Пожарите, които изпепелиха части от Пасифик Палисейдс и Алтадина в Лос Анджелис, вече са добре познати като трагедия. Но според София Карстенс, автор в Brownstone Institute, те трябва да бъдат разглеждани не само като природно бедствие, а като резултат от дългогодишно институционално разложение, объркани приоритети, пропуски в инфраструктурата и политическа безотговорност.
В текста си „City of Angels“ („Град на ангели“) Карстенс твърди, че мнозина вече знаят основните факти около пожарите в Палисейдс и Алтадина, както и част от „сенчестите“ обстоятелства около избраните представители и полудържавни и държавни структури като Департамента по водоснабдяване и електроснабдяване на Лос Анджелис — Los Angeles Department of Water and Power, LADWP. Според нея обаче много по-малко хора осъзнават колко дълбока е дисфункцията и до каква степен тя продължава да се разраства.
Пожарите като симптом, а не като изолиран провал
В центъра на анализа ѝ стои резервоарът „Санта Инес“ — Santa Ynez Reservoir, който може да съхранява 117 милиона галона вода. Карстенс посочва, че той е бил изпразнен през февруари 2024 г. и е останал празен 11 месеца. Според нея ремонтът е можело да бъде извършен от служители, но вместо това водният обект е останал извън готовност в район, за който е добре известно, че е изложен на риск от пожари, суша и силните ветрове Санта Ана.
Данните за празния резервоар бяха потвърдени и от други източници. Reuters съобщи, че LADWP е бил съден от жители заради твърдения, че не е управлявал адекватно водните ресурси, необходими за борба с пожара в Палисейдс. В съдебната претенция се посочва, че резервоарът, с капацитет 117 млн. галона, е бил празен заради забавен ремонт. В официален анализ на CalEPA също се казва, че „Санта Инес“ е бил празен при избухването на пожара, тъй като са били необходими ремонти за поддържане на безопасността на питейната вода.
Според Карстенс фактът, че резервоар с над 100 милиона галона вода е бил празен в момент на суша и преди сезона на ветровете Санта Ана, е централният въпрос, който не бива да бъде изместван от други теми. Тя припомня, че причината за изпразването е била повреда в покритието на резервоара, а ремонтът не е бил ускорен. За авторката това е символ на управленски провал: всички знаят, че Калифорния има сух климат, всички знаят за ветровете Санта Ана, всички разбират връзката между електричество, дървета, вятър, пожарна превенция и водни ресурси, но въпреки това ключов воден резерв е бил оставен неизползваем.
Вижте още – Калифорния по европейски модел: зелена идеология, дълг и разпад на американската мечта
Празният резервоар и обърнатите приоритети на Лос Анджелис
Карстенс твърди, че по това време LADWP е бил съсредоточен върху други приоритети. Първият, според нея, е бил получаването на одобрение за завод за пречистване на отпадъчни води на стойност над 750 млн. долара. Вторият — проучвания, финансирани с пари на потребителите, за преобразуване на съществуваща газова електроцентрала в Юта към водород. Третият — реорганизация на ведомството около политиките за многообразие, равнопоставеност и включване — Diversity, Equity and Inclusion, DEI.
изображението е илюстративно
В този контекст авторката задава въпроса защо пари на потребителите се използват за разработване и изследване на нови технологии, докато собствената инфраструктура на Лос Анджелис се разпада, остава без поддръжка и не е в готовност за предвидими бедствия. По думите на Карстенс подобни разходи са поне извън ядрото на договора с гражданите, ако същевременно жизненоважни системи за обществена безопасност не са поддържани.
Особено остро Карстенс критикува приоритизирането на DEI политиките (политиките за многообразие, равнопоставеност и включване). Тя посочва, че едва около 5% от персонала на пожарната служба на Лос Анджелис са жени, но според нея трите най-висши ръководни позиции са били заети от представители именно на тази малка група. Авторката не твърди, че това е невъзможно само по себе си, но го представя като показателен пример за управленска култура, в която символни политически приоритети изместват оперативната готовност.
Карстенс обръща внимание и на аргумента, че градските водни системи като тази на LADWP не са проектирани за гасене на пожари, които обхващат цели квартали. За нея обаче това не е оправдание, а обратното — причина такава уязвимост да бъде поставена в центъра на планирането. Ако системата не е изградена за подобен тип бедствие, пита авторката, защо това не е било приоритет пред водородни експерименти в Юта или други скъпи проекти?
