Западът между утопията и упадъка: анализ на проф. Харалд Вайел
Както при много други институции и личности, и в случая с Джордж Сорос „правилното“ се е смесило с твърде много „грешно“. В своя анализ проф. д-р Харалд Вайел припомня, че в края на 70-те години успешният финансист основава фондация, вдъхновена от философа Карл Попър и неговата книга „Отвореното общество и неговите врагове“ (1945). От 1991 г. в Унгария, а първоначално и в Чехословакия, възниква „Източноевропейски университет“, чийто възпитаници по-късно заемат водещи политически позиции, включително Виктор Орбан.
Според Вайел университетът е бил тренировъчна площадка за елити, които да бъдат преквалифицирани в пазарна икономика и демократична конкуренция. Така по-възрастни кадри от комунистическата система постепенно са се превърнали в новата управляваща прослойка.
Трансформацията на Запада
Вайел подчертава, че каузата на Запада се е изродила: от хуманитарно-демократично начинание тя се е превърнала в „чисто идеологически и утопично-подкрепено управление от елити“, обслужващи специални интереси. Според него Европейската икономическа общност (а по-късно ЕС) целенасочено е подкупвала национални елити и е корумпирала национални структури в полза на „меркантилен интернационализъм“.
Щетите от западната политика може да не са толкова очевидни, колкото тези, които Москва нанасяше до 1991 г., но въпреки това са сериозни.
Вижте още – Четирите конника на западния упадък
Централна Европа след промените
Вайел отчита, че след края на Студената война в Централна и Източна Европа се наблюдават подобрения в потреблението, образованието и бизнес възможностите. Същевременно обаче се развива и престъпността, а съществуващите национални култури на свобода биват подкопавани от директивите на Брюксел.
Той е категоричен: „Почти цялата климатична, полова, външна и вътрешна политика след 1980/90 г. може аналитично да бъде оценена като нищо друго освен един очевиден провал.“
Русия според него заема отделна позиция, принудена да се обърне навътре към себе си още от 2008 г. (Грузия), през 2014 г. (Крим и Донбас), до войната от 2022 г.
Капитан Ахав и последният лов
В своя метафора Вайел сравнява днешния Запад с „Капитан Ахав“, който продължава безумно да гони своя „Моби Дик“ – Москва. Според него опитите да бъде спасен европейският проект чрез нови бюрократични конструкции и купуване на елити са безнадеждни. Необходима е нова форма на Просвещението, а не нова световна война.
„Непрестанното институционализиране на все по-нова бюрокрация и ужаса на самоексплоатацията трябва да се прекрати“, пише авторът. Той обръща внимание и на разрушителното влияние на вътрешната миграция в ЕС, социалния туризъм и неспособността на Съюза да формулира ясна политика по въпросите на убежището.
Особено тревожно според Вайел е, че „някога здравата основа“ – сравнително независимата икономика в индустрията и селското стопанство – се разпада. Успоредно с това западат квалифицираните занаяти и почтените услуги, заменяни от „самонараняващо се лекомислие“.
За автора
Проф. д-р Харалд Вайел е колумнист на PI-NEWS, роден на 30 август 1959 г. в Херборн (район Дилкрайс). Между 1982 и 1987 г. учи география, романистика, икономика и социални науки в Берлин. Придобива диплома по икономика през май 1987 г., а през юни 1993 г. защитава докторска степен по политически науки. Вайел е професор по икономика, член на Съвета на Европа и бивш говорител на политическата група на Алтернатива за Германия в 19-ия и 20-ия Бундестаг.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
