Медицината може да се приближава до пробив, който доскоро звучеше като научна фантастика – универсална ваксина срещу респираторни инфекции. Но след опита от пандемията от COVID-19 и поредицата от гръмки обещания за медицински „революции“, подобни новини неизбежно се посрещат и със скептицизъм. За новото изследване на учени от Станфордския университет пише журналистът Дейвид Мани в публикация за PJMedia.
Проектът се ръководи от проф. Бали Пулендран – преподавател по патология, микробиология и имунология в Медицинското училище на Станфорд. Екипът му работи върху концепция за ваксина, която да предпазва едновременно от множество респираторни заплахи – идея, която, ако се потвърди в практиката, би могла значително да промени начина, по който се борим със сезонните и пандемичните инфекции.
Нов подход: активиране на вродения имунитет
Според публикацията на Дейвид Мани учените са разработили назален спрей, който при лабораторни експерименти е предизвикал силен имунен отговор при мишки. За разлика от повечето съвременни ваксини, които са насочени към конкретен патоген, този подход цели да активира вродената имунна система – първата линия на защита на организма срещу инфекции.
Лабораторните резултати показват значителна защита срещу няколко респираторни заплахи, включително:
- COVID-19
- грип
- бактериална пневмония
- някои често срещани алергени
Учените са разработили назалния спрей така, че да поддържа белодробната тъкан в повишено състояние на защита в продължение на месеци. Ако подобен ефект се потвърди и при хора, това би означавало съвсем различен модел на профилактика на респираторните заболявания.
Изследването е вдъхновено от добре познатия ефект на BCG ваксината срещу туберкулоза, за която някои изследвания показват, че може да подсилва имунната система и срещу други заболявания, извън първоначалното ѝ предназначение.
Новият подход обаче не се опитва да имитира част от конкретен вирус или бактерия. Вместо това учените се стремят да възпроизведат сигналите, които имунните клетки използват, за да комуникират помежду си по време на инфекция. Така се комбинират двата основни компонента на имунната система:
- вроденият имунитет, който реагира почти веднага след инфекция
- адаптивният имунитет, който създава по-дълготрайна защита чрез антитела и Т-клетки
Идеята е между тези две системи да се създаде своеобразен обратен цикъл на имунен отговор, който да поддържа по-широка защита.
Експериментите при мишки показват силна защита
В лабораторните експерименти при мишки вирусното натоварване е било почти 700 пъти по-ниско в сравнение с нетретирани животни. Освен това лекуваните мишки не са развили алергични реакции, които обикновено се появяват след излагане на прахови акари.
Целта на учените е да се създаде защита, която не зависи от прогнозата кой вирусен щам ще циркулира през даден сезон – проблем, който често усложнява разработването на сезонните ваксини.
От лабораторията до реална ваксина: поне 5–7 години
Въпреки обещаващите резултати от лабораторията, изследването все още е в ранна фаза.
По думите на проф. Пулендран клиничните изпитвания при хора могат да започнат скоро, но самите изследователи от Станфорд оценяват, че ще са необходими между пет и седем години, преди подобна назална ваксина да достигне до широко приложение. Концепцията се разглежда като потенциално особено полезна за хора с по-слаба имунна система, които са по-уязвими към тежки респираторни инфекции. Допълнително предимство на назалния спрей е, че не изисква инжекции, което би могло да улесни приемането му от пациенти, които избягват игли.
След COVID обществото посреща новите обещания по-предпазливо
Въпреки научния ентусиазъм, значителна част от обществото остава по-внимателна към нови съобщения за ваксини след опита с пандемията от COVID-19.
Вижте още – „Безопасни и ефективни“: Ваксиналният COVID мит рухва
Както отбелязва Дейвид Мани в публикацията си за PJMedia, пандемичните политики са довели до сериозни обществени разделения, след като ваксините бяха въведени чрез ускорени процедури за спешно разрешение. В много случаи работодатели налагаха ваксинационни изисквания, което доведе до загуба на работа за част от хората. В същото време здравните власти променяха препоръките си относно маските, бустерните дози и рисковете от предаване на вируса, докато новите данни се натрупваха.
В публичното пространство и социалните мрежи се обсъждаха и съобщения за възпаление на сърдечния мускул и проблеми с кръвосъсирването, което допълнително засили недоверието сред част от обществото. Затова, когато учените днес говорят за нови медицински пробиви, реакцията често е по-предпазлива.
„Много от нас вече задават по-трудни въпроси, отколкото преди“, пише Мани. По думите му ентусиазмът не идва автоматично – дългосрочните наблюдения, прозрачните данни и откритият научен дебат ще бъдат ключови за възстановяването на доверието.
Ако резултатите от изследванията се потвърдят и при хора, разработката на Станфорд би могла да се превърне в значителна стъпка напред – потенциално намалявайки хоспитализациите, предотвратявайки множество заболявания и опростявайки ваксинационните програми по света.
Въпреки това самият Дейвид Мани признава, че остава предпазлив: новината е обещаваща и може действително да помогне на хората – но, както отбелязва той, „чували сме подобни обещания и преди“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
