Иран предприема нова стъпка към затягане на контрола си върху един от най-ключовите енергийни маршрути в света – Ормузкия проток, като се движи към въвеждане на система, наподобяваща „пътна такса“ за преминаващите кораби. Според публикация на MintPress News, позоваваща се на информация от Reuters и Bloomberg, ирански официални лица и законодатели обмислят налагане на транзитни такси върху корабите, включително за превоз на нефт, газ и дори хранителни доставки – като се обсъжда плащанията да бъдат извършвани в китайски юани.
По данни, цитирани от MintPress News, корабите все по-често са принуждавани да следват маршрути и протоколи, координирани от Иран, което сигнализира за преход от свободна навигация към контролиран достъп.
Правният спор: може ли Иран да таксува международен пролив
Въпреки това, правният статут на Ормузкия проток прави подобен ход изключително спорен. Като международен воден път той попада под режима на транзитно преминаване по Конвенцията на ООН по морско право, което означава, че държавите нямат право едностранно да ограничават или таксуват преминаването. Иран контролира северния бряг, но не и целия проток, което поставя под въпрос законността на евентуални такси и създава предпоставки за международни спорове.
Допълнително, идеята за таксуване на преминаването през Ормузкия проток няма пряк съвременен прецедент. Макар че съоръжения като Суецки канал и Панамски канал събират такси, те са изкуствени канали под пълен национален контрол, за разлика от естествен пролив като Ормуз.
На практика обаче Иран може да наложи подобен режим без формално да въвежда „такса“. По-реалистичният сценарий, за който има индикации, включва задължителна регистрация за преминаване, такси за „сигурност“ или съпровод, налагане на определени навигационни коридори и забавяне или проверки на кораби, които не се съобразяват. Това би функционирало като де факто система за таксуване.
Този икономически натиск е подкрепен от реални военни възможности. Корпусът на гвардейците на ислямската революция разполага с бързи катери, морски мини, брегови ракетни системи и дронове, които могат да затруднят или дори блокират корабоплаването в района.
Историческият прецедент: „Tanker War“ и рискът от ескалация
Историческият прецедент също е показателен. По време на т.нар. Tanker War през 80-те години, част от Ирано-иракската война, над 400 търговски кораба са атакувани в Персийския залив чрез ракети, мини и военноморски операции. Това води до директна намеса на САЩ чрез операция Earnest Will, при която американски военноморски сили ескортират танкери, за да гарантират свободното преминаване. Този прецедент показва, че подобни действия могат бързо да ескалират в международен военен конфликт.
Удар по петродарa: защо доларът е под натиск
Около 20% от световния петрол преминава през Ормузкия проток. Според анализа на MintPress News, чрез ограничаване на достъпа за западни и арабски държави от Персийския залив, които подкрепят САЩ и Израел, и чрез поставяне на условия за транзит, Иран не просто нарушава доставките – той директно оспорва основата на американската икономическа доминация: петродаровата система.
В продължение на десетилетия силата на Вашингтон се основава на контрола върху енергийните потоци и гарантирането, че търговията с енергийни ресурси се извършва в щатски долари. Това осигурява глобално търсене на долара и дава на САЩ значителен лост върху международната търговия. Ходът на Иран поставя под въпрос именно този модел.
Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп признава, че реакцията на Иран е била по-силна от очакваното. В свои изказвания той отбелязва, че „не е мислел, че ще реагират толкова силно“, като същевременно признава, че страната е показала „много голяма устойчивост под натиск“.
Вижте и това – Милиони от изявленията на Тръмп: кой печели от войната с Иран
Според MintPress News това признание разкрива по-дълбока стратегическа грешка в оценката на ситуацията.
Непосредствените последици вече са видими. Цените на петрола са скочили рязко – до около 120 долара за барел, като пазарите предупреждават за допълнителни увеличения при продължаващи смущения.
Но ефектът далеч не се ограничава до енергийния сектор. Както подчертава MintPress News, енергията е вградена във всяка част от глобалната икономика – от транспорта и индустрията до земеделието.
С повишаването на цените на енергията се увеличават и разходите за производство на торове, транспорт на стоки и поддържане на веригите за доставки. Това води до каскаден ефект, който в крайна сметка се прехвърля върху потребителите, най-вече чрез поскъпване на храните. Анализатори предупреждават, че домакинствата в западните икономики могат да се изправят пред увеличение на цените на хранителните продукти с до 20%.
Кои държави печелят и кои губят от кризата
Икономистът Ричард Волф описва ситуацията като част от по-широк исторически процес.
„Ставаме свидетели на упадъка на една империя“, посочва той, като подчертава, че способността на САЩ да диктуват глобалните икономически процеси вече отслабва.
Според MintPress News тази промяна се ускорява от сближаването между големите глобални сили.
Китай и Русия задълбочават икономическите и стратегическите си връзки с Иран, като формират част от по-широк блок държави, търсещи алтернативи на финансовата система, доминирана от САЩ. Това засилва позициите на страните от БРИКС и сигнализира за преход към многополюсен свят, в който икономическата мощ е по-равномерно разпределена. За много държави от Глобалния юг това е възможност да намалят зависимостта си от долара и да получат по-голям контрол върху собствените си икономически политики.
Докато някои държави могат да спечелят от тази трансформация, други се оказват изложени на риск. Най-ясно това се вижда в страните от Персийския залив, като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства. Техните икономически модели са силно зависими от глобалните вериги за доставки, вноса на храни и сигурността, гарантирана от САЩ. В някои случаи тези държави внасят между 80 и 90% от храните си – значителна част от които преминава през морски маршрути, които сега са под заплаха. Продължително нарушаване на трафика през Ормузкия проток може да доведе не само до поскъпване, но и до реален недостиг.
В същото време тези държави са домакини на американски военни бази и инфраструктура на големи западни компании като Amazon, Cisco, Intel и Meta. Според MintPress News това показва, че тези държави далеч не са неутрални, а са дълбоко интегрирани в архитектурата на американската икономическа и военна мощ. Това, което се разкрива чрез конфликта, е крехкостта на този модел. Без стабилни търговски потоци, сигурни морски маршрути и външни гаранции за сигурност, основите на тези икономики започват да се разклащат.
Както обобщава MintPress News, залогът далеч надхвърля самия Иран. Става дума за контрол върху ключовите лостове на глобалната икономика – енергията, търговските маршрути и валутните системи. В продължение на десетилетия САЩ използват тези механизми, за да поддържат централната си роля в световния ред. Днес обаче тази позиция е все по-активно оспорвана. Отговорът на Вашингтон не е отстъпление, а ескалация – опит да се възстанови контролът върху система, която започва да се променя.
Защото залогът вече не е само влиянието в Близкия изток. Става дума за бъдещето на глобалния икономически ред – и за първи път от десетилетия този изход вече не изглежда предопределен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
