Президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да представи очакваното споразумение с Иран като победа, но според анализ на Джонатан Лемайър в The Atlantic войната, която Вашингтон води заедно с Израел, приключва по начин, който оставя Америка по-слаба — военно, стратегически, икономически и морално.
Лемайър пише, че конфликтът не е постигнал целите, които самият Тръмп е поставил в началото. Вместо да пречупи режима в Техеран и да елиминира ядрената заплаха, войната според автора е укрепила позициите на твърдолинейните кръгове в Иран и може дори да ги е насърчила в бъдеще да търсят ядрено оръжие. В същото време американският президент, твърди The Atlantic, е бил толкова решен да намери изход от конфликта, че многократно е отстъпвал от собствените си заплахи, позволявайки на Техеран да изпитва пределите на американската решимост.
Според Джонатан Лемайър Тръмп няма намерение да признае това поражение. През последните дни той и екипът му са представяли предварителната договореност като категоричен успех. Източници на автора — помощници и външни съветници — твърдят, че президентът е бил особено раздразнен от сравненията с ядреното споразумение, което Барак Обама сключи с Иран през 2015 г. Същите източници посочват, че Тръмп е критикувал част от ястребите по темата Иран, включително хора от собствената му Републиканска партия, заради съмненията им в силата на новото споразумение.
Сделка, която още остава скрита
Един от централните акценти в анализа на The Atlantic е липсата на публичност около текста на договореността. Лемайър отбелязва, че не е силен знак за доверие, когато една администрация настоява сделката да не бъде показана, преди да бъде подписана. Според неговата информация Тръмп и екипът му са заплашили да не публикуват текста на споразумението до подписването му в Женева в петък.
Официални лица, цитирани от автора, казват, че документът трябва да удължи прекратяването на огъня за следващите 60 дни. В рамките на договореността Иран трябва да отвори отново Ормузкия проток, което би позволило на САЩ да прекратят морската си блокада и да възстановят нормалния поток на петрол от региона. Иран се е съгласил да не събира такси за преминаване през протока през следващите 60 дни, но според ирански държавни медии си оставя възможност да прави това след изтичането на срока.
Отделно от анализа на The Atlantic, Reuters публикува 14-точковия текст на междинния меморандум, прочетен от високопоставен американски служител. Според него документът предвижда незабавно прекратяване на военните действия, 60-дневен период за преговори в Швейцария, поетапно премахване на американската морска блокада и гаранции за безопасно преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток. В текста се говори още за икономическо възстановяване на Иран, включително фонд за реконструкция, както и за бъдещо уреждане на ядрените въпроси под надзора на МААЕ. В същото време Reuters отбелязва, че страните все още могат да се оттеглят от меморандума, а ключовият въпрос ще бъде последователността, в която всяка от тях изпълнява поетите ангажименти.
Най-важният според Лемайър проблем е, че споразумението отлага решаването на въпроса за иранската програма за обогатяване на уран — въпреки че именно тя беше представяна от Тръмп като спешната причина за войната. Така, според автора, войната започва с обещание за решително спиране на ядрената заплаха, а завършва с временна рамка, която оставя най-тежкия въпрос за по-късно.
По информация на The Atlantic основните преговарящи от американска страна — Джаред Къшнър и Стив Уиткоф — са подкрепили споразумението. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също го е защитавал публично, включително в телевизионни участия, които първоначално са били планирани за промотиране на новата му книга.
В същото време Джонатан Лемайър посочва, че в администрацията има резерви. Държавният секретар Марко Рубио, министърът на отбраната Пийт Хегсет, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф и други представители са изразили тихи опасения за начина, по който споразумението ще бъде приложено. Авторът се позовава на четирима външни съветници и високопоставени представители на Белия дом, говорили при условие за анонимност заради характера на вътрешните разговори.
