Британската държава все още не е решила да брои колко пъти годишно лети всеки гражданин. Идеята за подобна система обаче отново привлече внимание, след като Мията Фанбуле беше назначена за министър на енергийната сигурност и въглеродната неутралност в правителството на Анди Бърнам. Причината е нейното минало като ръководител на New Economics Foundation – мозъчен тръст, който предлага първият полет за годината да бъде освободен от специална такса, а всяко следващо пътуване да се облага все по-тежко.
Както съобщава The Telegraph, Фанбуле оглавява организацията между 2017 и 2023 г., когато тя разработва част от най-амбициозните си предложения за ограничаване на въздушните пътувания. Назначението ѝ естествено повдига въпроса дали идеи, създадени в неправителствен мозъчен тръст, могат да се превърнат в държавна политика. Засега отговорът на британското правителство е отрицателен.
Такса от 585 лири за десетия полет
Моделът, представен от New Economics Foundation през 2021 г., се основава на привидно проста идея: човекът, който лети веднъж годишно, не трябва да бъде наказван, но редовният пътник трябва да плаща все повече. Според първоначалния доклад на организацията първият личен полет за годината би бил освободен от таксата. За втория тя би била 25 британски лири, за третия – 60, за четвъртия – 105, а за петия – 160 британски лири.
След това ставките продължават да нарастват:
- шести полет – 225 британски лири;
- седми – 300 британски лири;
- осми – 385 британски лири;
- девети – 480 британски лири;
- десети – 585 британски лири.
В публикацията на The Telegraph сумата от 585 британски лири е представена като обща данъчна сметка към десетия полет. Таблицата в първичния доклад на NEF обаче показва, че това е ставката само за десетия полет. Ако всички посочени такси се съберат, общото облагане при десет лични полета би достигнало 2325 британски лири.
За служебните пътувания схемата е още по-строга. Там няма освободен първи полет: таксата започва от 25 британски лири и достига 700 британски лири за десетия.
Авторите изчисляват, че при този модел най-богатите 20% от населението биха намалили полетите си с близо 30%, докато най-бедните 20% почти не биха били засегнати. Самият доклад обаче признава, че използва предпандемични прогнози за бъдещото търсене и че резултатите са свързани със значителна несигурност.
Вижте още – Самолетните билети под нов натиск: ЕС обмисля въглеродна цена за изходящите полети
Държавата ще следи кой, кога и защо лети
Точно тук предложението започва да придобива абсурдни административни измерения. За да работи подобна система, държавата трябва да установява самоличността на всеки пътник, да обединява информацията за билетите му от различни авиокомпании и да поддържа годишна сметка за броя на извършените полети. Допълнително трябва да се определя дали конкретното пътуване е лично или служебно, защото двете категории се облагат различно.
Самите автори на доклада признават, че това създава възможности за избягване на данъка чрез представяне на лични пътувания като служебни. Сред обсъжданите решения са отделна регистрация, деклариране на полетите в годишната данъчна декларация, проверки и санкции.
Така една климатична мярка постепенно се превръща в система, която не просто облага измерими емисии, а следи индивидуалното поведение и определя колко пътувания са „нормални“ за отделния човек.
Чистото броене на полетите създава и друг проблем. Един кратък полет и едно междуконтинентално пътуване могат да заемат една и съща позиция в годишната сметка, въпреки огромната разлика в емисиите. По-късните предложения на NEF се опитват да компенсират този недостатък с допълнителни налози за дълги маршрути и за бизнес и първа класа.
Според The Telegraph консервативният депутат Ричард Холдън определя идеята като поредно наказание за британците, които искат да отидат на почивка. Тук обаче има съществен нюанс: моделът от 2021 г. предвижда прогресивната такса да замени действащия Air Passenger Duty, а не непременно да бъде добавена върху него.
Реален екологичен проблем, абсурдно решение
Мията Фанбуле
Мията Фанбуле е назначена на 20 юли 2026 г. и наследява Ед Милибанд, който става външен министър. Постът ѝ не е нов – съществува от създаването на отделното Министерство на енергийната сигурност и въглеродната неутралност през 2023 г. Фанбуле е четвъртият му титуляр. Тя има и предишен опит във ведомството – между юли 2024 и септември 2025 г. е младши министър в него. Преди да влезе в парламента, е главен изпълнителен директор на New Economics Foundation.
След публикацията на The Telegraph говорител на правителството заявява категорично, че таксата за чести полети не е правителствена политика. Официално Фанбуле трябва да се съсредоточи върху намаляването на енергийните сметки и изпълнението на британската енергийна и климатична стратегия.
Темата обаче не може да бъде отхвърлена като напълно маргинална. Британският Комитет по климатичните промени вече е посочвал данъците, квотите и прогресивната такса за чести полети сред възможните средства за ограничаване на търсенето. В своя Седми въглероден бюджет комитетът не настоява конкретно за схемата на NEF, но препоръчва разходите за декарбонизация да се отразяват в цената на пътуването. Той допуска и допълнителни мерки за ограничаване на търсенето, ако авиационните емисии не се движат в съответствие с целта за нетна нула.
След напускането на Фанбуле NEF развива още по-сложен пакет. Той включва облагане чрез годишната данъчна декларация на хората с поне шест двупосочни пътувания, по-високи налози за дългите маршрути и луксозните класи и отстъпка от 20 британски лири за първия полет. Според модела на организацията пакетът би донесъл до 6 млрд. британски лири годишно и би намалил авиационните емисии с до 28% до 2030 г. Това отново са прогнозни резултати, а не доказан ефект.
Междувременно самолетните билети във Великобритания вече се облагат с Air Passenger Duty. От април 2026 г. ставките за икономична класа започват от 8 британски лири за вътрешен полет и достигат 106 британски лири за най-далечните дестинации. За останалите класи и определени частни полети налогът може да надхвърли 1100 британски лири. Ставките са публикувани от британското правителство. Действа и мандатът за устойчиво авиационно гориво. Той започна с 2% през 2025 г., трябва да достигне 10% през 2030 г. и 22% през 2040 г., показва официалният график.
Авиационните емисии са реален проблем. Но от това не следва, че всяко средство за намаляването им е разумно. Има съществена разлика между облагането на горивото и измерените емисии и изграждането на държавна система, която води лична сметка колко пъти, къде и по каква причина пътува всеки човек. Именно в тази подмяна се крие абсурдността на предложението: вместо да насърчава по-чисти самолети и горива, държавата започва да определя кое по ред пътуване на гражданина вече е прекалено.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
