Светът е изправен пред сценарий, който до неотдавна изглеждаше хипотетичен – евентуално затваряне на Ормузкия проток, най-важният енергиен „тесен проход“ в глобалната система. В анализ, публикуван в OilPrice, се поставя ключовият въпрос: какво ще стане, ако този маршрут остане блокиран седмици или дори месеци?
Протокът между Иран и Оман е жизненоважен за световната икономика. Всеки ден през него преминават около 20 милиона барела петрол, както и значителни количества втечнен природен газ и нефтохимични суровини. По данни, цитирани от OilPrice, това представлява приблизително една пета от глобалните доставки на петрол.
Ормузкият проток: най-важният енергиен „тесен проход“ в света
Ако този поток бъде прекъснат, светът няма как да го компенсира в краткосрочен план. Дори при най-оптимистични сценарии, комбинацията от стратегически резерви и алтернативни маршрути не може да запълни напълно липсата.
Според анализа на OilPrice:
- освобождаване на стратегически резерви може да добави около 6–7 млн. барела дневно
- алтернативни тръбопроводи – още 3–4 млн. барела дневно
Въпреки това, глобалният пазар остава с дефицит от над 10 милиона барела дневно – мащабен недостиг, който поставя под натиск цялата енергийна система.
Колко петрол липсва: защо недостигът надхвърля 10 млн. барела дневно
Най-бързият инструмент са стратегическите петролни резерви. През март International Energy Agency обявява координирано освобождаване на 400 милиона барела за 60 дни – най-голямата подобна интервенция в историята. Това добавя около 6,7 млн. барела дневно, но ефектът е временен. Както подчертава OilPrice, тези резерви са създадени да печелят време, а не да заменят дългосрочно основни енергийни маршрути. Допълнително ограничение е, че американският стратегически резерв е запълнен едва около 58%, а логистиката изисква седмици, за да достигне петролът до износните терминали.
Междувременно геополитическата картина остава динамична. Днес президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон обмисля постепенно прекратяване на бойните действия в Иран, като същевременно подчерта, че сигурността на Ормузкия проток не е ангажимент на САЩ. По думите му, отговорността трябва да бъде поета от държавите, които реално зависят от маршрута – включително големите азиатски икономики. Тръмп дори изрази очакване, че при отслабване на иранската заплаха протокът „може да се отвори сам“, без необходимост от мащабна военна намеса.
Вижте още – „Китайският Нострадамус“: САЩ могат да загубят войната с Иран
Стратегически резерви и алтернативни маршрути: защо не са достатъчни
Най-важният обходен вариант е в Саудитска Арабия. Т.нар. източно-западен тръбопровод (Petroline) позволява транспортиране на петрол до Червено море, заобикаляйки Ормузкия проток. Въпреки капацитет от около 7 млн. барела дневно, реално могат да се добавят само 2–3 млн., заради вече използвана инфраструктура и ограничения в пристанищата.
Обединени арабски емирства разполагат с тръбопровод Habshan–Fujairah с капацитет около 1,5 млн. барела дневно, но и той е почти изцяло натоварен. Ирак има алтернативен маршрут през Турция към Средиземно море, но политически и инфраструктурни ограничения не позволяват значително увеличение на потоците.
Общият ефект: тези маршрути осигуряват само частично облекчение.
Газът като най-слабото звено: риск от скок на цените и индустриален натиск
Докато петролът е труден за заместване, втечненият природен газ се оказва още по-голямо предизвикателство.
Катар, един от най-големите износители в света, осигурява около 20% от глобалната търговия с LNG – почти изцяло преминаваща през Ормузкия проток.
За разлика от петрола, LNG веригата е силно зависима от синхрон между добив, втечняване, транспорт и приемни терминали. Това прави бързото пренасочване практически невъзможно.
Според OilPrice, прекъсване на катарските доставки би довело до:
- рязък скок на цените
- силна конкуренция за доставки от САЩ и Австралия
- възможно ограничаване на индустриалното производство в някои региони
Историята показва, че подобни кризи имат дълготрайни последици. Затварянето на Суецкия канал през 1956 г. и след 1967 г. води до сериозни логистични разходи и забавяния. По време на „танкерната война“ между Иран и Ирак през 80-те години атаките срещу кораби разклащат пазарите.
Но, както подчертава OilPrice, днешният мащаб е несравнимо по-голям – никога досега не е съществувал риск от блокиране на толкова голям дял от световните енергийни доставки.
Последиците не се ограничават до енергийния сектор. Прекъсване на доставките на нефтохимични суровини и торове може да се пренесе към земеделието и да доведе до по-високи цени на храните.
Още по темата – Войната в Иран може да отприщи световна продоволствена криза
Според анализа на OilPrice, в краткосрочен план подобен шок има два възможни изхода:
- цените се повишават до ниво, което рязко намалява търсенето
- или маршрутите се възстановяват
Дотогава светът остава в състезание с времето.
Допълнителни фактори могат частично да смекчат удара – например ако Иран продължи да изнася петрол към избрани клиенти или ако Китай използва собствените си стратегически резерви. Но дори и тогава, това не би било достатъчно, за да се затвори огромният недостиг.
Анализът на OilPrice очертава ясен извод: светът няма бързо решение, ако Ормузкият проток бъде затворен. Дори при максимална мобилизация на всички налични инструменти, глобалният енергиен пазар остава с огромен дефицит.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
