Тайно изградени израелски военни обекти на територията на Ирак биха били един от най-неудобните и унизителни сценарии за иракските власти. Именно такъв случай описва Пол Р. Пилар в анализ за Responsible Statecraft, според когото разкритията не само поставят Багдад в деликатна позиция, но и усложняват отношенията между Ирак, САЩ, Израел и Иран.
По думите на Пилар наскоро са били разкрити два подобни обекта. Единият от тях бил открит случайно от иракски овчар в слабо населената западна пустиня на Ирак. Той съобщил за присъствието му на иракските власти, преди, както пише авторът, да бъде убит от израелците.
Временен пункт или тайна база? Спорът около обектите
Подробностите за самите обекти остават спорни, но няколко публикации очертават сходна картина. Associated Press съобщава, че иракските власти са потвърдили присъствието на малка, краткосрочна и неразрешена чужда сила в пустинята Нухайб, югозападно от Кербала и Наджаф. Официално Багдад не я определя като израелска, но двама иракски служители по сигурността и разузнаването, както и високопоставен американски военен, са заявили пред агенцията, че става дума именно за израелска сила. Американският източник уточнява, че „база“ е силна дума и че по-скоро става дума за временен лагер или пункт за подкрепа на операции срещу Иран.
Според публикации, които се позовават на Wall Street Journal, първият обект е бил изграден малко преди началото на ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари. Той е служел като логистичен пункт за израелските военновъздушни сили, със специални части и екипи за издирване и спасяване при евентуално сваляне на израелски пилоти над Иран. В района са описани палатки, хеликоптери и временна писта, пише Times of Israel.
Associated Press посочва, че сателитни снимки от 8 март, анализирани от агенцията, показват човешки прокопана следа в сухо езерно корито в западната пустиня Нухайб, на около 250 км югозападно от Багдад. Следата е права, с дължина около 1,5 км — достатъчна за излитане и кацане на военни самолети. Най-близкият град, ал Нухайб, се намира на около 45 км северозападно от мястото, по пътя към границата със Саудитска Арабия.
Историята става публична след случая с местен овчар, който според иракски и американски служители, цитирани от AP, забелязал присъствието на силата и подал сигнал до властите. След това иракските сили са изпратени към района. Говорителят на иракското министерство на отбраната генерал-майор Тахсин ал Хафаджи казва пред AP, че на 3 март армията получила информация за „малка вражеска сила“ в конкретна зона в пустинята Наджаф, а на следващия ден изпратената част попаднала под въздушен удар на около 25 км от мястото. Загинал е един иракски боец, а двама са били ранени.
По-късно иракските сили се върнали в района, но според официалната версия не открили следи от дългосрочно разполагане. Началникът на генералния щаб на иракската армия ген. Абдул-Амир Ярала заявява при посещение на мястото, че според Багдад става дума за малка група, която е престояла не повече от 48 часа. Това обяснява защо част от източниците говорят за „тайна база“, а други предпочитат по-предпазливото определение „временен оперативен пункт“.
Информацията за втория обект е по-оскъдна. Al Jazeera, позовавайки се на New York Times, съобщава, че Израел е изградил два тайни военни пункта в западната пустиня на Ирак преди войната със САЩ срещу Иран. Според публикацията иракски официален представител и депутат са посочили два израелски обекта, а подготовката за един от тях е започнала още в края на 2024 г. Локацията на втория обект обаче не е публично уточнена, а Израел не коментира официално твърденията.
Защо случаят е унизителен за Багдад
Самото съществуване на подобен обект, изграден от чужда държава без разрешението на суверенната страна, на чиято територия се намира, би било сериозен проблем. В случая с Ирак обаче проблемът е още по-голям, защото според Пилар става дума за обекти, свързани с Израел — особено чувствителен въпрос за арабските правителства заради израелското подчиняване на палестинските араби и още повече след израелската офанзива срещу населението на Ивицата Газа, която все повече учени, правозащитни организации и комисия на ООН определят като геноцид.
Ситуацията се усложнява допълнително и от предназначението на тези обекти. Според анализа на Responsible Statecraft те са били използвани за улесняване на въоръжени удари срещу съседния на Ирак Иран. Пилар пише, че обектите са били част от подготовката за войната, започната от Израел и Съединените щати през февруари — конфликт, който Ирак, както и други арабски държави в Персийския залив, със сигурност не е желаел.
Ирак и преди е плащал цена за това, че е въвличан в американско-израелския конфликт с Иран. Пилар припомня, че преди шест години Иран изстреля ракети срещу бази в Ирак, в които бяха разположени американски войници. Това беше отговор на американската атака край летището в Багдад, при която беше убит високопоставеният ирански военен и политически фактор Касем Солеймани, както и няколко други души, сред които и командир на иракска милиция.
Според автора настоящата война между САЩ, Израел и Иран отново е довела до удари по цели, свързани със Съединените щати в Ирак. Пилар посочва и саудитски атаки срещу проирански милиции на иракска територия.
Как тайните обекти могат да ударят влиянието на Вашингтон
Авторът обръща внимание и на ролята на САЩ. Предвид близките оперативни връзки между израелската армия и Централното командване на САЩ — CENTCOM, Пилар смята за много вероятно американски представители да са знаели за израелските обекти в Ирак. Associated Press също съобщава, че високопоставен американски военен е потвърдил пред агенцията, че временното присъствие в пустинята е било израелско, макар представители на Пентагона и израелската армия да отказват коментар.
От гледна точка на Багдад първото нарушение би било самият факт, че Вашингтон е позволил на своя партньор Израел да установи подобно присъствие. Второ нарушение би било, ако иракските власти са били държани в неведение за него, макар Пилар да допуска, че някои иракски представители може поне да са подозирали за съществуването на тези обекти, но да не са говорили публично, за да избегнат политическо унижение.
И в двата случая, пише Responsible Statecraft, този епизод може само да навреди на усилията на САЩ да влияят върху политиката на Ирак.
Иракското правителство от години се опитва да балансира между добри отношения със Съединените щати и с Иран. Според Пилар темата за тайните израелски обекти ще направи иракските лидери още по-малко склонни да наклонят везните в полза на Вашингтон — особено ако трябва да се съобразяват не само с американския натиск, но и с обществените настроения в Ирак.
Урокът от 2003 г.: спечелена война, загубен мир
В края на анализа си за Responsible Statecraft той прави паралел с американската война срещу Ирак от 2003 г. Според него тогава можеше разумно да се каже, че САЩ са спечелили началната фаза на войната, но са загубили мира. Усложнения като тайни израелски обекти на иракска територия, заключава Пилар, означават, че този мир се губи още повече.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