Републиканските ястреби видяха прилика със сделката на Обама
Сделката е разтревожила и част от републиканските ястреби по темата Иран. Радиоводещият Марк Левин, който активно е подкрепял тезата за война, е изразил недоумение защо Тръмп е смъмрил израелския премиер Бенямин Нетаняху и защо меморандумът остава скрит от обществото. Сенатор Линдзи Греъм също е показал резерви, макар внимателно да е избягвал пряка критика към Тръмп и да е насочвал отговорността към Ванс, който е водил американската страна в ранните етапи на разговорите.
Консервативният коментатор Ерик Ериксън е стигнал още по-далеч, заявявайки, че „Тръмп се е предал на Иран“. А Марк Тийсен, бивш съветник на президента Джордж У. Буш, с когото Белият дом се е консултирал по време на войната, е сред гласовете вдясно, предупреждаващи, че новата рамка започва да прилича на сделката на Обама.
Именно сравнението с Обама изглежда особено болезнено за Тръмп. Дългогодишен негов довереник казва пред Лемайър, че президентът е бил разгневен от несъгласието сред иначе лоялни републиканци, особено когато то е било свързвано с паралели към споразумението от 2015 г.
Тръмп години наред атакуваше Съвместния всеобхватен план за действие — ядрената сделка, която трябваше да ограничи иранската програма. Той я осмиваше още по време на първата си президентска кампания, а по-късно изтегли САЩ от нея. Според The Atlantic именно това решение е позволило на Иран да продължи работата по програмата си за обогатяване на уран.
Лемайър проследява тази линия до решението на Тръмп, взето преди почти година, да одобри масирана бомбардировъчна кампания срещу ирански ядрени обекти. Тогава президентът твърдеше, че иранските ядрени запаси са унищожени. Въпреки това по-рано тази година преговорите за съдбата на програмата на Техеран са били подновени — преди да се провалят след изненадващата атака на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари.
Иран оцеля, Ормуз остана коз в ръцете на Техеран
В първите дни ударите, подкрепяни от Нетаняху, са нанесли тежки щети на иранската армия и артилерия и според материала са довели до смъртта на върховния лидер на Иран. Но Техеран се е оказал по-устойчив, отколкото Вашингтон е очаквал. Иран е атакувал свои съседи в Персийския залив, поел е контрол върху Ормузкия проток и е предизвикал глобална енергийна криза.
Цените на горивата са скочили по света, включително в Съединените щати. Рейтингът на Тръмп, който и преди това е бил нестабилен, е продължил да пада. Според Лемайър именно тогава президентът е започнал да търси изход от конфликта. Той се е опитал да принуди Иран да приеме сделка чрез заплахи, включително с обещание да унищожи „цялата му цивилизация“, но след това се е отказвал от всяка от тях, което е позволило на Техеран да го осмива.
Припомняме – „Спокойно, тигре“: как Иран се подиграва на Тръмп с мемета
С напредването на войната, пише The Atlantic, е ставало все по-ясно, че целите на Тръмп остават неизпълнени. Иранският флот е бил повреден, но балистичният потенциал на Техеран е оцелял. Връзките му с прокси формирования като „Хизбула“ и хутите също са останали. Режимът изглежда готов отново да продава петрол и да получи до 300 млрд. долара финансиране от държави в Залива, което може да бъде използвано за възстановяване.
Иран също така е затегнал контрола си върху Ормузкия проток и е показал, че може да затваря този ключов воден път при нужда. Макар Техеран да е обещал да не разработва ядрено оръжие, според материала не е създаден ясен механизъм за контрол и принуда. Допълнително, за изненада на част от ястребите по темата Иран, Тръмп е започнал да отстъпва и от предишното си обещание да изземе урана, като е заявил, че може да се постави въпросът защо изобщо си струва човек да се занимава с него, след като „не е наистина ценен“.
Разривът с Нетаняху показа цената на примирието
Според анализа на Джонатан Лемайър Иран излиза от конфликта с нова способност да ограничава свободата на Израел да нанася удари в Ливан, а потенциално и другаде. През последните дни Тръмп е критикувал остро Нетаняху, обвинявайки го, че застрашава прекратяването на огъня, и е настоял израелският премиер да отмени атака срещу Бейрут.
