Западът може още тази година да започне постепенно да смекчава ограниченията срещу Русия — такава прогноза направи председателят на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин. На пръв поглед това звучи като очакване от Москва. Но около тази теза вече има и реален международен контекст: временни изключения за руски петрол, енергиен прагматизъм в Унгария, партийни инициативи във Франция и парламентарни предложения в България. Общата картина обаче не е за рязко сваляне на санкциите, а за постепенно търсене на пролуки там, където цената на ограниченията започва да се усеща от самия Запад.
Председателят на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин заяви в интервю за РИА Новости, цитирано от „Газета.ру“, че западните страни ще започнат постепенно да смекчават ограниченията срещу Русия с подобряването на геополитическата обстановка. По думите му промяната може да започне още тази година, защото много от санкциите са свързани с украинския конфликт, а той „някога трябва да приключи“.
Шохин говори не само за санкции, а за ново политическо уреждане
Тезата на Шохин не се изчерпва с очакване за техническо разхлабване на ограниченията. Той поставя въпроса в по-широка рамка — според него е важно да не се стига до „перманентно състояние на напрежение“, а за целта бил необходим своеобразен „аналог на Хелзинкските споразумения“ за признаване на нови граници. „Комерсант“ цитира думите му, че предишните граници вече не съществували в същия вид в Източна Европа, а и Съветският съюз вече го няма.
В същото време Шохин поставя на дневен ред и въпроса за компаниите, напуснали Русия. По данни на „Комерсант“ той изразява надежда, че още тази година „много ограничения“ постепенно ще бъдат отменяни. Така посланието му е двупластово: от една страна — санкциите ще отслабват след края на конфликта; от друга — възстановяването на търговски и корпоративни връзки с Русия ще бъде част от бъдещото уреждане.
Важно е обаче да се направи разграничение между руската прогноза и официалната европейска линия. На институционално равнище ЕС не показва движение към общо сваляне на санкциите.
Първите пролуки са енергийни, не политически
Най-ясно това се вижда при енергийните ограничения. През април САЩ удължиха действието на изключение, което позволява операции с руски петрол и нефтопродукти, вече натоварени на танкери до определена дата. „Газета.ру“ цитира информация, че новата генерална лицензия на американското финансово министерство е позволила такива операции за ограничен период, въпреки критиките, че Вашингтон проявява мекота към Москва.
Подобна практическа пролука се появи и във Великобритания. Както в КРИТИЧНО вече писахме, британското правителство отлага забраната за внос на дизел и авиационно гориво, произведени от руски суров петрол в трети страни.
Още по темата – Санкциите се огъват: Великобритания отваря врата за руски горива
Именно тук тезата на Шохин получава частично потвърждение. Не защото Западът вече политически се отказва от санкционния режим, а защото енергийният натиск принуждава отделни правителства да правят изключения. Това не е „краят на санкциите“, но е сигнал, че при високи цени и нестабилни доставки твърдата линия започва да се сблъсква с икономическата реалност.
Унгария след Орбан: проевропейски курс, но без рязък отказ от руска енергия
Подобен нюанс се вижда и в Унгария. След смяната на властта и идването на Петер Мадяр страната дава сигнали за по-проевропейска линия.
Но това не означава автоматично рязко скъсване с руската енергия. Още преди встъпването си в длъжност Мадяр заяви, че Унгария ще продължи да купува руски петрол, като едновременно с това ще се стреми да диверсифицира енергийните си доставки. „Европейская правда“ цитира думите му в смисъл, че страната не бива „да се прострелва в крака“ и трябва да купува енергия от различни източници, включително от Русия.
Това е важен пример, защото показва, че дори след края на орбановата епоха енергийният прагматизъм не изчезва. Унгария може да промени политическия си тон към Брюксел и Киев, но зависимостта от енергийни маршрути, цени и доставки остава. Така линията на Мадяр не е проруска в орбановия смисъл, но е прагматична: диверсификация, без незабавно отказване от руски петрол.
Френската петиция: санкциите като вътрешноикономически проблем
Флориан Филипо/стоп кадър: YouTube/Public Sénat
Във Франция подобна тема се появява през инициативата на „Патриотите“ на Флориан Филипо. Става дума за петиция за незабавно приемане на „спешен енергиен план“ в осем точки. В нея се настоява за намаляване на акцизите върху горивата, по-нисък ДДС, временно замразяване на цените при нужда, излизане от европейския пазар на електроенергия и други мерки. Една от точките е именно вдигане на енергийните санкции срещу Русия, за да се възстанови достъпът до по-евтини въглеводороди.
Това не е държавна френска инициатива, а партийна кампания. Но тя е показателна за начина, по който санкциите срещу Русия започват да се представят от част от европейските политически сили не само като геополитически инструмент, а и като причина за вътрешен социален и енергиен натиск. В текста на „Патриотите“ дори изрично се казва, че подобна мярка предполага излизане от ЕС, защото санкциите се решават на европейско равнище.
Френският пример показва как дебатът се измества: от въпроса „как да бъде наказана Русия“ към въпроса „кой плаща цената на наказанието“. Точно в тази плоскост тезата на Шохин намира политическа среда — не като официална европейска политика, а като аргумент за партии, които атакуват Брюксел през цените на енергията.
Българският пример: „Възраждане“ и дерогацията за руски петрол
Подобна линия се вижда и в България. На 7 май „Възраждане“ внесе законодателни предложения, с които Министерският съвет да може да поиска изключение от европейската забрана за внос на руски нефт и нефтопродукти. Според съобщението на „Евроком“ партията предлага и проект на решение, с което специалният търговски представител в „Лукойл“ да бъде оправомощен да договаря пряко покупката на суровини от Русия.
Аргументът е икономически: по-евтини горива и подпомагане на покупателната способност на гражданите. Петър Петров от „Възраждане“ свързва предложението с международната обстановка, високите цени и липсата на адекватни европейски решения. Според публикацията инициативата е част от по-последователна линия на партията срещу ограниченията спрямо Москва.
Така българският пример се вписва в по-широкия европейски модел: санкциите срещу Русия все по-често се оспорват не само на геополитическо, но и на социално-икономическо основание. В тази рамка въпросът вече не е само „за“ или „против“ Москва, а дали националните икономики могат дълго да понесат цената на санкционната политика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
