Руският президент Владимир Путин заяви, че ще инструктира правителството да обмисли възможността за спиране на доставките на руски газ за европейския пазар. Изказването идва на фона на ескалиращото геополитическо напрежение – войната в Украйна, кризата в Близкия изток и продължаващата конфронтация между Москва и Европейския съюз.
На пръв поглед подобна заплаха изглежда по-малко драматична, отколкото през 2022 г., когато Европа беше силно зависима от руския газ. Реалността днес обаче е по-сложна. Макар делът на Русия в европейския енергиен микс да е значително намален, руският газ все още остава част от системата, а неговото внезапно изчезване би увеличило зависимостта на Европа от други доставчици и би могло да повлияе върху цените на енергията.
От 45% до около 12%: как Европа намали зависимостта от руския газ
Преди войната в Украйна Русия беше най-големият доставчик на природен газ за Европа. През 2021 г. приблизително 45% от вноса на газ в Европейския съюз идваше от Русия.
След 2022 г. Европа започна бързо да диверсифицира доставките. Според данни на европейските институции руският газ представлява около 12–13% от общия внос на газ в ЕС през 2025 г.
При доставките по газопроводи спадът е още по-голям – около 6% от вноса на ЕС.
Тези числа показват сериозна промяна, но също така напомнят, че руският газ не е изчезнал напълно от европейския пазар.
Припомняме – ЕС заменя руския газ с американска зависимост
„Турски поток“: последният газопроводен маршрут на руския газ към Европа
След серията от прекъсвания на доставките през последните години, днес практически само един газопровод продължава да доставя руски газ към Европа – европейската нишка на „Турски поток“ (TurkStream).
По този маршрут газът влиза в Европейския съюз през България, след което се транспортира към Сърбия и Унгария, а оттам към други пазари в региона. България играе ключова роля като транзитна държава по този коридор.
През 2025 г. по този маршрут са доставени приблизително 16.8 млрд. кубически метра газ.
На фона на над 150 млрд. куб. м годишно, които Русия доставяше на Европа преди войната в Украйна, този обем изглежда сравнително малък. Но той все още представлява важна част от енергийния баланс на някои държави в Централна и Югоизточна Европа.
Кои държави в ЕС все още получават руски газ
В рамките на Европейския съюз Унгария остава основният купувач на руски газ по тръбопроводи, като поддържа дългосрочни договори с „Газпром“.
България също е част от инфраструктурата, но ролята ѝ е предимно транзитна, тъй като страната постепенно диверсифицира собствените си доставки чрез интерконектори и достъп до LNG терминали в Гърция.
Вторият канал, по който руският газ продължава да достига Европа, е втечненият природен газ (LNG).
Руски LNG се доставя до редица терминали в Западна Европа, основно в:
- Франция
- Белгия
- Испания
- Нидерландия
- Португалия
Част от този газ се използва директно, а друга част се преразпределя в европейската газова мрежа.
Руският LNG: другият канал, по който газът влиза в Европа
След 2022 г. Европа бързо увеличи вноса на LNG, особено от Съединените щати и Катар, както и доставките от Норвегия и Северна Африка.
Тази диверсификация намали зависимостта от Русия, но същевременно създаде нов тип зависимост – от глобалния LNG пазар, който е силно чувствителен към геополитически събития и колебания в търсенето.
За разлика от газопроводните доставки, LNG се търгува на глобален пазар и може да бъде пренасочван към региони, които предлагат по-високи цени. Това означава, че Европа вече е по-пряко изложена на конкуренцията на азиатските пазари, особено през зимните месеци.
В този контекст дори сравнително малките обеми руски газ играят роля като допълнителен буфер за стабилността на пазара.
Новата енергийна реалност: по-малко руски газ, но повече зависимост от световния пазар
Ако Русия действително прекрати напълно доставките за Европа, това няма да доведе до енергийния шок от 2022 г., но може да има няколко последствия:
- повишение на цените на газа
- по-голяма зависимост от LNG доставки
- засилена конкуренция между Европа и Азия за газови доставки
- натиск върху държавите в Централна и Югоизточна Европа
Освен това подобна стъпка би означавала, че Европа губи още един източник на диверсификация, дори и относително малък.
Изявлението на Путин трябва да се разглежда не само като енергиен, но и като геополитически сигнал.
Москва постепенно пренасочва износа на енергийни ресурси към Азия, докато ЕС се опитва напълно да прекрати зависимостта си от руски газ до 2027 г.
Това превръща оставащите доставки в част от стратегическата игра между Русия и Европа.
Макар руският газ вече да не доминира европейския пазар, той все още остава елемент от енергийния баланс, а възможността за неговото спиране продължава да бъде инструмент за политически натиск в отношенията между Москва и Брюксел.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
