Световните енергийни доставки навлизат в опасна зона, докато кризата в Ормузкия проток, предизвикана от войната на президента Доналд Тръмп срещу Иран, която Брад Рийд в Common Dreams определя като незаконна, остава без видим край. Това предупреждение отправя изпълнителният директор на Международната агенция по енергията Фатих Бирол.
Според публикацията на Common Dreams, Бирол е заявил пред репортери в Париж, че светът разполага само със седмици петролни резерви. Това, по думите му, увеличава вероятността цените на енергията да се повишат още по-рязко в близко бъдеще. Брад Рийд отбелязва, че предупреждението идва на фона на продължаващата блокада на Ормузкия проток и на опасенията, че пазарите все още не са оценили напълно мащаба на задаващия се недостиг.
Вижте и това – Шефът на Бундесбанк: по-висока инфлация, по-високи лихви и по-късно пенсиониране
Петролните запаси се топят по-бързо от очакваното
Фатих Бирол
Фатих Бирол е заявил, че петролните запаси „намаляват бързо“. Той е предупредил и за разминаване между физическите пазари и финансовите пазари — според него цените на петролните фючърси все още не отразяват реално задаващия се недостиг на доставки.
Изказването му е направено в кулоарите на среща на Г-7, която се провежда тази седмица във Франция, посочва Common Dreams.
Стратегическите резерви вече се използват, но не са безкрайни
Reuters също съобщава за предупреждението на Бирол, като уточнява, че стратегическите петролни резерви вече добавят около 2,5 млн. барела дневно към пазара, но ръководителят на МАЕ подчертава, че тези запаси „не са безкрайни“. Според него началото на сезона за пролетна сеитба и летни пътувания в Северното полукълбо ще ускори изчерпването на запасите, защото търсенето на дизел, торове, авиационно гориво и бензин ще се увеличи.
МАЕ отчита рекорден спад на глобалните запаси
Последният месечен доклад на Международната агенция по енергията дава конкретен мащаб на кризата. Според МАЕ глобалното предлагане на петрол е спаднало с още 1,8 млн. барела дневно през април — до 95,1 млн. барела дневно. Общите загуби от февруари насам достигат 12,8 млн. барела дневно. Докладът посочва още, че добивът от страните в Залива, засегнати от затварянето на Ормузкия проток, е бил с 14,4 млн. барела дневно под предвоенните нива. МАЕ вече прогнозира, че през 2026 г. глобалното предлагане на петрол ще се свие средно с 3,9 млн. барела дневно — много по-тежък спад от предишната прогноза.
Петролните запаси също се топят с необичайна скорост. МАЕ отчита спад от 129 млн. барела през март и още 117 млн. барела през април — общо 246 млн. барела само за два месеца. Reuters определя това като рекорден темп на изчерпване на глобалните наблюдавани петролни запаси. На този фон страните от МАЕ са координирали най-голямото досега освобождаване на стратегически резерви — 400 млн. барела. До 8 май вече са били освободени около 164 млн. барела, съобщава Reuters.
Недостигът на торове заплашва да вдигне цените на храните
Предупреждението на Международната агенция по енергията не се ограничава само до цените на горивата. Брад Рийд посочва, че Бирол е обърнал внимание и на недостига на торове, който също е свързан с войната в Иран.
По думите на ръководителя на МАЕ е само въпрос на време този недостиг да доведе до скок в цените на храните. Това, предупреждава той, може да даде „силен тласък“ на инфлационните показатели.
The Guardian също обръща внимание на този риск. Британският външен министър Ивет Купър предупреждава, че глобалните доставки на торове трябва да бъдат освободени в рамките на седмици, за да се избегне по-тежка продоволствена криза. Според публикацията недостигът вече засяга земеделието във Великобритания, Европа и САЩ, но най-тежките последици са за развиващия се свят, където фермерите по-трудно могат да понесат рязкото поскъпване. Световната продоволствена програма изчислява, че още почти 45 млн. души могат да изпаднат в остра продоволствена несигурност, ако конфликтът в Иран не приключи до средата на годината.
Reuters вече съобщава и за първи конкретни ефекти върху земеделието. В Австралия фермери намаляват площите с пшеница заради комбинацията от по-скъпи горива, по-скъпи торове и сухо време. Според публикацията това може да свие австралийската пшенична реколта с между 16% и 41% и потенциално да намали глобалния износ с около 10 млн. тона.
Така кризата вече се разглежда не само като енергиен проблем, а като риск за по-широка инфлационна вълна — чрез горива, транспорт, земеделие, торове и храни.
Пазарите се приближават до нова „точка на пречупване“
Common Dreams цитира и публикация на Financial Times от неделя, според която енергийните пазари се приближават към „точка на пречупване“. При такъв сценарий цените могат да поемат към нов рязък скок, който да тласне световната икономика към рецесия. Пол Дигъл, главен икономист във фонда Aberdeen, е заявил пред Financial Times, че неговият екип моделира икономическите последици от цена на петрола от 180 долара за барел. Според него подобно равнище би отключило глобална инфлационна криза.
„Приемаме този изход много сериозно“, казва Дигъл. „Живеем назаем.“
Тази оценка подсилва предупреждението на Бирол, че пазарите може да подценяват реалното напрежение във физическите доставки на петрол.
Брад Рийд припомня, че цените на петрола са спаднали за кратко миналия месец, след като САЩ и Иран обявиха споразумение за прекратяване на огъня. Този ефект обаче се оказва ограничен, защото Ормузкият проток остава затворен през целия период. Именно това поддържа напрежението върху световните енергийни доставки и кара анализаторите да предупреждават, че реалният удар върху цените може тепърва да предстои.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
