Десетилетие след Парижкото споразумение светът изгражда рекордни количества слънчеви и вятърни мощности, но едновременно с това продължава да добива и изгаря повече въглища от когато и да било. Вместо обещаната бърза замяна на изкопаемите горива се очертава далеч по-противоречива картина: възобновяемата енергия расте, но въглищата остават в системата като основен източник за редица икономики и като резерв при недостиг, ценови шокове и геополитически кризи.
Това е основната теза на анализатора Виджай Джаярадж в коментар, публикуван в PJ Media. Той се позовава на изследването „Реалността за въглищата, която западната политика пренебрегва“ на Ларс Шерникау и Порша Робъртс, според които въглищата не са заменяни от новите енергийни източници, а се наслагват върху тях. Актуалните данни до голяма степен потвърждават този парадокс, макар и с една важна уговорка. Световното потребление на въглища действително достигна нов исторически рекорд през 2025 г., но темпът на растеж вече се забавя и все повече наподобява плато.
Рекордно потребление въпреки трилионите за зелен преход
Според Международната агенция по енергетика глобалното търсене през 2025 г. е нараснало с около 0,5% до приблизително 8,85 млрд. тона – най-високото равнище, регистрирано досега. Агенцията обаче очаква през следващите години потреблението да се задържи около сегашните нива и евентуално леко да намалее до края на десетилетието.
Това означава, че въглищата не ускоряват настъплението си с темповете от годините след пандемията, но също така не изчезват по начина, предвиждан в редица западни сценарии за бърз енергиен преход. Джаярадж вижда в рекордното потребление опровержение на политическите и корпоративните стратегии, според които огромните инвестиции във възобновяема енергия би трябвало автоматично да доведат до съответстващо намаляване на въглищата.
Реалността е по-сложна. Според Международната агенция по енергетика през 2025 г. увеличението на производството от възобновяеми и ядрени източници е надхвърлило общия ръст на световното електропроизводство. Само соларните централи са произвели с около 600 тераватчаса повече електроенергия – най-голямото годишно увеличение, регистрирано при отделен източник извън периодите на възстановяване след кризи. Възобновяемите източници вече почти изравняват производството на електричество от въглища в глобален мащаб.
Въпреки това потреблението на въглища остава рекордно, защото търсенето на електроенергия, промишлени материали, химически продукти и инфраструктура също продължава да расте.
Така светът не участва в проста игра, при която всеки нов соларен парк затваря въглищна централа. В много бързо развиващи се икономики едновременно се изграждат слънчеви панели, вятърни турбини, ядрени реактори, газови мощности и нови въглищни блокове. Именно това, подчертава Виджай Джаярадж, западният дебат често отказва да признае: ръстът на възобновяемата енергия сам по себе си не доказва, че традиционните източници вече са заменени.
Китай строи нови централи, но гори въглищата по-различно
Най-яркият пример е Китай. През 2025 г. страната е въвела в експлоатация близо 80 гигавата нови въглищни мощности – най-голямото годишно увеличение от десетилетие. Международната агенция по енергетика свързва строителния бум с масовите разрешения, издадени след недостига на електроенергия през 2021 г., когато опасенията за сигурността на снабдяването подтикнаха местните власти да одобряват нови централи. Подобна мощност теоретично би могла да захрани десетки милиони домакинства. Но самият факт, че централите са построени, не означава, че всички те работят постоянно или с пълно натоварване.
Точно тук се появява парадоксът. Според Международната агенция по енергетика, докато Китай добавя почти 80 гигавата въглищен капацитет, произведената от въглища електроенергия в страната е намаляла с около 1,5% през 2025 г. Това се случва едва за втори път от 70-те години насам. Бързото разширяване на соларната и вятърната енергия, по-силното водно производство и новите ядрени мощности са покрили нарастващото потребление.
Делът на въглищата в китайското електропроизводство е спаднал до около 55% през 2025 г. при приблизително 70% десет години по-рано. Но това не пречи на Китай да строи нови блокове, предназначени основно да посрещат върхово потребление и да служат като застраховка при недостатъчно производство от зависимите от времето източници, показват данните на Международната агенция по енергетика.
Следователно в Китай се случват две привидно противоположни неща. Възобновяемата енергия действително измества част от производството от въглища, но държавата запазва и разширява въглищния капацитет като инструмент за енергийна сигурност.
Азия държи въглищата като застраховка срещу кризи
В Индия и Югоизточна Азия зависимостта е още по-видима. През 2025 г. въглищата са осигурявали около 71% от електроенергията на Индия и приблизително 48% в Югоизточна Азия. Международната агенция по енергетика очаква индийското електропотребление да расте средно с 6,4% годишно до 2030 г., поради което използването на въглища в електроенергетиката също вероятно ще продължи да се увеличава, макар делът им постепенно да намалява.
Това е същественото разграничение между абсолютни количества и относителен дял. Въглищата могат да заемат по-малка част от енергийния микс и въпреки това общото им потребление да остане високо, ако цялата система произвежда все повече електроенергия.
