Публично Вашингтон представя войната с Иран като контролирана операция, в която Техеран е силно отслабен. Зад тази картина обаче все по-ясно се вижда друга реалност: иранският ракетен потенциал не е унищожен, американските бази в региона са понесли сериозни щети, а запасите от ключови боеприпаси на САЩ се топят с тревожна скорост.
Вижте още – Самолети от епохата на Виетнам срещу ПВО за милиарди: иранската изненада
Следващата фаза на войната вече има и име. Според германското издание Augsburger Allgemeine възможният нов удар на САЩ ще се нарича „Operation Sledgehammer“ — „Операция Тежък чук“ — и може да бъде задействан, ако сегашното примирие се разпадне.
изображението е илюстративно
Решението обаче все още не е взето. Както пише Augsburger Allgemeine, президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да обсъди следващите стъпки след срещата си с китайския президент Си Дзинпин в Пекин. Темата за Иран е поставена сред водещите въпроси в дневния ред на разговорите.
Преди заминаването си Тръмп заяви, че след завръщането си ще се консултира с „голяма група генерали“ за бъдещите действия. Телевизия NBC цитира високопоставен служител от екипа на Тръмп с думите: „Статуквото няма да остане такова.“
Вижте и това – Съмнения във Вашингтон: крие ли Пентагонът реалната картина за войната с Иран
Зад официалния оптимизъм: по-трудна война от очакваното
Въпросът обаче е какви реални военни опции могат да предложат американските генерали на своя главнокомандващ. Според Augsburger Allgemeine военните са наясно, че ситуацията е много по-сериозна от оптимистичната картина, която Тръмп и министърът на отбраната Пийт Хегсет представят публично.
Проблемите започват с оставащата военна сила на Иран, минават през тревожно намаляващите американски боеприпаси и стигат до изненадващо точните ответни удари на Техеран. Дори след стотици американски атаки, иранският режим остава опасен противник, отбелязва германското издание.
Сериозността на ситуацията се потвърждава и от разузнавателни анализи, цитирани от New York Times, на които се позовава Augsburger Allgemeine. Според тях Иран все още има достъп до 30 от своите 33 ракетни позиции по протежение на Ормузкия проток. Оттам Техеран може да заплашва както американски военни кораби, така и петролни танкери в стратегически важната морска теснина.
Иранските ракети остават сериозен проблем
Картината в национален мащаб също е тревожна. Според цитираните разузнавателни оценки иранските власти все още разполагат със 70% от мобилните пускови установки и 70% от ракетния арсенал, който са имали преди войната. Около 90% от подземните складове и стартови съоръжения са описани като „частично или напълно оперативни“.
Причината, според Augsburger Allgemeine, е, че планировчиците в Пентагона са се отказали от пълното унищожаване на тези съоръжения заради недостиг на бомби за разрушаване на бункери. Вместо това американските сили са запечатвали входовете им — но с променлив успех. Мобилните пускови установки, намиращи се вътре, могат да изстрелват ракети или да бъдат преместени на други места.
Вашингтон оспорва данните, но не отрича заплахата
Официалната американска позиция е по-различна. Началникът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър оспорва публичните оценки, че Иран е запазил около 70% от ракетите и мобилните си пускови установки. Пред Сенатската комисия по въоръжените сили той заявява, че тези числа „не са точни“. В същото време обаче Купър не твърди, че иранската заплаха е премахната, а че е „значително отслабена“ — тоест намалена, но не елиминирана, пише МilitaryТimes.
Това е важен нюанс. Дори официалната американска линия вече не изглежда като твърдение за пълно обезвреждане на Иран, а като опит да се покаже, че Техеран е загубил част от способността си да проектира сила извън границите си. Според Купър Иран вече не заплашва регионалните партньори и САЩ по начина, по който го е правил преди войната, но самият факт, че се говори за „намалена“, а не за премахната заплаха, оставя отворен въпроса какво би означавала нова американска ескалация.
Миналата седмица Washington Post публикува сходни данни. Това предизвика остра реакция от Доналд Тръмп, който се възмути в своя комуникационен канал Truth Social и нарече говоренето за възстановена иранска армия „виртуално предателство“.
