След като израелските военни убиват по-големия му брат при въздушен удар в Газа през 2014 г., Ахмед Алнаук казва, че почти е загубил желание за живот. „Изпаднах в дълбока депресия“, каза ми той в неотдавнашен телефонен разговор. Но един американски приятел го убеждава да пише за брат си и да насочи скръбта си към нещо продуктивно. Заедно те основават проекта „Ние не сме числа“, който обучава млади писатели в Газа и публикува личните им есета на английски език. За него разказва Фара Стокман пред New York Times.
Името е намек за това, че числата могат да бъдат безсмислени. Колкото по-голям е броят на загиналите, толкова по-малко сме склонни да се интересуваме, тъй като мащабът на човешкото страдание може да ни се стори непосилен. Статистиката не предизвиква съпричастност и действия. Личните истории са тези, които го правят.
„Този проект промени живота ми, защото за първи път си помислих, че някои хора могат да се интересуват от нас“, каза Алнаук, описвайки реакцията, която получи извън Газа.
Проектът „Ние не сме цифри“ започна като начин да се увековечи паметта на загиналите, но бързо се превърна в спасителна линия за живите. За младежите в Газа, които са блокирани от политическа система с малко права и блокирана икономика с малко работни места, това е жизненоважен начин за себеизразяване. От началото на инициативата в нея са участвали повече от 350 души. Те са писали за влюбването по време на война („Страхувам се да не бъда следващата мъртва булка“), за скулптурата („Превръщането на куршумите в изкуство“) и за парите („Жизненият цикъл на палестинския висшист“). Те са допринесли с материали за копнежа да напуснат Газа и за копнежа да се върнат.
Мисията на проекта е да даде възможност на палестинците да разкажат собствените си истории, без да разчитат на чуждестранни посредници. Въпреки че проектът свързва начинаещи журналисти и активисти с наставници в САЩ и Европа, които им дават съвети за писането им, целта е да се позволи на палестинците да решават какви истории да разказват, според Пам Бейли, която е съосновател на проекта заедно с Алнаук.
Проектът е част от по-широка тенденция палестинците да говорят директно на света, която се развива благодарение на социалните медии и технологии като Google Translate. Може би това е причината, поради която проучванията на Галъп показват, че симпатиите към палестинците се увеличават от 2018 г. насам, особено сред родените от началото на новото хилядолетие.
Преди в Съединените щати беше трудно да се чуе палестинската гледна точка за конфликта. Докато израелците имат посолство във Вашингтон и множество известни групи, посветени на общуването с американската общественост – както и да проверяват това, което пишат журналистите – палестинците не разполагаха със същия капацитет за връзки с обществеността. Сега тази дупка се запълва от разтърсващи публикации в социалните мрежи от обикновени хора, чиито членове на семейството току-що са били убити от израелските военни.
Много израелци и американски евреи са възмутени от гласните критики към Израел, които се проявяват по време на протестните шествия през последните седмици и които са особено болезнени след опустошителните атаки на Хамас срещу израелски цивилни граждани на 7 октомври. Понякога пропалестинските демонстранти преминават към явен антисемитизъм или нещо по-лошо. Всъщност някои критици нарекоха „Ние не сме цифри“ антиизраелска организация. Но броят на изданията, които бяха обвинени в пристрастност през последните седмици, също отслаби въздействието на подобна критика.
Алнаук получи разрешение да напусне Газа през 2019 г., за да посещава училище по журналистика във Великобритания. Сега той живее в Лондон и помага за управлението на проекта от разстояние. Каза ми, че „от цялото си сърце вярва в мира и е много, много против насилието“, мироглед, който по думите му е развил като журналист и защитник на правата на човека. Той каза, че отхвърля убийствата на цивилни граждани, включително и нападенията от 7 октомври. Той също така настоя, че мирното съвместно съществуване може да бъде постигнато само когато израелците разберат несправедливостта, която палестинците търпят, и я преодолеят.
Преди няколко години изглеждаше, че това може да се случи, когато евреи започнаха да превеждат есета от проекта „Ние не сме числа“ на иврит и да ги публикуват във Фейсбук. С надеждата, че промяната е възможна, Алнаук започва нов проект с израелски журналист, наречен „От другата страна на стената“, който създава истории от Газа за израелска публика.
Но от 7 октомври насам надеждата е залята от непоносимо насилие. Сега „Ние не сме цифри“ е пълен с текстове за това какво е да знаеш, че можеш да умреш във всеки един момент, и с възпоменания за убити писатели: Худа ал-Соси, млада жена, която миналата година написа статия за изкуството на квилинга (форма на изкуството, която включва използването на ленти от хартия, които се навиват, сгъват в определени форми или се слепват заедно, за да се създаде интересен декоративен дизайн – бел. прев.), беше убита при израелски въздушен удар на 23 октомври, според сайта. Юсеф Махер Давас, който пише за унищожаването на овощната градина на семейството си, е убит на 14 октомври. Махмуд Алнаук – по-малкият брат на Алнаук, който интервюираше жители на Газа за мнението им за американските санкции срещу Венецуела, беше убит на 20 октомври, когато бомба изравни със земята къщата на баща им, убивайки 21 членове на семейството им, включително племенница, която почина от раните си по-късно.
„Какво може да ме накара да простя? И как ще си простя, че не бях с тях в такива дни?“, попита Алнаук в публикация във Фейсбук за смъртта им. Но дори и в скръбта си, той се придържа към силата на историите.
Разказа ми, че сестра му Уалаа, инженер, за която казва, че е най-умният човек, когото някога е срещал, най-накрая си е намерила работа след години опити. Брат му Махмуд се е готвел да замине за Австралия, за да учи политически науки. Баща му, Насри Алнаук, е прекарал десетилетия в изграждането на силуета на Тел Авив.
„След като загубих семейството си, не спрях да вярвам в това, в което вярвам“, каза ми той. „Не искам други хора да изпитват това, което изпитвам аз. Нито израелците, нито палестинците.“
Той каза, че местна информационна агенция в Ивицата Газа е съобщила, че къща в родния му град Дейр ал-Бала е била бомбардирана и са били убити „няколко“ души, но не е казала кои. Това са техните имена:
Насмах Салман, на 2 години
Нур Салман, на 4 години
Абдула Алазаизи, на 6 години
Тамим Башир, на 6 години
Тала Салман, на 8 години
Мохамед Башир, на 9 години
Басема Алнаук, на 9 години
Сара Alazayizi, на 9 години
Барк Алнаук, на 11 години
Дима Салман, на 12 години
Малак Башир, на 12 години
Еслам Алазаизи, на 12 години
Рагд Алазаизи, на 13 години
Есмал Салман, на 13 години
Махмуд Алнаук, на 25 години
Ая Башир, на 33 години
Али Алкиринауи, на 33 години
Мохамед Алнаук, на 35 години
Ала Салман, на 35 години
Уалаа Алазаизи, на 36 години
Насри Алнаук, на 75 години
П.П.: На снимката е 12-годишната Аят Брекат. Нейната история е разказана в статията със заглавие „За децата на Газа сънищата носят само кошмари“.
Източник: New York Times