Полша, заедно с Франция, може да се готви за по-пряко въвличане във войната срещу Русия в рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“. До този извод стига полският автор Евгениуш Зинкевич в публикация за MyslPolska, в която анализира последните изявления на премиера Доналд Туск, включително интервюто му пред Financial Times, както и по-широкия контекст на военните приготовления в Европа.
Зинкевич формулира тезата си изключително остро: според него Полша и Франция вече не говорят само за политическа, финансова или логистична подкрепа за Киев, а за сценарий, който може да доведе до „кинетична война“ с Русия — тоест до пряк военен сблъсък, а не само до дипломатическа или икономическа конфронтация.
„Коалицията на желаещите“ и ролята на Полша
В анализа си за MyslPolska Евгениуш Зинкевич припомня публикация на „Polska Zbrojna“ от 4 септември 2025 г., според която 26 държави са се съгласили формално или да изпратят собствени войски в Украйна, или да осигурят подкрепа за коалиционни сили, действащи на украинска територия. Това, по думите на автора, е било обявено от френския президент Еманюел Макрон след среща на т.нар. „коалиция на желаещите“ в Париж.
Полша е била представлявана на тази среща от премиера Доналд Туск. Именно това присъствие, според Зинкевич, е важно, защото поставя Варшава в центъра на политическия процес около евентуална по-пряка намеса на европейски държави в украинския конфликт.
Авторът подчертава, че не става дума за изолиран епизод. В неговата интерпретация линията на полското ръководство се развива последователно — от говорене за подкрепа за Украйна към все по-открита готовност за участие в по-рискови военни сценарии.
Зинкевич връща читателите и към свой по-ранен текст от 23 януари 2024 г., озаглавен „Biali i puszyści“ — „Бели и пухкави“. В него той е анализирал първата пресконференция на Доналд Туск след получаването на номинацията за министър-председател на Полша. В тогавашния си коментар авторът е стигнал до извода, че посланието на Туск може да бъде сведено до една фраза: „войната в Украйна над всичко“. Според Зинкевич полският премиер се опитва да внуши на обществото, че полската държавна необходимост в момента е продължаването на войната на изток.
В анализа за MyslPolska авторът твърди, че Туск представя евентуална победа на Доналд Тръмп в САЩ, мирните позиции в Унгария и Словакия, както и всяко движение към прекратяване на войната, като заплаха за европейската сигурност. Според Зинкевич приоритетът на полския премиер са въоръжаването, покупките на оръжия и засилването на военния курс.
Вижте още – Европа върви към сблъсък с Русия: милитаризацията вече е факт
Военната линия на Туск и Макрон
В друг свой текст — „Nadchodzi rewolucja“, или „Идва революцията“ — Зинкевич е обърнал внимание на среща между Доналд Туск и Еманюел Макрон. След нея Париж и Варшава са обявили, че предстоят съвместни учения на военновъздушните сили, в които ще участват изтребители Dassault Rafale, способни да носят ядрено оръжие.
Авторът се позовава и на френския Le Monde, където в статия от 24 април кореспондентката Елза Конеса анализира ролята на германския министър на отбраната Борис Писториус и подготовката на Германия за война. В този контекст Зинкевич цитира тезата, че Еманюел Макрон излиза със собствена, конкурентна на Берлин, визия за милитаризация на Европа.
Според преразказа на Зинкевич във френското издание, Макрон е убеждавал Туск в Гданск да се обсъди разполагане в Полша на самолети, оборудвани с ядрено оръжие. Авторът представя това като част от по-широка надпревара между Париж и Берлин за водеща роля в Европа при евентуално отслабване или изтегляне на Съединените щати от континента, а дори и от НАТО.
В текста си за MyslPolska Зинкевич отделя място и на френските военни учения Orion-26, започнали през февруари 2026 г. Той ги описва като едни от най-мащабните маневри в Европа от времето на Студената война, насочени към подготовка за конфликт с висока интензивност.
Авторът цитира и руския политик Леонид Слуцки, депутат в Държавната дума, който тълкува френските учения като опит за противодействие на евентуални мирни договорености за Украйна и като инструмент за подбуждане на русофобия. Според Слуцки Париж изпраща сигнал както към украинските си партньори, така и към европейските си съюзници.
Подготовка за отбрана или политическо плашене
Авторът на MyslPolska обръща внимание, че критики към Доналд Туск не идват само от антивоенни или маргинални среди. Бившият премиер Матеуш Моравецки, цитиран в текста, определя интервюто на Туск пред Financial Times като сериозна стратегическа грешка.
Според Моравецки Туск публично е изразил съмнения в лоялността на Съединените щати към съюзническите им задължения в НАТО. Това, по думите му, не е дребен сигнал, а опасно „играене“ със сигурността на Полша.
Зинкевич цитира и бившия премиер Лешек Милер, който на 24 април коментира във Facebook, че Туск се опитва да „разтърси“ общественото мнение с визия за руски танкове, които можели да се насочат към НАТО „след месеци, не след години“. Милер отбелязва, че полският премиер едновременно поставя под въпрос реалната решимост на съюзниците, особено на САЩ, и готовността за задействане на член 5 от Северноатлантическия договор.
Според Милер, ако казаното от Туск не е политическа реторика, а „информация“, тогава то не е тема за медийно интервю, а основание за незабавни държавни действия. Той посочва, че парламентът трябва да оцени готовността на въоръжените сили и институциите, президентът трябва да свика Съвета за национална сигурност, а Полша трябва да поиска спешни консултации в Северноатлантическия съвет на НАТО. В противен случай, според Милер, всеки ден без реакция означава или липса на последователност, или липса на вяра в собствените думи.
Предупреждението на MyslPolska: Европа на ръба на сблъсък
В заключителната част на текста Евгениуш Зинкевич прави най-спорния и най-остър паралел. Той заявява, че според неговата субективна оценка Доналд Туск, чрез постоянното говорене за война и заплаха от изток, действа по начин, напомнящ пропагандата на Йозеф Гьобелс през 40-те години на XX век, когато германското общество е било подготвяно за операция „Барбароса“ — нападението срещу СССР, започнало на 22 юни 1941 г.
Тази историческа аналогия е изцяло оценъчна позиция на автора, но тя показва основния му извод: според Зинкевич Туск внушава на поляците, че военната конфронтация с Русия е неизбежна. Авторът вижда в това провоенна пропаганда, която подготвя обществото не за мирно уреждане на конфликта, а за приемане на пряк сблъсък.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