Говорителят на Пентагона Джоел Валдес също нападна New York Times и други медии, определяйки ги като „PR агенти на иранския режим“, посочва Augsburger Allgemeine.
Въпреки че разузнавателните оценки винаги съдържат известна несигурност, германското издание отбелязва, че реалните способности на Иран вероятно са значително по-големи от твърденията на Тръмп.
Новоразпространени сателитни снимки потвърждават по-ранни информации, че иранските сили са нанесли изненадващо точни удари и са причинили сериозни щети на американски военни бази в региона.
Припомняме – Тръмп пренебрегна разузнаването за Иран – последствията вече са факт
Американските бази в региона са под натиск
Най-тежко са били засегнати казармите на Пети флот в Бахрейн, както и базите Camp Buehring и Camp Arifjan в Кувейт. Според описанието на Augsburger Allgemeine военни жилищни помещения са били напълно или частично разрушени. Дронове многократно са прониквали в недостатъчно защитени американски бази.
Изданието посочва и възможна подкрепа за Иран от страна на Пекин. Продаден на Техеран шпионски сателит с името TEE-01B е предоставял на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция изображения с висока резолюция непосредствено преди и след ударите.
Китайският фактор около Ормузкия проток
Срещата между Тръмп и Си Дзинпин допълнително показва колко силно войната с Иран вече е свързана с Китай. Според Reuters, след разговорите в Пекин американският търговски представител Джеймисън Гриър заявява, че Китай има ясен интерес Ормузкият проток да остане отворен, без такси и без военен контрол.
Това е важно, защото Ормуз не е просто регионален морски коридор, а един от ключовите енергийни маршрути в света. За Вашингтон китайската позиция може да изглежда като дипломатически успех: Пекин има интерес да не допуска пълно блокиране на протока, тъй като значителна част от енергийните доставки за Китай минават именно оттам.
В същото време китайският фактор носи и неудобен нюанс за САЩ. Според Associated Press Тръмп твърди, че Си Дзинпин е предложил помощ за прекратяване на войната и е дал уверение, че Китай няма да доставя военно оборудване на Иран. Това обаче не изчерпва по-широките въпроси около възможна разузнавателна, технологична или икономическа подкрепа, нито около значението на китайските покупки на ирански петрол.
Така Пекин се оказва едновременно потенциален посредник, икономически партньор на Иран и държава, от чието поведение Вашингтон частично зависи, ако иска Ормузкият проток да остане отворен без нова ескалация.
Боеприпасите на САЩ се топят тревожно бързо
Особено голяма тревога сред американските генерали предизвиква бързото изпразване на складовете с боеприпаси. В първата фаза на войната американската армия е изстреляла около 1100 далекобойни стелт крилати ракети — почти целия оставащ запас.
Освен това над 1000 ракети Tomahawk са поразили цели в Иран. Това количество е около десет пъти повече от годишното производство. Към тях се добавят и 1300 ракети за системите Patriot — повече от двойно над това, което Lockheed Martin произвежда за година.
Началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн избягва ясен отговор по време на изслушване в Конгреса, когато е попитан за складовите наличности. „Разполагаме с достатъчно боеприпаси за задачите, с които в момента сме натоварени“, заявява той.
Според Augsburger Allgemeine остава неясно какви реални опции остават за евентуалната „Операция Тежък чук“. Неясен е и въпросът дали вече поръчани и платени от Европа оръжия за Украйна могат да бъдат доставени, ако американските запаси продължат да се топят.
Цената расте, а следващият ход остава неясен
Допълнителни съмнения поражда и финансовата оценка на Пентагона. Джей Хърст, отговарящ за данните на военното ведомство, е заявил във вторник пред Конгреса, че разходите за войната възлизат на около 29 милиарда долара. Това е с 4 милиарда долара повече от оценката, дадена само две седмици по-рано.
Като причина са посочени „актуализирани разходи за ремонт и подмяна“, както и „общи оперативни разходи“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
