Въпросът за състоянието на българската армия все по-често се поставя в контекста на нарастващото международно напрежение и променящата се среда за сигурност. След десетилетия на т.нар. „реформи“, довели до значително намаляване на личния състав, недостиг на техника и ограничени способности, страната остава с ограничен капацитет да гарантира собствената си защита и да реагира адекватно при кризи и бедствия.
В какво състояние е българската армия днес
Според „Възраждане“, Българските въоръжени сили се намират в състояние на сериозен недокомплект – над 22% в различните родове войски. Това поставя въпроса доколко страната може да разчита на собствените си ресурси за защита, особено в ситуация, в която сигурността се възприема все по-често като функция на националния капацитет, а не единствено на съюзническите ангажименти.
Сигурност чрез съюзи или чрез собствен капацитет
В този контекст се откроява и дебатът за ролята на членството в НАТО. Според същата позиция, съюзът не гарантира автоматично реална сигурност, доколкото води до значителни разходи за закупуване на чуждестранна техника, вместо стимулиране на вътрешния военнопромишлен потенциал. Наред с това се поставя и въпросът за възможността България да бъде въвлечена в конфликти, за които не разполага с необходимата подготовка.
Друг аспект от дискусията е свързан с присъствието на чужди военни бази на територията на страната. Критичните позиции ги определят като фактор, който поставя под въпрос равнопоставеността в съюзническите отношения и влияе върху националния суверенитет. В този смисъл се подчертава, че сигурността не може да бъде изцяло делегирана, а изисква изграждане на самостоятелна отбранителна способност.
Вижте още – Над 400 американски войници кацнаха във Варна – без яснота защо
Възможен ли е нов модел на военна служба
На този фон се очертава необходимостта от цялостно преструктуриране на отбранителната система. Една от обсъжданите идеи е въвеждането на ограничена форма на наборна военна служба. Подобен модел, прилаган вече в държави като Германия и Швеция, както и в редица скандинавски страни, се разглежда като инструмент за подобряване на подготовката на населението, повишаване на устойчивостта на обществото и създаване на по-гъвкава система за отбрана.
Предложеният подход включва изграждането на трикомпонентна структура: професионална армия, наборни сили и подготвен резерв. Професионалното ядро следва да бъде разширено до около 50 000 души, с акцент върху високотехнологични способности, включително киберотбрана. Наборната служба, с продължителност между 6 и 9 месеца, би имала за цел да подготвя гражданите за участие в резерва, който от своя страна ще включва както преминалите обучение, така и бивши кадрови военнослужещи.
Модернизацията като ключов елемент на отбраната
Съществен елемент от този дебат е и въпросът за превъоръжаването. Българската армия продължава да разчита в голяма степен на морално остаряло оборудване, което ограничава оперативните ѝ възможности. В тази връзка се поставя акцент върху развитието на безпилотни системи, модерна артилерия и технологично обновяване, съобразено със съвременните конфликти.
Ролята на военната индустрия и стратегическата автономия
Паралелно с това се откроява и необходимостта от възстановяване на националния военнопромишлен комплекс. Идеята е страната да развива собствено производство на военна техника, включително дронове, чрез инвестиции в научно-развойна дейност и изграждане на затворен производствен цикъл. Това би намалило зависимостта от външни доставчици и би укрепило стратегическата автономия на държавата.
В крайна сметка въпросът за бъдещето на българската армия се свежда до по-широк избор: дали сигурността на страната ще продължи да се основава предимно на външни фактори, или ще бъде изградена върху собствен капацитет и дългосрочна визия за национална отбрана.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