Вижте и това – Енергиен завой в Италия: край на въглищата се отлага с 13 години
Войната с Иран върна старото гориво в играта
Войната с Иран и сътресенията при доставките на втечнен природен газ през 2026 г. показаха колко бързо тази зависимост може да се превърне в стратегическо предимство. Ограничаването на част от износа на втечнен газ от Близкия изток повиши азиатските цени и принуди държави с възможност да сменят горивото да увеличат работата на въглищните си централи.
По данни, цитирани от Reuters, през април и началото на май производството на електроенергия от въглища е нараснало с около 11,1% в Япония и с 39,7% в Южна Корея. В същото време газовото производство е спаднало съответно с 12,9% и 6,4%. В началото на май вносът на въглища в Япония е бил с над 20% по-висок на годишна база, а в Южна Корея – с повече от 50%.
Причината е не само физическата наличност на горивото, но и цената. Според изчисления, цитирани от Reuters, за Япония преминаването от газ към въглища става икономически изгодно при цена на втечнения газ над 10,24 долара за милион британски топлинни единици, а за Южна Корея – над 10,45 долара. В началото на май спотовият газ за Североизточна Азия се е търгувал около 17,80 долара. Така въглищата се оказаха не непременно предпочитаното, но наличното и по-евтино аварийно решение.
Виетнам също увеличи производството и вноса на въглища на фона на горещото време и повишеното потребление. Филипините, Индия и други азиатски държави предприеха мерки за максимално използване на съществуващите мощности, за да избегнат режим на тока.
Тази ситуация подкрепя една от централните тези на Джаярадж: енергетиката не се определя единствено от политически декларации и дългосрочни модели. При непосредствен риск от недостиг правителствата избират източника, който може да бъде доставен, складиран и включен достатъчно бързо. Въглищата могат да се съхраняват на площадката на централата и не зависят от непрекъснатото функциониране на тръбопровод или от пристигането на конкретен танкер. Тази характеристика им дава стратегическа стойност, която трудно се измерва само чрез цената на произведения мегаватчас.
Същата промяна се вижда и при инвестициите. Международната агенция по енергетика очаква вложенията във въглищния сектор да достигнат около 180 млрд. долара през 2026 г. – най-високото равнище от 2012 г. Китай ще осигури почти 70% от световните разходи за въглищно снабдяване. Агенцията допуска, че част от азиатските държави ще удължат живота на съществуващи централи, за да подсилят енергийната си сигурност след сътресенията в Близкия изток.
Въглищата остават ключови за индустрията и храните
Джаярадж и авторите на изследването обръщат внимание и на промишлените употреби на въглищата, които често остават на заден план в дебата, съсредоточен върху електроцентралите. Въглищата продължават да имат важна роля при производството на стомана, цимент, химикали и амоняк. Особено чувствителна е връзката с минералните торове и земеделието.
Тук обаче глобалната картина трябва да бъде представена прецизно. Според Международната агенция по енергетика малко над 70% от амоняка в света се произвежда чрез използване на природен газ, докато по-голямата част от останалото производство се основава на газификация на въглища. Използването на въглища е концентрирано най-вече в Китай, докато природният газ остава основната глобална суровина. Следователно зависимостта на хранителното производство от изкопаемите горива е реална, но не може да бъде сведена само до въглищата. Прекалено бързото и неподготвено ограничаване както на природния газ, така и на въглищата би могло да увеличи разходите за торове и да се пренесе върху земеделските добиви и цените на храните.
Според Шерникау и Робъртс доказаните световни запаси от въглища биха могли да осигурят добив за още около 130–150 години при сегашните равнища на потребление. Те твърдят, че ако бъдат включени и по-широките геоложки ресурси, наличните количества антрацитни и битуминозни въглища биха стигнали за значително по-дълъг период.
Подобни оценки не представляват точна прогноза за това колко дълго ще се използва горивото. Понятието „доказани запаси“ зависи от цените, технологиите, регулациите и икономическата възможност находищата да бъдат разработвани. Но наличието на огромна ресурсна база означава, че евентуалното оттегляне на въглищата ще бъде продиктувано основно от политика, технологии и конкуренция, а не от непосредствено физическо изчерпване.
Зелените цели се сблъскаха с енергийната реалност
В коментара си за PJ Media Виджай Джаярадж свързва завръщането към сигурността на снабдяването и с отслабването на общественото доверие в най-крайните климатични сценарии. Той отделя особено внимание на RCP 8.5 и близкия до него сценарий RCP 7.0, които през последното десетилетие често бяха използвани за оценяване на най-тежките възможни последствия от климатичните промени. Джаярадж определя тези сценарии като част от „псевдонаучна архитектура“, чрез която обществото и финансовите пазари са били притискани да приемат ускорен отказ от въглеводородите.
Джаярадж вижда подобна промяна и в корпоративното отношение към стандартите за екологично, социално и управленско поведение, известни като ESG.
Действително има отстъпление от част от най-строгите климатични инициативи във финансовия сектор. BlackRock напусна инициативата Net Zero Asset Managers през януари 2025 г., а самото обединение призна, че различията в регулаторните условия и очакванията на клиентите са предизвикали преразглеждане на досегашния подход.
„Климатичното статукво може да продължи да пише некролози на въглищата, но пазарът продължава да ги възкресява“, обобщава Джаярадж.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
