Двадесет и двама от общо 100 съдии, работили в Европейския съд по правата на човека между 2009 и 2019 г., преди това са били свързани с неправителствени организации, които участват в дела пред същия съд. Дванадесет от тях са имали професионални отношения с „Отворено общество“ или с пряко свързани с нея структури, а останалите десет – с организации, получавали финансиране от фондацията на Джордж Сорос. Това показват данните от поредица анализи на European Centre for Law and Justice (Европейски център за право и правосъдие, ECLJ), които проследяват не само биографиите на съдиите, но и участието им в конкретни производства.
Темата добива широка публичност през февруари 2020 г., когато френското списание Valeurs Actuelles публикува разследването „Как Джордж Сорос проникна в Европейския съд по правата на човека“. Материалът на Бастиен Льожьон се основава на подготвения от Грегор Пупинк и Делфин Лоазо доклад „НПО и съдиите в ЕСПЧ, 2009–2019 г.“.
Темата припомнят в Telegram канала М-демократизиране на информацията:
Докладът, който проследи връзките между съдиите и НПО
ECLJ е християнска правозащитна организация, която участва в производства пред ЕСПЧ като представител на жалбоподатели и правителства или като трета страна. Изследването ѝ обхваща професионалните биографии на 100 постоянни съдии, заемали длъжността през разглеждания десетгодишен период.
Според доклада 22-ма от тях преди избирането си са били ръководители, служители или сътрудници на седем неправителствени организации, които същевременно развиват активна процесуална дейност пред съда в Страсбург. Дванадесет са свързани с „Отворено общество“ или с нейни структури, а останалите десет – с AIRE Centre, Amnesty International, Международната комисия на юристите, мрежата от хелзинкски комитети, Human Rights Watch и Interights. Посочените шест организации са получавали в различна степен финансиране от „Отворено общество“.
Предишната работа на съдия за неправителствена организация сама по себе си не е забранена. Въпросът, поставен от ECLJ, е какво се случва, когато същата организация впоследствие се яви като жалбоподател, представител или трета страна по дело, в чието разглеждане участва бившият ѝ служител или ръководител.
185 дела и 88 участия на свързани съдии
Изследователите установяват най-малко 185 публикувани решения между 2009 и 2019 г., в които една или повече от седемте организации са участвали официално. В 88 случая общо 18 от свързаните с тях съдии са били част от съдебния състав. Тридесет и три от тези участия са по производства пред Голямата камара, чиито решения имат особено значение за практиката на ЕСПЧ.
Анализът обхваща само делата, при които участието на съответната организация е било видимо в публикуваните от съда документи. ECLJ отбелязва, че в някои решения не се посочва принадлежността на адвокатите към дадена организация, а подкрепата за жалбоподателите невинаги е отразена в базата данни HUDOC.
Българската следа: Йонко Грозев и Хелзинкският комитет
В доклада присъства и пряка българска следа. Тогавашният български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев е сред основателите на Българския хелзинкски комитет и е бил част от организацията между 1992 и 2013 г. Между 2001 и 2004 г. е член на ръководството на Институт „Отворено общество“ – София, а от 2011 г. до избирането му за съдия – на Инициатива „Правосъдие“ на „Отворено общество“ в Ню Йорк.
След встъпването си в длъжност Грозев участва в разглеждането на дела, по които Българският хелзинкски комитет представлява жалбоподатели или е свързан с производството. Сред посочените от ECLJ примери са D.L. срещу България и Aneva и други срещу България.
В последващия доклад от 2023 г. е разгледано и делото I.G.D. срещу България. Жалбоподателят е непълнолетен, настанен в специализирани институции след извършването на няколко престъпления, а негов представител пред ЕСПЧ е председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев.
Българското правителство е поискало отвод на Йонко Грозев заради продължителната му връзка с организацията, но съдията остава в състава. ЕСПЧ уважава част от оплакванията на жалбоподателя и присъжда 2451 евро за разходи и разноски, които да бъдат преведени директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет.
Връзките продължават и след първия доклад
През април 2023 г. ECLJ публикува втория си доклад – „Безпристрастността на ЕСПЧ – проблеми и препоръки“. Той обхваща периода от 2020 до 2022 г. и прилага същия метод: установяване на организациите, които участват в производства пред ЕСПЧ, идентифициране на съдиите с предишни отношения с тях и проследяване на конкретните дела.
През тези три години седемте наблюдавани организации са били видимо ангажирани в 114 дела, или средно в 38 годишно. За сравнение, през предходния десетгодишен период средният им брой е бил 17 на година. Увеличението се отчита на фона на общ спад от приблизително 35% на решените от съда дела между двата периода.
В 34 от 114-те дела ECLJ установява общо 54 участия на съдии, които преди това са били свързани с организация, представляваща жалбоподателя или участваща като трета страна. Седем от тези дела са разгледани от Голямата камара.
В относително изражение делът на установените от ECLJ случаи намалява от 48 на 30% от производствата с участие на наблюдаваните организации. Авторите обясняват промяната основно с изтичането на мандатите на няколко съдии. Към 1 януари 2020 г. 13 от общо 47 съдии са имали професионално минало в посочените НПО, докато към 1 март 2023 г. броят им е девет.
