В поредния епизод на подкаста „Абсолютно свободно“, излъчен от Брюксел, Петър Волгин коментира ключови теми от началото на годината – от външнополитическите напрежения и двойните стандарти на Европейския съюз до предстоящите избори в България. Сред важните въпроси е и едно конкретно решение с дългосрочни последици: търговското споразумение между ЕС и държавите от Меркосур.
Сделката с Меркосур стига до решаващо гласуване
Споразумението между Европейския съюз и страните от Меркосур – Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай – е определено от Волгин като едно от най-спорните икономически решения, взимани в последните години. По думите му, то не е просто търговска сделка, а политически акт с тежки социални и икономически последствия за редица европейски държави, включително България.
След като вече беше одобрено на ниво Съвет на ЕС, въпреки съпротивата на част от държавите членки, предстои ключовото гласуване в Европейския парламент в Страсбург, което ще реши дали споразумението окончателно ще влезе в сила. Именно там, подчертава Волгин, ще стане ясно кой защитава реално интересите на националните си икономики.
Вижте още – Може ли ЕП да спре споразумението с Меркосур?
Протести и страхове: кой ще плати цената в Европа
Волгин припомня, че споразумението среща сериозен отпор в редица европейски страни. Протестите на земеделски производители и животновъди в Париж, Брюксел и други столици не са случайни – те са реакция на опасенията, че евтините селскостопански продукти от Южна Америка ще изтласкат местните производители от пазара.
В Съвета на ЕС срещу сделката са гласували Франция, Австрия, Ирландия, Полша и Унгария, а Белгия се е въздържала. Италия, въпреки предварителните сигнали за несъгласие, в крайна сметка е подкрепила споразумението, което е позволило то да бъде прието. Според Волгин аргументите на критиците звучат убедително и са подкрепени от реални икономически рискове, а не от идеологически страхове.
Още по темата – Унгария ще атакува в Съда на ЕС сделката с Меркосур
България „за“ – без дебат и без обяснения
Особено остра е критиката му към българската позиция. България е подкрепила сделката с Меркосур без обществен дебат, без сериозно обсъждане в Народното събрание и без ангажимент от страна на изпълнителната власт да обясни последствията за българското земеделие.
Волгин подчертава, че това не е изолиран случай, а устойчив модел на поведение: българските представители в европейските институции често гласуват „за“ всичко, което им бъде предложено, без да защитават ясно национален интерес. По думите му обещанието, че членството в ЕС и еврозоната ще даде на България реално участие във вземането на решения, на практика се е превърнало в механично съгласие.
Позицията на Волгин и вотът в Европейския парламент
По отношение на предстоящото гласуване в Европейския парламент Волгин е категоричен: евродепутатите от „Възраждане“ ще гласуват против споразумението с Меркосур. Той изразява увереност, че голяма част от останалите български евродепутати, включително от управляващите формации, ще го подкрепят, следвайки вече утвърдената линия.
Именно затова той свързва темата за Меркосур с предстоящите парламентарни избори в България, които според него се очертават като избор между безусловно подчинение и опит за по-независима политика – както във външните отношения, така и в икономическите решения.
От Мецола до Русия: двойният стандарт и закъснелият диалог
По темата за Иран Волгин е категоричен, че социално-икономическите причини за протестите са реални, но според него те са били използвани като инструмент за опит за смяна на режима. Той прави паралел с т.нар. „цветни революции“ в постсъветското пространство и изразява силен скептицизъм към начина, по който западните медии представят случващото се като спонтанно „пробуждане за демокрация“. По думите му има достатъчно индикации за външна намеса, включително дейност на ЦРУ и МОСАД, а колебливите и противоречиви сигнали от страна на Вашингтон показват, че и този път „всички опции са на масата“, въпреки предизборните обещания за отказ от ролята на световен полицай.
В подкаста си Волгин засяга и по-широкия международен контекст. Той коментира реакциите на Европейския съюз спрямо протестите в Иран и критиките на Роберта Мецола за ограничаването на интернет в страната, като ги поставя в контраст с цензурата и забраните, наложени от самия ЕС върху руски медии и официални лица.
Според него това е ясен пример за двоен стандарт – защита на свободата на словото на думи и ограничаването ѝ на практика. В този контекст той отбелязва и промяната в тона на някои европейски лидери, сред които Джорджа Мелони и Еманюел Макрон, които вече открито говорят за необходимостта от диалог с Русия.
По думите на Волгин е показателно, че на европейските ръководства са били нужни години, за да стигнат до очевидния извод: без разговор с основната страна в конфликта няма как да се стигне до край на войната.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