Тук Карстенс формулира една от основните си тези: всяка тема, различна от факта, че резервоарът със 117 млн. галона е бил празен, е „лъскав предмет“, който отклонява вниманието от същината. Според нея институциите са имали повече от година да коригират този риск, но не са го направили.
Бюджетни съкращения, неподдържана техника и въпросът за готовността
Втората линия в анализа ѝ е бюджетната. Карстенс твърди, че Лос Анджелис има не просто инфраструктурен, а бюджетен проблем. По думите ѝ над 1 млрд. долара са били похарчени за политики за бездомните, които според нея не са помогнали реално на бездомните, докато същевременно бюджетът на пожарната служба е бил намален със 17 млн. долара. Тя припомня писмо на началника на пожарната Кристин Кроули от декември, в което Кроули предупреждава, че службата няма да бъде подготвена за мащабно бедствие и че има техника, която не може да бъде ремонтирана заради липса на средства.
Подобни предупреждения бяха отразени и от други медии. CBS News съобщи, че месец преди пожарите Кроули е предупредила, че бюджетните съкращения затрудняват способността на службата да реагира на извънредни ситуации. ABC News отбеляза по-нюансирано, че пожарната е претърпяла конкретни съкращения, макар общата бюджетна картина да е по-сложна. Карстенс обаче настоява, че при служби като полицията и пожарната пълното финансиране не трябва да бъде предмет на политически компромис.
Според нея бюджетът определя работния процес. Не можеш да ремонтираш сложна техника, ако случайно „намериш пет долара в джоба си“, пише тя в смислов преразказ. Ако десетки единици техника се нуждаят от ремонт, трябва да има график, планиране и финансиране. Когато бюджетът бъде намален, този работен процес се прекъсва.
За Карстенс пожарните хидранти, водата за гасене на пожари и готовността при бедствия не са странични теми. Странични теми, според нея, са скъпите технологични експерименти, рециклирането на отпадъчни води и водородните проекти, когато основната система за реакция при бедствие не е подготвена. „Пожарната и бедствената готовност не са били приоритет, ако този резервоар е бил празен“, е основният смисъл на нейната критика.
Измами за милиарди и институции без контрол
След това авторката разширява темата към корупцията и измамите в Калифорния. Тя припомня, че щатският Employment Development Department — Департаментът за развитие на заетостта, EDD, е потвърдил около 20 млрд. долара измами с помощи за безработица, като някои анализи поставят размера на щетите още по-високо. Документ на EDD от 2022 г. посочва, че към октомври 2021 г. около 20 млрд. долара, или 11% от изплатените помощи, вероятно са били измамни, основно по федералната програма Pandemic Unemployment Assistance.
Карстенс цитира и доклад, според който Калифорния е загубила най-малко 180 млрд. долара от измами в големи държавни програми. Става дума за теза, развита от City Journal, която предизвика политически спор в щата. Авторката използва този пример, за да обоснове по-широката си теза: че в Калифорния има системен проблем, при който публични пари изтичат чрез измами, злоупотреби и лош контрол, докато основни публични функции като пожарна безопасност и инфраструктурна поддръжка остават недофинансирани.
В текста си Карстенс твърди още, че журналисти и граждани са обезкуражавани да разследват определени видове злоупотреби заради страх от ответни действия и заради законодателни инициативи, които според нея ограничават възможността за публично осветяване на подобна дейност. Тя представя това като част от по-голям проблем: избраните представители са показали ясно своите приоритети, а според нея сред тях не са нито бедствената готовност, нито защитата на избирателите.
Следващият пример в публикацията е свързан отново с LADWP (Департаментът по водоснабдяване и електроснабдяване на Лос Анджелис). Карстенс посочва, че бордът на ведомството е одобрил нова сграда в центъра на Лос Анджелис, в която да бъде преместен департаментът, докато се ремонтира сградата „Джон Фераро“, централата на LADWP. Според нея цената на новата сграда е над 90 млн. долара, а преустройството ѝ, за да може ведомството да се премести там, ще струва още между 100 и 120 млн. долара. След това трябва да бъде ремонтирана самата сграда „Джон Фераро“, като Карстенс посочва прогнозна стойност от 750 млн. долара. В нейната оценка общата цена стига около 1 млрд. долара — сума, която тя саркастично описва като разход „за смяна на пердетата“ в DWP.
