на властта в Киев, надежда за военен успех в Москва и опит на Европа да продължи конфликта без да го финансира пряко – включително чрез идеята за използване на замразени руски активи, срещу която се обявяват и Европейската централна банка, и Белгия.
Едва през 2025 г. започват реални преговори. Планът от 28 точки, предложен от Доналд Тръмп, е заклеймен като „проруски“, но Каролчук отбелязва, че Москва не се интересува от козметично замразяване на конфликта. За Русия ключовият въпрос е нова система за сигурност в Европа – не просто линията на фронта в Украйна.
В този смисъл, заключава д-р Едуард Каролчук, войната в Украйна не е изключение, а симптом. Симптом на икономически противоречия, нерешени след разпадането на СССР, и на глобален сблъсък на интереси, в който идеологиите служат повече за прикритие, отколкото за обяснение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
