Цената, която Москва поставя за връщане към преговорите с Киев, продължава да расте. Кремъл вече не възнамерява да обсъжда връщането на нито една от окупираните украински територии и ще изчака руските войски да установят пълен контрол над Донецка област, преди да възобнови преговорите. Това твърди Bloomberg, позовавайки се на източници, близки до руското ръководство.
Информацията не представлява официално обявено условие на Кремъл. Тя се основава на разговори с трима души, запознати с позицията на Москва, които са пожелали анонимност заради чувствителността на темата. Ако сведенията им са точни обаче, те показват съществено втвърдяване на руската позиция и практически блокиране на възможността за скорошно подновяване на мирния процес.
Първо цялата Донецка област, после преговори
Според двама от източниците Русия е готова да се върне към преговорите едва след като Владимир Путин постигне поставената цел – завземането на цялата Донецка област. Руското министерство на отбраната уверило Путин, че това може да бъде направено до края на 2026 г., съобщил един от събеседниците на Bloomberg.
Дори в руските военни среди обаче съществуват сериозни съмнения, че този срок е реалистичен. Източник, близък до военното министерство в Москва, посочил, че много представители на руската армия очакват пълното установяване на контрол над Донецка област да бъде възможно най-рано през 2027 г.
В случая става дума конкретно за Донецка област, а не за целия Донбас, както информацията е представена в част от заглавията. Русия вече контролира почти цялата Луганска област, докато Украйна продължава да държи приблизително една пета от Донецка област, включително най-силно укрепената част от своята отбранителна линия.
Вижте още – Ванковска: Бедните умират, докато елитите печелят от войната в Украйна
От териториална размяна към нови „буферни зони“
По-същественият акцент в публикацията на Bloomberg е, че Москва вече не разглежда връщането на завзети украински територии като част от евентуална бъдеща сделка. Освен цялата Донецка област Кремъл възнамерявал да запази и окупираните райони край руската граница в Сумска и Харковска област. Москва ги определя като „буферни“ или „зони за сигурност“, които според официалното ѝ обяснение трябва да отдалечат украинските оръжия от руските гранични райони.
Това представлява промяна спрямо обсъжданата по-рано възможна схема за териториална размяна. Според източниците на Bloomberg предишният вариант предвиждал Украйна да се оттегли от останалата под неин контрол част на Донецка област, а Русия в замяна да върне завзетите територии в северната част на Сумска и североизточната част на Харковска област.
Как се разпадна „духът на Анкоридж“
Тази формула била свързвана от руската страна с предполагаеми неформални договорености между Путин и американския президент Доналд Тръмп, постигнати на срещата им в Анкоридж, Аляска, през август 2025 г. Руски представители многократно се позоваваха на т.нар. „дух на Анкоридж“, макар Вашингтон да отрича на срещата да е сключвана конкретна сделка за териториите или за прекратяването на войната.
След срещата в Аляска източници, запознати с позицията на Кремъл, съобщиха пред Reuters, че Путин настоява Украйна да се откаже от целия Донбас, да прекрати стремежа си към членство в НАТО, да запази неутралитет и да не допуска западни войски на своя територия. В замяна Русия била готова да замрази фронтовата линия в части от Запорожка и Херсонска област.
Публикуваната сега информация показва, че Кремъл вече не смята за действащи дори тези предполагаеми неформални разбирания. Според Bloomberg в Москва възприемат все по-конфронтационните изявления на американската администрация като доказателство, че Вашингтон се е отказал от поетите според руската версия ангажименти.
Украинските удари втвърдиха позицията на Путин
Като допълнителни фактори за втвърдяването на руската позиция се посочват подкрепата на Тръмп за законопроект, предвиждащ мита до 100% срещу петте най-големи купувачи на руски петрол и газ, както и засилващите се украински удари по руски рафинерии, петролни бази и транспортна инфраструктура. Атаките предизвикаха прекъсвания в производството и проблеми с доставките на горива в редица райони на Русия и на окупирания Крим.
Още на 9 юли три източника, близки до Кремъл, заявиха пред Reuters, че Путин отхвърля призивите за преговори и че украинските удари по руски рафинерии и пристанища са укрепили решимостта му да продължи войната. Двама от източниците прогнозираха възможна руска ескалация през следващите месеци.
Тогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков публично предупреди, че засилването на украинските удари няма да приближи мирното уреждане, а ще принуди Русия да създаде „по-голяма зона за сигурност – по-голяма буферна зона“. Думите му подкрепят информацията, че Москва вече разглежда завзетите части от Сумска и Харковска област като територии, които възнамерява да задържи, макар Песков да не е потвърждавал пряко сведенията на Bloomberg.
