Дълго време идеята, че бивши източноевропейски държави могат да изпреварят Великобритания по жизнен стандарт, звучеше като интелектуална провокация. Днес тя все по-малко прилича на хипотеза и все повече на математическа прогноза. Такъв е изводът в анализа на икономиста Липтън Матюс, публикуван в Mises Institute, който проследява дългосрочните тенденции в доходите, производителността и разходите за живот във Великобритания и Централна и Източна Европа.
Според Матюс, ако настоящата траектория се запази, Литва е на път да изпревари Обединеното кралство по среден жизнен стандарт още около 2030 г., а Полша – няколко години по-късно, около 2034 г. Причината не е в някакъв „икономически чудесен скок“ на Изток, а в комбинация от устойчиво догонване там и продължителна стагнация във Великобритания, особено извън Лондон.
Упадъкът вече не е хипотеза, а тенденция
Един от най-тревожните показатели, на които Матюс обръща внимание, се намира в най-ниската част на доходната скала. Най-бедните домакинства в страни като Словения и Малта вече разполагат с по-висок реален материален стандарт на живот от най-бедните домакинства във Великобритания. Това не е резултат от счетоводен трик, а от съвсем конкретни разлики – разходи за жилище, цени на енергията, достъп до публични услуги и стабилност на заетостта.
В анализа си Матюс стига до заключението, че части от Бирмингам и големи зони в Североизточна Англия днес са по-бедни от най-слабо развитите региони на Словения. По този начин Великобритания вече не е просто държава с неравенства, а икономика, в която цели региони падат под прага на просперитет, достигнат от по-малки и доскоро значително по-бедни страни от ЕС.
Вижте още – Богатите бягат от Великобритания: данъци и упадък
Когато най-бедните във Великобритания изостават от Източна Европа
Тази динамика подчертава фундаменталната промяна в европейската икономическа карта. Докато в Централна и Източна Европа догонването се случва устойчиво и обхваща широки слоеве от населението, във Великобритания именно най-уязвимите групи усещат първи и най-силно ефектите от стагнацията.
Матюс подчертава, че става дума не само за доходи, а за реален стандарт на живот – какво могат да си позволят хората след плащане на наем, сметки за енергия, транспорт и основни услуги. В този контекст сравнението със Словения и Малта вече не изглежда парадоксално, а симптоматично за дълбокото регионално разслоение във Великобритания.
Лондон като остров на растеж, останалото – в застой
Ключовата разлика между Великобритания и държави като Германия, според Липтън Матюс, е географията на растежа. В Германия високият доход и относителното благосъстояние са разпределени сравнително равномерно между провинциите. Във Великобритания картината е рязко различна.
Лондон функционира като икономически остров – своеобразна град-държава, прикрепена към обширна територия с хронично слаб растеж. Извън столицата и няколко прилежащи района доходите почти не нарастват. Данните показват, че между 2010 и 2021 г. повечето британски региони бележат по-нисък ръст на доходите от средния за ЕС, което означава, че дори относително догонване не се е случило – в период, когато Източна Европа напредва бързо.
Матюс добавя още една показателна сметка: ако британските заплати бяха нараствали със същия темп като американските през последните 25 години, средният работещ днес би получавал с около 4 000 паунда повече годишно.
Политики с висока цена: нетната нула и стагнацията
Въпреки тези сигнали, икономическата политика на Великобритания, по думите на Матюс, остава изненадващо откъсната от реалното ѝ положение. Управляващите продължават да залагат на амбициозни ангажименти за „нетни нулеви емисии“ и данъчни режими, които оскъпяват както живота на домакинствата, така и инвестициите, в момент когато доходната база на страната се свива.
Докато други развити икономики се фокусират върху индустриална конкурентоспособност, енергийна достъпност и регионално балансиране, Англия следва курс, който ускорява изтичането на капитал и на високодоходни данъкоплатци. Матюс описва резултата като упадък, който не е хаотичен, а „администриран“ – управляван чрез технократичен консенсус.
Централна роля в анализа заема цената на климатичния преход. Според изчисленията, цитирани от Матюс, дори при най-оптимистични допускания допълнителните разходи възлизат на около 70 000 паунда на домакинство, а при по-реалистични сценарии – близо 100 000 паунда, преизчислено към днешната стойност на парите.
Това не са абстрактни числа. Те означават по-високи сметки за ток и отопление, по-скъп транспорт и по-малко средства за жилища, инфраструктура и здравеопазване. Само секторите на електропроизводството и автомобилния транспорт могат да наложат разходи, равняващи се на десетки хиляди паунда на домакинство.
Особено проблематичен е моментът, в който тези политики се прилагат. Великобритания се опитва да поеме този товар при слаба производителност, отслабваща индустриална база и деградиращи регионални пазари на труда. Средствата, насочени към субсидиране на икономически неефективни технологии, не отиват в умения, градско обновяване, транспортна свързаност или обществено здраве – с трайни последици за бъдещия растеж.
Не съдба, а избор: защо Великобритания губи позиции
Матюс подчертава, че данъчната и регулаторната среда във Великобритания все по-ясно обезкуражава създаването на богатство. Високите пределни данъци, непредсказуемите промени в правилата и морализаторският език за „справедливия дял“ тласкат мобилните и високодоходни лица към напускане.
За икономика с хронично слабо капиталово натрупване това има разрушителен ефект: данъчната база се свива, обществените услуги се влошават, а натискът върху останалите данъкоплатци се увеличава, затваряйки порочен кръг.
В заключение Липтън Матюс настоява, че британският упадък не е историческа неизбежност, а продукт на последователни политически решения. Други европейски държави са преживели същите шокове – финансовата криза, пандемията, енергийните сътресения – но са успели да постигнат по-добро регионално сближаване и ръст на жизнения стандарт в най-ниските слоеве.
Великобритания е избрала различен път – такъв, който поставя символични цели и разпределителни наративи пред растежа, достъпността и териториалната кохезия.
Ако тенденцията продължи, предупреждава Матюс, символиката скоро ще стане болезнено ясна. Когато балтийска държава изпревари Великобритания по жизнен стандарт, а Полша я последва, въпросът вече няма да е дали има упадък – а защо той беше толкова дълго отричан.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
