Дълбоката демографска промяна в Съединените щати не е случаен процес, а резултат от съзнателни политически решения, вземани десетилетия наред. Това е основната теза, която журналистът Тъкър Карлсън развива в свой монолог от скорошен епизод на The Tucker Carlson Show. Според него именно тази трансформация стои в основата на днешните социални напрежения и сблъсъци в американските градове – включително в места като Минеаполис.
Америка през 1950 г.: „златната епоха“ преди демографската подмяна
Карлсън започва анализа си от следвоенния период, който описва като „пика на Америка“. През 1950 г., при първото преброяване след Втората световна война, Съединените щати са водеща индустриална сила, лидер на Запада и държава с високо ниво на вътрешна социална кохезия. Това време, независимо от днешните оценки, често се помни като златна епоха.
Част от монолога на Тъкър Карлсън, с превод на български, можете да видите тук:
Когато Ню Йорк, Детройт и Лос Анджелис бяха почти изцяло бели
За да илюстрира мащаба на промените, Карлсън насочва вниманието си към шестте най-големи американски града през 1950 г.: Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анджелис, Детройт и Балтимор. Самият списък, по думите му, показва колко различна е била страната тогава.
Данните, които той цитира, очертават картина на почти изцяло „бяло“ градско население. Ню Йорк през 1950 г. е бил 90% „бял“ – около 7,1 милиона от общо 7,9 милиона жители. Чикаго е бил 86% бял, Филаделфия – над 80%, Лос Анджелис – 94%, Детройт – 84%, а Балтимор – 76%. Карлсън подчертава, че това не е далечна история, а период, който попада в живата памет на днешните поколения.
Как за едно поколение мнозинството се превърна в малцинство
Сравнението със съвременната картина показва драматичен обрат. Днес Балтимор е около 27% „бял“, Детройт – приблизително 10%, Лос Анджелис – около 37%, Филаделфия – 36%, а Чикаго – под 30%. Ню Йорк, най-големият град в страната, е спаднал от 90% „бяло“ население до около 30%.
Карлсън отбелязва, че някои от тези градове са загубили население през десетилетията, което на пръв поглед би могло да обясни част от промяната. Но Ню Йорк е изключение. Градът днес има около един милион жители повече, отколкото през 1950 г., и въпреки това е загубил приблизително 4 милиона „бели“ жители в абсолютни числа. Според Карлсън това изключва тезата за „естествено свиване“ и насочва към други причини.
Вижте и това – Как „Голямото заместване“ стана факт в Брюксел?
Имиграционната политика след 1965 г. и ролята на политическите решения
Той признава, че икономически фактори са изиграли роля в някои случаи – например вътрешната миграция на афроамериканци от южните щати към индустриалните центрове на Севера. Но по отношение на Ню Йорк, твърди Карлсън, почти цялата демографска промяна е резултат от имиграция, започнала след законодателните промени през 1965 г.
Оттук нататък коментаторът разширява анализа си към по-обща теза: демографските промени никога не са напълно спонтанни. В историята масовите промени в състава на населението почти винаги са следствие от човешки избор и политически решения. Според Карлсън въпросът „кой живее в границите на една държава“ не е второстепенна тема за управляващите, а централна.
Демография, политика и власт: тезата на Тъкър Карлсън
По думите му обикновените граждани често си представят, че правителствата се занимават основно с данъци, образование и отбрана. Реалността обаче е различна: хората, които планират бъдещето на държави и цивилизации, мислят в много по-дългосрочни и мащабни категории – численост на населението, неговите характеристики и възможностите тези параметри да бъдат променяни.
Карлсън изброява различни „лостове“, с които властите разполагат. Най-очевидният е войната – чрез пряка загуба на човешки живот. Към това той добавя пандемии и други форми на масова смъртност. По-малко очевидни, но не по-малко ефективни, са социалните и културни политики: насърчаване на определени модели на живот, разширяване на достъпа до контрацепция и аборти, промени в разбирането за пол и семейство, както и масовото включване на жените в пазара на труда.
Вижте още – Теорията за Голямото заместване се превръща в реалност
Според Карлсън именно последното има огромен демографски ефект, тъй като жените, които работят през детеродните си години, статистически имат по-малко деца или изобщо нямат. Това, по думите му, е тенденция, наблюдавана в различни общества по света.
Въпросът защо правителствата насърчават подобни процеси няма еднозначен отговор, смята Карлсън. Понякога мотивите са икономически – краткосрочни, като нуждата от евтина работна ръка, или дългосрочни, свързани с технологични промени като развитието на изкуствения интелект и намаляващата нужда от човешки труд.
Но той допуска и по-мрачни мотиви – свързани с власт, доминация и стремеж към заместване на една група с друга. Карлсън подчертава, че подобни процеси не са „конспиративна теория“, а постоянна линия в човешката история – от древността до днес. Масовите преселения, извършвани със сила или чрез политически решения, според него са едно от най-подценяваните, но и най-постоянните явления в развитието на цивилизациите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