Сред разгледаните производства е делото Muhammad и Muhammad срещу Румъния. Двамата пакистански граждани, подложени на процедура за експулсиране по съображения за национална сигурност, са представлявани от адвокат, свързана с Румънския хелзинкски комитет. Като трети страни се включват Amnesty International и друга хелзинкска организация. В съдебния състав участват съдии с предишни отношения с организации от същия кръг.
Друг пример е Grzęda срещу Полша, отнасящ се до прекратения мандат на полски съдия в Националния съдебен съвет. Жалбоподателят е представляван от адвокати, работили с Хелзинкската фондация за правата на човека във Варшава. Като трети страни участват самата фондация, Amnesty International и Международната комисия на юристите. В състава на Голямата камара са Йонко Грозев и Тим Айке Феличи, който преди това е заемал ръководна длъжност в германската секция на Amnesty International.
Докладът разглежда и отношения, които не са свързани непременно с участието на бивш работодател по конкретно дело. Като пример е посочен албанският съдия Дариан Павли, работил за Human Rights Watch и „Отворено общество“ и участвал като експерт в подготовката на съдебната реформа в Албания. След избирането си в ЕСПЧ той разглежда производства, свързани с прилагането на същата реформа.
Освен отношенията между съдии и НПО, вторият доклад поставя въпроси за липсата на публични декларации за интереси, подбора на съдиите ad hoc, точността на кандидатските автобиографии, възможните семейни или професионални връзки с национални правителства и прозрачността на секретариата на съда.
ECLJ посочва, че за разлика от други международни юрисдикции ЕСПЧ не публикува пълен списък на служителите в своя секретариат и не съобщава системно на страните кои служители работят по конкретното дело. Организацията препоръчва също страните да бъдат уведомявани предварително за състава, който ще разгледа жалбата, за да могат своевременно да поискат отвод.
ЕСПЧ променя правилата за прозрачност и отвод
Председателите на ЕСПЧ отхвърлят тезата за влияние на неправителствени организации върху работата на съда. През 2020 г. тогавашният председател Роберт Спано заявява пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че съдът не смята твърденията за такова влияние за достоверни. Той определя предишната работа на съдии в неправителствени организации като част от необходимото разнообразие на професионалния им опит и припомня, че съдиите се избират от ПАСЕ по списъци, представени от националните правителства.
През следващите години обаче правилата и етичните стандарти на съда са променени в няколко направления.
През 2021 г. ЕСПЧ приема нова резолюция за съдебната етика. Тя засилва изискванията съдиите да бъдат независими от държавни и частни организации, да избягват лични интереси по разглежданите дела и да не участват в дейности или сдружения, които могат да породят съмнения в тяхната безпристрастност.
През март 2023 г. съдът въвежда по-подробни правила за участието на трети страни. Организацията или лицето, което иска да се включи в производство, трябва да предостави информация за себе си, за отношенията си със страните и за причините, поради които желае да представи становище.
На 22 януари 2024 г. влиза в сила новата редакция на член 28 от Правилника на ЕСПЧ. За първи път изрично е уредено правото на страните да поискат отвод на съдия. Искането трябва да бъде мотивирано и внесено възможно най-скоро след узнаването на съответните обстоятелства, а решението се взема без участието на засегнатия съдия.
Като основания за отвод са посочени лични и близки професионални отношения с някоя от страните, предишно участие в същото дело, публично изразени позиции, способни да засегнат безпристрастността, както и всяко друго обстоятелство, което може основателно да породи съмнение в независимостта на съдията.
Съдът започва да публикува и пълните състави на съдебните формирования във всяка от своите секции, което позволява на страните предварително да установят кои съдии могат да разглеждат делото им.
През декември 2024 г. ЕСПЧ създава петчленен Съвет по етика. Председателят на съда може да се обръща към него за насоки по въпроси, засягащи действащи съдии, съдии ad hoc, бивши съдии или самата институция.
Какво все още остава непроменено
В публикуваната през септември 2025 г. равносметка на двата доклада ECLJ свързва тези промени със своите разкрития и препоръки. Организацията отчита и намаляване на броя на избраните съдии, произхождащи от НПО, които водят стратегически дела пред ЕСПЧ, но не посочва нов общ брой след отчетените девет съдии към март 2023 г.
На 9 април 2025 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема резолюция за върховенството на закона и борбата с корупцията, в която приветства предприетите от ЕСПЧ стъпки за преразглеждане и повишаване на прозрачността на собствените му процедури и етични стандарти, включително по отношение на отвода на съдии. ПАСЕ насърчава съда да продължи да развива своята етична култура и да наблюдава тези въпроси.
Така пет години след първия доклад остават едновременно биографичните данни за съдиите, финансовите връзки между организациите, участието им в конкретни производства и последвалите промени в правилата на съда. ECLJ продължава да настоява за декларации за интереси, по-прозрачен секретариат и допълнителни гаранции при подбора на съдиите, докато ЕСПЧ не приема твърденията за влияние на неправителствени организации върху решенията му.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