На 16 юли Песков заяви, че не съществуват непосредствени перспективи за възобновяване на преговорите с Украйна. Формално той увери, че Москва остава отворена към дипломатическия път, но посочи, че в момента Кремъл не вижда признаци за възстановяване на процеса, съобщи Reuters.
През 2025 г. Русия и Украйна проведоха три кратки кръга преговори в Истанбул. В началото на 2026 г. последваха две срещи в Абу Даби и още една в Женева с посредничеството на Съединените щати. Разговорите обаче бяха прекъснати през февруари, когато вниманието и ресурсите на Вашингтон се насочиха към войната с Иран.
Киев настоява първо да бъде постигнато прекратяване на огъня, докато Москва отхвърля временно примирие с аргумента, че Украйна ще използва паузата за прегрупиране и възстановяване на силите си. Русия настоява за окончателно споразумение, което да уреди териториалните въпроси и причините за войната според руското им тълкуване.
Крепостният пояс, който Москва не може да превземе бързо
Основната пречка остава искането Украйна доброволно да се изтегли от оставащата под неин контрол част на Донецка област. Киев отказва, защото територията включва най-важната украинска отбранителна система в източната част на страната – т.нар. пояс от крепостни градове. Той обхваща Костянтинивка, Дружкивка, Краматорск и Славянск и е изграждан и укрепван в продължение на повече от десетилетие. Загубата му не би означавала само отстъпване на територия, а премахване на една от главните физически прегради пред евентуално по-нататъшно руско настъпление към вътрешността на Украйна.
Русия вече оказва сериозен натиск върху южния край на тази отбранителна линия. Малки руски групи проникват в покрайнините на Костянтинивка, докато други формирования се опитват да обкръжат града и да прекъснат пътищата за снабдяване. Овладяването му би осигурило на руските сили изходна позиция за настъпление на север към Дружкивка, Краматорск и Славянск.
Въпреки това перспективата Русия да превземе цялата Донецка област до края на 2026 г. изглежда твърде оптимистична. В края на юни Reuters съобщи, че руските войски напредват в района на Костянтинивка, но на останалата част от приблизително 1200-километровия фронт настъплението им до голяма степен е спряло. Според анализатори евентуалното завземане на града вероятно ще изисква продължителни и изключително тежки боеве, подобни на тези за Авдеевка и Покровск.
Украинското командване признава, че тактическата обстановка се влошава, но твърди, че руските прониквания не са достатъчни за бърз оперативен пробив. Руските войски разполагат с числено превъзходство, но търпят загуби от украинските удари по логистиката и често провеждат настъпления с малки групи от по един или двама военнослужещи.
Съмненията не се ограничават само до украинската страна. На 7 юли високопоставен представител на НАТО заяви, че не съществуват достоверни оценки, според които Русия може да превземе украинския пояс от крепостни градове дори до края на 2027 г. По думите му това вероятно ще отнеме „много повече време“, пише „Европейска правда“.
Представителят на НАТО посочи като основен проблем недостига на руски военнослужещи, необходими не само за завземането, но и за установяването и задържането на контрол върху новите територии. Това позволява на украинските части продължително да оспорват руското присъствие дори след прониквания и локални отстъпления.
След Донецка област – мир или нови руски условия?
Още през март Володимир Зеленски заяви, че руската страна е дала на Украйна два месеца да се изтегли от Донбас, като твърдяла, че в противен случай сама ще го завземе. Украинският президент изрази съмнение, че войната ще приключи при подобно развитие.
„Ако целта им е само Донбас, защо казват, че след това ще има други условия?“, попита Зеленски, цитиран от „Украинска правда“. Според него въпросът никога не е бил единствено в Донбас и дори отстъпването му няма да гарантира край на руските претенции.
Новите сведения на Bloomberg до голяма степен потвърждават тези опасения. Дори ако бъде постигнат пълен контрол над Донецка област, Москва вече планира да задържи допълнителни територии в Сумска и Харковска област. Същевременно официалните руски искания продължават да обхващат и Запорожка и Херсонска област, които Русия обяви за анексирани, без да ги контролира изцяло.
Така предполагаемото условие за завземане на Донецка област не означава непременно, че след това Москва ще бъде готова на компромис. По-скоро информацията показва, че Кремъл разглежда бойните действия като средство за подобряване на позициите си преди евентуално възобновяване на преговорите, а не като пречка пред тях.
На практика мирният процес се отлага до постигането на военна цел, за която дори част от руските военни смятат, че не може да бъде изпълнена през 2026 г. А ако прогнозата на НАТО се окаже по-близка до реалността, това би означавало не пауза от няколко месеца, а перспектива за още години война, преди Кремъл изобщо да реши, че е готов отново да седне на масата за преговори.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
