В края на 2025 г. все по-ясно се очертава една мрачна картина: войната в Украйна не само не върви към край, но и се е превърнала в самоподдържащ се механизъм, от който зависят политическата власт и икономическото оцеляване на управляващия елит в Киев. Това пише анализаторът Дмитрий Ковалевич в обширен материал за Al Mayadeen, в който прави равносметка на изминалата година и предупреждава за тенденциите през 2026 г.
Още в началото на 2025 г. в украинското общество съществуват очаквания за поне частично деескалиране – край на масовата мобилизация, намаляване на репресиите и евентуално замразяване на бойните действия. Част от тези надежди са свързани с новата администрация във Вашингтон, която говори за „мир“, макар и без ясни параметри. Годината обаче показва, че тези очаквания са били илюзия.
„Мир“ на думи, война на терен
Според Дмитрий Ковалевич САЩ и Европейският съюз не действат като противници в украинския конфликт, а като партньори с разпределени роли. ЕС упражнява постоянен натиск за продължаване на войната, докато Вашингтон говори за „мир“, без реално да променя курса си. Тази схема на „доброто“ и „лошото ченге“, пише Ковалевич, служи за поддържане на прокси войната срещу Русия, независимо от нарастващите загуби и признаците за стратегически провал.
Авторът поставя украинския конфликт в по-широк контекст – като част от дългогодишна политика на Запада за натиск срещу държави, които търсят автономно развитие. В този смисъл реториката за „мир“ през 2025 г. не е промяна, а тактически инструмент.
Вижте още – Провали ли се планът на Зеленски за мир и санкции?
Украйна – таранът в чужда война
В анализа си Ковалевич описва Украйна като държава, превърната в инструмент на чужда геополитическа стратегия. От 2014 г. насам страната изпълнява ролята на фронтова зона срещу Русия, като цената за това се плаща от украинското общество.
изображението е илюстративно
Само през последната година, според различни оценки, украинската армия губи десетки или дори стотици хиляди убити и ранени. Загубени са значителни територии, включително в Донбас, където редица градове са били укрепявани с години и с финансиране от НАТО. Въпреки това западната помощ продължава да пристига на порции, докато насилствената мобилизация на мъже между 25 и 60 години се превръща в ежедневие.
Още по темата – Украйна и тъмната страна на мобилизацията
По думите на Дмитрий Ковалевич все повече украинци разбират, че зад непрекъснатите разговори за „мир“ не стои реална стратегия за прекратяване на войната.
Защо краят на войната плаши Киев
Един от най-силните акценти в анализа е страхът на украинския елит от самия край на войната. Бившият главнокомандващ на армията Валерий Залужни открито предупреждава за риск от гражданска война в случай на мир – заради стотици хиляди демобилизирани войници, които ще се върнат в страна без икономика, работни места и социална система.
Бившият депутат Александър Дубински стига още по-далеч, задавайки въпроса дали Украйна вече не преживява форма на вътрешен конфликт. Той твърди, че официалните данни за около 300 000 дезертьори са силно занижени, а решението на властите да засекретят статистиката за дезертьорството през декември 2025 г. само потвърждава дълбочината на проблема.
Политологът Кост Бондаренко сравнява процесите в украинската армия с разпадането на руската императорска армия през 1917 г. – симптом на системна деморализация и загуба на доверие.
Войната като бизнес модел
Според Дмитрий Ковалевич войната се е превърнала не само в политически, но и в икономически модел. Украинският елит настоява за продължаване на бойните действия, защото прекратяването им би означавало край на финансовите потоци от Запада.
Президентът Володимир Зеленски поставя условия за евентуални компромиси – безсрочно финансиране на огромна армия, милиарди компенсации и нови средства за възстановяване. В същото време украинското издание Liberal, цитирано от Ковалевич, стига до крайния извод, че реалната икономика на страната вече се крепи основно на присвояването на западна помощ, а не на производство или инвестиции.
Обещаните през 2025 г. избори не се състояха, а разговорите за вот през 2026 г. според Ковалевич са по-скоро жест към западните партньори, отколкото реален демократичен процес. Военновременни избори в страна с масова мобилизация, цензура и изселено население могат да бъдат само формални.
Междувременно НАТО продължава подготовката за дългосрочен конфликт. Нови ангажименти за доставки на оръжие през 2026 г., направени на срещата в Рамщайн, и изказванията на лидери като Марк Рюте ясно показват, че Западът подготвя обществата си за още по-широка конфронтация.
Изводът на Дмитрий Ковалевич е ясен: 2026 г. няма да донесе мир на Украйна. Тя ще донесе още „мирни планове“, още декларации и още война – като прикритие на отчаяния опит на НАТО и Запада да запазят съществуващия модел на глобална хегемония, независимо от човешката цена.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
