Между Ватикана и Силициевата долина се очертава нов сблъсък — този път не за вяра, а за изкуствения интелект. Папа Лъв XIV все по-често предупреждава за рисковете пред човешкото достойнство, справедливостта и труда, докато част от технологичния елит в САЩ приема подобни призиви като заплаха за бъдещето на AI, пише Il Post.
Защо папата говори все по-често за изкуствения интелект
Макар през първите месеци от понтификата си папата да е предпазлив в публичните си изяви, темата за изкуствения интелект се появява неколкократно в речите и посланията му. През юни той участва с послание във Втората годишна конференция за изкуствен интелект, етика и корпоративно управление. Тогава предупреди, че AI повдига „тревожни въпроси“ за възможното му отражение върху човешката отвореност към истината и красотата, както и върху способността ни да разбираме и обработваме реалността.
Папа Лъв XIV
Миналия ноември Лъв XIV прие във Ватикана делегация от известни личности от киното. И тогава той засегна ролята на алгоритмите в съвременния живот. „Логиката на алгоритмите има склонност да повтаря онова, което „работи“, но изкуството отваря пространство за онова, което е възможно“, каза папата.
По време на пътуването си в Турция и Ливан миналата седмица той отново говори за технологична еволюция, която може да „задълбочи несправедливостите, вместо да допринесе за тяхното преодоляване“. Според него е необходимо да се промени траекторията на развитието и да се поправят щетите, които вече са нанесени върху единството на човешкото семейство.
Според Il Post именно този тип изказвания са насочили вниманието на част от американския технологичен сектор към Ватикана. Това е секторът, който инвестира най-много в изкуствен интелект и в който са концентрирани огромни капитали и интереси. Много от компаниите в тази среда са силно против всякакви опити за регулация. През май те дори се опитаха да прокарат в Конгреса на САЩ мораториум, който, ако беше одобрен, би забранил регулацията на AI.
Още по темата – Да обезоръжим ИИ: папа Лъв XIV с първа енциклика за изкуствения интелект
Силициевата долина не иска спирачки пред AI
Раздразнението на част от Силициевата долина към думите на папата стана по-видимо през ноември. Тогава в профила си в X Лъв XIV призова „всички създатели на AI да развиват морално разсъждение като основна част от своята работа“ и да създават системи, които отразяват справедливост, солидарност и истинско уважение към живота.
Изказването не беше особено радикално, отбелязва Il Post, но въпреки това предизвика реакция от Марк Андрийсен — съосновател на инвестиционния фонд Andreessen Horowitz, един от най-богатите и влиятелни в Силициевата долина. Андрийсен, автор на „Манифест на технооптимизма“, в който твърди, че „всяко забавяне на AI ще струва човешки животи“, отговори иронично на публикацията на папата с меме, изразяващо скептицизъм. Няколко часа по-късно публикацията беше изтрита след множество критики.
Масимо Фаджоли, професор по религиозни науки в Тринити Колидж в Дъблин, казва пред Il Post, че културното напрежение между Ватикана и Силициевата долина се усещаше още по времето на папа Франциск. По думите му обаче скорошният съюз между Белия дом и технологичните компании е променил контекста.
Фаджоли посочва фигури като Марк Зукърбърг, Питър Тийл и Илон Мъск, които са увеличили влиянието си. Той ги описва като „футуристични технократи с парарелигиозна визия“ за преустройство на света и вселената — от мултивселената, през колонизирането на Марс и изкуствения интелект, до изследванията върху безсмъртието.
Вижте още – Богатите в Силициевата долина създават супердеца
Така Ватиканът се оказва въвлечен в ожесточения дебат за изкуствения интелект, който от няколко години разделя Силициевата долина и американската политика. От едната страна са технооптимистите като Андрийсен и т.нар. акселерационисти, които настояват за неограничен технологичен напредък. От другата страна са по-критичните и предпазливи гласове, които предупреждават за рисковете при развитието на подобни системи.
Разделението между тези две позиции се задълбочи през последните години. След избора на Доналд Тръмп то придоби и ясно политическо измерение. По-предпазливите гласове често са обвинявани, че имат леви или „woke“ симпатии. Il Post дава като пример компанията Anthropic, която наскоро беше критикувана от администрацията на Тръмп, след като подчерта значението на безопасността в сферата на AI.
