Европейският съюз е изправен пред стратегическо решение с дългосрочни последици: възстановяването и ускореното присъединяване на Украйна се оформят като проект с цена от стотици милиарди евро, който поставя под въпрос финансовата устойчивост, правилата за разширяване и самото доверие в европейските институции. Според анализатора Родриго Балестер този курс може да се окаже не акт на солидарност, а пример за политическа слепота с риск от вътрешна криза.
В класическия си труд „Походът на глупостта“ американската историчка Барбара Тъкман описва четири емблематични случая – от Троянската война до Виетнам – в които правителства вземат решения срещу собствения си интерес и така променят хода на историята. Според Балестер, ако Тъкман беше жива днес, войната в Украйна и начинът, по който Европейският съюз подхожда към нея, биха могли да се превърнат в пета глава на книгата ѝ. Разкритият „пътен план“ за възстановяването на Украйна, пише Балестер в Brussels Signal, прилича не толкова на стратегия за солидарност, колкото на предвестник на европейско самоунищожение.
Цена без прецедент: какво означава „подкрепа за Украйна на всяка цена“
Балестер припомня натрупаната до момента цена: около 193 млрд. евро вече изразходвани средства, опити за почти конфискация на руски активи без ясен правен мандат, 90 млрд. евро заеми, както и енергиен шок, довел до рязък скок на цените. Сега, след изтичането на информацията, става ясно какво означава лозунгът „подкрепа за Украйна, каквото и да струва“: план за възстановяване на стойност 800 млрд. евро, финансиран основно от европейските данъкоплатци, ускорено членство на Украйна в ЕС още през 2028 г., плюс допълнителни гаранции за сигурност.
800 млрд. евро и ускорено членство: границата на финансовата солидарност
Според Родриго Балестер проблемът не е в самата помощ за възстановяване, а в мащаба и последствията ѝ. Той задава директен въпрос: разумно ли е 100 млрд. евро от европейския бюджет да бъдат насочени към една държава, след като вече са отпуснати 90 млрд. евро заеми, които по всяка вероятност никога няма да бъдат върнати? Дебатът, подчертава авторът, не е дали Украйна „заслужава“ подкрепа, а дали ЕС може да си я позволи, при положение че много държави членки са икономически отслабени, силно задлъжнели и изправени пред сериозни демографски проблеми.
Вижте още – Ще фалира ли Украйна Европейския съюз: сметката, която Брюксел подготвя
Земеделието като червена линия: как Украйна променя баланса в ЕС
Особено остър е анализът на Балестер по отношение на разширяването и земеделието. Украйна е аграрен гигант и нейното поглъщане би било, по думите му, смъртна присъда за европейските зърнопроизводители, които вече са под натиск от брюкселската регулация и конкуренцията от Меркосур. Ако транзитът на украинска земеделска продукция през 2022 г. предизвика масови протести, пита Балестер, какъв катаклизъм би настъпил при включването на Украйна в Общата селскостопанска политика?
Разширяване с различни правила: Украйна срещу Западните Балкани
Още по-сериозен, според автора, е ударът върху самата политика на разширяване и върху доверието в ЕС. Процесът на присъединяване е дълъг и строг – 35 глави, нова методология и изискване за напредък на всеки етап. Балестер напомня, че Сърбия е кандидат от 2012 г., преговаря от 2014 г., отворила е 22 глави и е затворила едва две. Северна Македония, станала кандидат още през 2005 г., започна реални преговори чак през 2022 г. На този фон твърдението, че Украйна – опустошена от война и с хронични проблеми с корупцията и върховенството на правото – може да бъде „готова за членство за няколко месеца“, изглежда, по думите на Родриго Балестер, напълно нереалистично.
Авторът задава и неудобния въпрос какво трябва да се каже на шестте държави от Западните Балкани, които „чакат Годо“ от десетилетия. Ако разширяването вече не е основано на заслуги, а на геополитическа целесъобразност, изводът е ясен: за Брюксел някои държави са „по-равни“ от други.
Единодушието под натиск: рискът от институционална криза в ЕС
Централно място в анализа заема и темата за единодушието – правен механизъм, който федералисткият елит в ЕС често критикува. Всеки етап от присъединяването изисква единодушно „да“ от всички държави членки, а финалният договор подлежи на национална ратификация, понякога и чрез референдум. Според социологическите проучвания повечето европейци не подкрепят членството на Украйна, а Унгария открито се противопоставя. Ще посмее ли ЕС, и по-специално Урсула фон дер Лайен, да наложи решението и да предизвика „майката на всички кризи“, пита Балестер.
В заключение Родриго Балестер предупреждава, че поглъщането на Украйна носи реален риск от вътрешна имплозия на Съюза. Той посочва и алтернативи: стратегическо партньорство без пълноправно членство, участие на Украйна само в част от европейските политики, по-голяма роля на частните инвестиции и по-разумно използване на публичните средства, без да се източва европейският бюджет. Такъв компромис би бил приемлив за повечето правителства, отбелязва авторът, ако украинското ръководство, начело с Володимир Зеленски, не поддържаше конфронтационен тон към партньорите си.
Защо тогава ЕС действа по този начин? Геополитически романтизъм, инерция, желание да се спаси политическото лице след години на грешки? Каквато и да е причината, заключава Родриго Балестер, случаят „Украйна“ показва, че когато държави или империи престанат да поставят собствения си интерес в центъра на политиката си, те бързо губят ориентация и поемат по път, от който рядко има връщане. Въпросът е дали Европейският съюз ще се събуди навреме.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
