След години на ескалиращи мита, икономически натиск и остри политически изявления, Съединените щати изглежда започват постепенно да се отдръпват от търговската конфронтация с Китай. Това пише анализаторът Рамзи Баруд в статия за ZNetwork, в която разглежда последните дипломатически сигнали между двете най-големи икономики в света.
Според Баруд последните изявления от Вашингтон показват, че американската администрация постепенно се опитва да смекчи конфликта, макар това да се случва без шум и чрез внимателно подбрана дипломатическа реторика.
Как администрацията на Тръмп започна търговската война срещу Китай
На 25 февруари държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон и Пекин са стигнали до извода, че пълномащабна глобална търговска война би била разрушителна както за двете страни, така и за световната икономика. Той определи новия етап в отношенията между двете сили като период на „стратегическа стабилност“.
Според Баруд обаче този термин по-скоро прикрива реалността, че търговската война не е постигнала желаните резултати. Анализаторът подчертава, че конфликтът не е започнал по инициатива на Китай, а в рамките на доктрината „Америка на първо място“ на президента Доналд Тръмп.
На 22 март 2018 г. Тръмп подписва президентски меморандум, който налага мита върху китайски стоки на стойност 50 милиарда долара, позовавайки се на раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. До 6 юли същата година вече са в сила 25-процентни мита върху китайски внос на стойност 34 милиарда долара.
Ескалацията на митата и опитът да се принуди Пекин на отстъпки
Ескалацията продължава. През септември 2018 г. САЩ налагат допълнителни мита върху китайски стоки на стойност 200 милиарда долара – първоначално 10 процента, а през май 2019 г. ставката е увеличена до 25 процента. Целта на тази стратегия е била ясна – чрез икономически натиск Пекин да бъде принуден да направи структурни отстъпки по отношение на търговските практики, интелектуалната собственост и индустриалната политика.
Китай отговаря със сходни мерки. Баруд отбелязва, че благодарение на бързия растеж на китайската икономика Пекин успява до голяма степен да абсорбира и компенсира ефекта от американските мита.
Световната икономика обаче се сблъсква с други проблеми – разкъсани вериги на доставки и нарастваща несигурност на пазарите.
Въпреки това Доналд Тръмп продължава да защитава политиката си, а дори след напускането му на поста структурата на митата остава почти непроменена.
Защо митата удариха най-силно американските компании и потребители
Администрацията на Джо Байдън не само запазва митническия режим, но и го разширява.
През октомври 2022 г. Вашингтон въвежда мащабни ограничения за износ на модерни полупроводници и оборудване за производство на чипове към Китай. През май 2024 г. следват нови увеличения на митата, насочени към китайските електромобили, батерии и соларни технологии.
След като се връща в Белия дом през януари 2025 г., Доналд Тръмп отново засилва реториката срещу Китай. Сред предложенията му е въвеждането на мита до 60 процента върху всички китайски вносни стоки. Въпреки липсата на убедителни доказателства за ефективността на подобни мерки, митата остават основен инструмент на американската политика.
Но според Баруд стратегията има обратен ефект. Анализ на Федералния резерв от 2019 г. показва, че по-голямата част от разходите по митата се поемат от американски компании и потребители. По-късно изследване на Федералния резерв на Ню Йорк от 2026 г. стига до подобен извод – около 90 процента от тежестта на митата пада върху американските домакинства и бизнес, което на практика ги превръща във вътрешен данък.
Китай разширява икономическото и геополитическото си влияние
Баруд подчертава, че въпреки усилията на Вашингтон да ограничи влиянието на Китай, Пекин продължава да бъде най-големият търговски партньор на повечето азиатски икономики, включително на близки съюзници на САЩ. Освен това Китай се превръща и във важен икономически и енергиен партньор за редица държави в Близкия изток.
Междувременно Съединените щати отново разширяват военното си присъствие в региона на фона на напрежението около Иран и войната в Газа. Според различни оценки това е най-голямото военно струпване в Близкия изток от 2003 г. насам.
Докато Вашингтон се опитва да балансира между Азия и Близкия изток, Китай следва по-дългосрочна стратегия за разширяване на своето влияние. През януари 2026 г. Пекин ръководи военноморските учения „Will for Peace“ на BRICS Plus край Южна Африка, което според Баруд е знак за нарастващата роля на Китай в сфери на сигурността, традиционно доминирани от Запада. Паралелно с това страната укрепва икономическите си мрежи в Азия, Африка и Близкия изток.
„Стратегическа стабилност“ – дипломатическият език за провала на търговската война
В заключение Баруд посочва, че американската външна политика се сблъсква с фундаментален проблем – неспособността да признае, че геополитическата карта на света се променя необратимо.
„Нито самолетоносачи, които кръстосват океаните, нито ескалация на митата могат да отменят структурната трансформация, която вече е в ход“, заключава Баруд.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