Вижте още – Съюзник или заплаха? Вашингтон подозира Израел в шпионаж около войната с Иран
Тръмп дори е нарекъл Нетаняху „много труден човек“, което според The Atlantic може да задълбочи напрежението между САЩ и дългогодишния им съюзник в Близкия изток. Въпреки това Нетаняху е настоял, че Израел ще продължи да одобрява атаки, които смята за необходими за самозащита.
Един високопоставен представител на администрацията казва пред Лемайър, че президентът вече е взел решението си: войната приключва. „Това е всичко, което има значение сега. А Нетаняху ще трябва да слуша, точка“, заявява този източник.
Белият дом говори за успех, но въпросите остават
Белият дом отхвърля тезата, че споразумението представлява поражение. В позиция до The Atlantic говорителката Оливия Уейлс заявява, че постигнатото от президента „на бойното поле и на масата за преговори“ е забележително и ще укрепи американската сигурност за години напред.
Администрацията подчертава, че финансовото облекчение за Иран ще бъде обвързано с изпълнение на условията. Според Белия дом Техеран ще получи достъп до средствата само ако държи Ормузкия проток отворен и спазва обещанието си да не разработва ядрено оръжие.
Но Лемайър представя тази защита като опит да се прикрие по-дълбокият проблем: Тръмп е влязъл във войната с амбицията да наложи волята си, а излиза от нея с временна договореност, която оставя ключовите въпроси нерешени.
Според The Atlantic войната е струвала скъпо на Тръмп и на Съединените щати. Икономиката е била разклатена. Пентагонът е изчислил, че до средата на май е похарчил около 29 млрд. долара за конфликта, но независими експерти смятат, че реалната сума може да е с десетки милиарди по-висока.
Американските запаси от боеприпаси са били изчерпани до степен, която поставя под риск способността на САЩ да защитават интересите си в Азия и Европа. Според Лемайър неуспехът на Вашингтон да принуди Иран да капитулира въпреки огромното военно превъзходство може да насърчи Китай, Русия или Северна Корея към по-агресивни действия.
Авторът обръща внимание и на моралната цена. Обещанията да се помогне на иранския народ да се надигне срещу режима не са били изпълнени. В първите часове на войната американски удар по девическо училище е убил над 170 души, предимно деца. Общо, според ирански официални лица, в конфликта са загинали над 3000 души в Иран. Загинали са и 13 американски военнослужещи.
Войната, която може да ускори политическото отслабване на Тръмп
В заключение Джонатан Лемайър пише, че изходът от войната може да отвори нова фаза в президентството на Тръмп. Според негови помощници президентът едва ли ще се откаже от авантюризма си на международната сцена. Той вече гледа към Куба, където може да търси смяна на режима чрез икономически натиск, без напълно да изключва и военна сила. Възможно е също така да поднови интереса си към Гренландия.
На срещата на Г-7 Тръмп отново е повдигнал амбицията си да помогне за прекратяване на войната между Русия и Украйна. Но според The Atlantic предишният му триумф във Венецуела вече изглежда като далечен спомен. Европейските лидери започват да му се противопоставят по-открито, а Си Дзинпин не му е дал търговското споразумение, което иска.
У дома Тръмп все още остава най-влиятелната фигура в американската политика. Но малките прояви на републиканско неподчинение започват да се натрупват. Той е претърпял серия съдебни поражения, включително по усилията си да преобрази столицата Вашингтон според собствената си визия. Демократите са фаворити да спечелят поне една от двете камари на Конгреса през ноември, което би им дало възможност да забавят дневния му ред и да започнат разследвания срещу администрацията.
След междинните избори ще започне и надпреварата за наследник на Тръмп през 2028 г. Това неизбежно ще намали политическата му тежест. Но, както заключава Лемайър, едва ли Тръмп ще напусне сцената тихо.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
