Русия напуска МКС и подготвя лунна база след 2028

Русия напуска МКС: какво следва според „Комсомольская правда“

Дните на Международната космическа станция (МКС) са преброени, пише Комсомольская правда. Русия официално ще прекрати участието си в проекта през 2028 г., а две години по-късно е планиран контролиран спуск и потапяне на станцията в Тихия океан. Според руското издание това поставя пред всички космически сили въпроса: какво следва – нови орбитални станции или по-смели стъпки отвъд Земята?

На този фон, учените, цитирани от изданието, твърдят, че човечеството трябва да гледа към Луната.

„Станциите на околоземна орбита са вече преминат етап. Необходимо е да се създаде база на Луната, защото именно тя е ключът към овладяването на цялата Слънчева система,“ казва Павел Шубин, научен сътрудник в Института за космически изследвания към Руската академия на науките и популярен популяризатор на космонавтиката.

Защо Луната, а не орбитата: „космически пленник“ и местни ресурси

По думите на Шубин, основният недостатък на орбиталните станции е пълната им зависимост от доставки от Земята. Единственият ресурс, с който разполагат самостоятелно, е слънчевата енергия, превръщана в електричество чрез панели. Всички останали запаси – гориво, вода, въздух, храна – трябва да бъдат транспортирани.

„Почти половината от товара на МКС представлява гориво – около 1127 кг при всяка доставка,“ посочва изданието. Огромното количество е нужно, за да се поддържа станцията на стабилна орбита, тъй като тя постепенно губи височина заради триенето в горните слоеве на атмосферата. Повдигането ѝ на по-висока орбита е невъзможно – там започват радиационните пояси на Земята, които са опасни за здравето на космонавтите.

Според анализа на Комсомольская правда, лунната база има редица предимства пред орбиталните станции. Макар пътуването да е по-дълго и товароподемността – пет пъти по-малка, на самата Луна има ресурси, които позволяват автономно съществуване.

Още по темата – САЩ готвят ядрен реактор на Луната в надпревара с Русия и Китай

Павел Шубин припомня, че в лунната почва на Южния полюс има до 5,5 % воден лед – причина Русия, Китай и САЩ да планират базите си именно там. Според разчетите, от местния реголит може да се извличат ключови вещества за поддържане на живот:

• 765 кг вода

• 314 кг кислород

• 298 кг храна

Системите за преработка на лунен реголит вече са в теоретичен етап: една инсталация би могла да произвежда 600 литра вода на всеки 140 земни дни, а от 30 тона почва могат да се получат 1 тон кислород и 1 тон моносилан – газ на силициева основа, използван като гориво в ракетите Starship на Илън Мъск.

„Това означава, че вода, кислород и гориво няма нужда да се доставят от Земята – те могат да се произвеждат на място,“ подчертава Шубин.

Базата, според него, може да се изгражда от корпуси на транспортни кораби, които при сегашните мисии просто изгарят в атмосферата. На Луната те могат да се използват повторно, превръщайки се в елементи на дълготрайна колония.

Планът за лунна база: етапи и автономност

Комсомольская правда описва и поетапната програма за изграждане на руска лунна база:

1. Първи етап (година 1) – изпращане на луноход, кран и екскаватор с тежката ракета „Ангара-А5“, последвано от три старта на свръхтежката „Енисей“, които ще доставят първия модул и екипаж. Космонавтите ще покрият жилищния модул с 30-сантиметров слой лунна почва за топло- и радиационна защита. Планират се по 4–6 мисии годишно с продължителност 10 дни.

2. След пет години – базата ще се състои от девет модула, от които поне четири ще са обитаеми. Ще се добиват вода и кислород от лунния реголит, а екипаж от четирима души ще пребивава постоянно.

3. След дванадесет години – комплексът ще включва 23 елемента, част от които ще служат като складове и производствени помещения. Персоналът ще се увеличи до 10–20 човека, а базата ще може да произвежда моносилан, силиций с висока чистота за микрочипове, както и метали като желязо и алуминий.

Комсомольская правда цитира Павел Шубин, според когото Луната е ключът към овладяването на Слънчевата система не само заради географското си положение, но и заради запасите си от хелий-3 – изотоп, подходящ за термоядрени ракетни двигатели.

„На Земята има около 800 тона хелий-3, докато на Луната – милиони. Ако съумеем да добием само един тон и ако към онзи момент има действаща термоядрена централа, енергията от нея ще покрие всички разходи за базата и ще осигури електричество на човечеството за години напред,“ казва Шубин.

Вижте още – Луната става бизнес зона: кой ще владее новата икономика?

Хоризонт до 2030: кой пръв стъпва на Луната

В заключение Комсомольская правда припомня, че САЩ, Китай и Русия вече са обявили планове за пилотирани мисии към Луната:

• САЩ – мисия Artemis 2 през февруари 2026 г. с облитане без кацане, а кацането се очаква през 2027 г.;

• Китай – обявена пилотирана мисия с кацане до 2030 г.;

• Русия – разработка на новия кораб „Орел“, орбитална станция и подготовка за кацане след 2030 г.

„Човечеството се връща на Луната, но този път не за знамена и снимки, а за да остане,“ обобщава изданието.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