Защо Карстенс свързва Калифорния с изборната система
Оттук текстът преминава към изборната тема. Карстенс твърди, че мнозина се питат защо тези длъжностни лица просто не бъдат отстранени чрез избори, но според нея отговорът е структурен. Тя развива тезата, че в американската политика няма толкова „колебаещи се щати“, колкото „колебаещи се окръзи“. Като пример посочва Cook County, свързан с Чикаго, и Clark County. Според нея чрез подобни ключови окръзи може да се влияе върху по-големи политически резултати, без следите да изглеждат очевидни на национално равнище.
За Карстенс Los Angeles County — окръг Лос Анджелис — е „майката на всички колебаещи се окръзи“. Тя твърди, че ако се погледне политическа карта, Калифорния би изглеждала различно, ако не бяха няколко големи окръга, които определят резултата на щатско ниво. В този смисъл, според нея, ако Лос Анджелис се промени политически, може да се промени Калифорния, а ако се промени Калифорния — може да се промени и националният политически баланс.
В тази част Карстенс свързва темата с изборната инфраструктура и компанията Smartmatic. Тя твърди, че Los Angeles County е единствената юрисдикция в САЩ, която все още има договор със Smartmatic, и поставя въпроса защо изборна система в толкова ключов окръг се управлява чрез компания, която според нея е свързана с чужди интереси. Карстенс отива още по-далеч, като описва Smartmatic и Dominion като неамерикански компании и твърди, че чужди и недемократични интереси могат да влияят върху изборните процеси. Тази част от текста е най-остра и най-обвинителна: авторката говори за „сенчесто управление“, „инсталирани, а не избрани“ длъжностни лица и риск от тоталитарен режим, ако гражданите приемат сегашната система като нормална.
Тя цитира и твърдения за изборни нередности в Orange County, според които една пета от гласувалите през 2024 г. били хора без американско гражданство, невалидни или „фантомни“ избиратели. Посочените от нея числа включват 74 хил. предполагаеми хора без американско гражданство или несъществуващи избиратели, 86 хил. гласували от адрес, на който не живеят, 61 хил. без социалноосигурителен номер или с номер, споделен с други, както и 77 хил. бюлетини, които не можели да бъдат съпоставени с конкретен избирател.
Карстенс споменава и друго дело, според което в избирателните списъци на Калифорния има 873 хил. неактивни регистрации. Тя свързва това с факта, че според нея в Калифорния не се изисква документ за самоличност, който да потвърди дори пребиваването в щата, камо ли гражданството, за да се гласува. В нейния прочит това прави изборната почтеност в Лос Анджелис и Калифорния ключова не само за щата, а за цялата страна.
Лос Анджелис като „бета тест“ за цялата страна
В края на текста си Карстенс превръща анализа в призив за политическо действие. Според нея това не е партийна тема, а въпрос за самото право на американците да избират своите лидери. Тя настоява, че демократи, републиканци, независими и всички останали трябва да се интересуват от изборната почтеност, защото ако контролът върху изборите е „театър“, всички останали реформи губят значение.
Карстенс призовава жителите на Лос Анджелис и Калифорния да изискват прекратяване на договора със Smartmatic, да се регистрират, да гласуват масово, да се свързват със своите общински и щатски представители и да говорят с всеки избирател в Калифорния, когото познават. Според нея Лос Анджелис може да бъде не само „острието“ на проблема, но и „щитът“ на демокрацията.
Финалната ѝ теза е, че случващото се в Калифорния няма да остане само в Калифорния. Щатът, според Карстенс, е „бета тест“, но не е изгубена кауза. Тя завършва с метафората, че не само „пердетата“ в DWP трябва да бъдат сменени — трябва да бъде сменена цялата система.
И последното ѝ предупреждение връща текста там, откъдето започва: много ремонти на къщи в опожарените райони все още са затруднени или отложени с години, а резервоарът „Санта Инес“, според Карстенс, продължава да стои празен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