AGI, „цифровият Бог“ и религиозният език на техноелита
В центъра на надеждите и тревогите в сектора стои т.нар. Artificial General Intelligence — общ изкуствен интелект, или AGI. Това е неясно дефинирана концепция за по-високо ниво на изкуствен интелект, който би могъл да изпълнява всяка интелектуална задача като човека, а може би и по-добре. За някои обаче AGI е нещо повече — своеобразен „цифров Бог“, който технологичните компании сякаш се опитват да призоват.
Сред експерти и разработчици на изкуствен интелект отдавна се водят дискусии с мистични или псевдорелигиозни елементи, повлияни от огромните очаквания към бъдещото развитие на технологията. Най-известният пример е „Базилискът на Роко“ — мисловен експеримент, според който една бъдеща благосклонна свръхинтелигентна AI система може да реши да накаже онези, които са възпрепятствали или забавили създаването ѝ. Това е своеобразен шантаж от бъдещето, в който, според Il Post, казват, че вярват и хора като Илон Мъск.
Подобни идеи са се разпространили в технооптимистичното движение и според Фаджоли оформят „смес от стар религиозен консерватизъм и хипертехнологичен футуризъм“. Тяхното влияние е ново предизвикателство за Католическата църква — не защото могат да заменят католицизма, а защото могат да му повлияят.
Изборът на американски папа се случва именно в такъв момент и това, пише Il Post, помага да се обясни интересът на Силициевата долина към Ватикана през последните месеци.
Но въпросът не е само в националността. Лъв XIV е сравнително млад папа и е активен онлайн още отпреди да стане кардинал. Освен това той е августинец. А в традицията на църковната мисъл, казва Фаджоли, св. Августин е най-важният богослов за „разочарован и скептичен поглед“ към примамливите обещания на модерността и прогреса.
Питър Тийл, Антихристът и новият спор около Ватикана
Не е случайно, че сред критиците на папата е и Питър Тийл — една от най-влиятелните и противоречиви фигури в Силициевата долина и един от ранните поддръжници на Тръмп. През последните месеци, според журналистически реконструкции, цитирани от Il Post, Тийл все по-често говори за „антихриста“ — определение, което използва срещу всеки, който призовава за повече предпазливост при развитието на изкуствения интелект.
Вижте още – Питър Тийл, Ватикана и европейският капан за Антихриста
Сред хората, които Тийл е обвинявал, че са „легионери на Антихриста“, били шведската активистка Грета Тунберг и папа Лъв XIV.
Макар позицията на Тийл да изглежда крайна, тя е важна заради влиянието му в технологичния сектор и заради политическата му тежест. Той беше един от основните политически спонсори на Джей Ди Ванс, днес вицепрезидент на САЩ. Според Il Post Тийл дори го е съветвал да не слуша думите на папата за AI, въпреки че Ванс наскоро е приел католицизма.
Свещеникът Паоло Бенанти, професор по етика на изкуствения интелект в LUISS и член на консултативния орган на ООН по AI, призовава да не се бъркат „няколко туита“ с политическа или геополитическа линия. Въпреки това той признава, че религиозният въпрос става все по-видим в американския технологичен дебат. По думите му там се разпространява своеобразно „полуеретично религиозно мислене“. Бенанти отбелязва и че Силициевата долина отдавна има открито враждебно отношение към класическите институции — от банките до медиите — които частично е заменила с технологични услуги, по-близки до собствените ѝ идеали. В този смисъл псевдорелигиозната визия за изкуствения интелект може да бъде и удобен инструмент за опростяване на сложен пейзаж чрез познатата схема за вечната битка между доброто и злото.
Според Бенанти обаче все още е рано да се правят окончателни изводи за този понтификат. Той припомня, че папа Франциск, на когото Бенанти е бил съветник по темите за изкуствения интелект и технологичната етика, е имал нужда от десет месеца, за да направи всички управленски стъпки и да покаже в каква посока ще води Църквата.
Лъв XIV е избран едва преди осем месеца, при това по време на Юбилей, което допълнително е забавило някои политически процеси във Ватикана. Затова, заключава Il Post, вероятно ще трябва да минат още няколко месеца, преди да стане ясно каква посока ще поеме новият папа по един от най-сложните въпроси на нашето време — изкуствения интелект.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
