Повечето прогнози за енергийната криза в Близкия изток стъпват върху едно привидно логично допускане: ако Ормузкият проток бъде отворен отново, танкерите ще тръгнат, петролът ще потече, а цените постепенно ще се нормализират. В анализ, публикуван в Natural News, Майк Адамс оспорва именно тази теза и твърди, че тя подценява физическата реалност на петролната инфраструктура в Персийския залив.
Основната му теза е, че Ормуз не е „тръба“, която може просто да бъде спряна и после отново пусната. По думите му войната вече е предизвикала енергийна криза, която според цитирани от него оценки на Международната агенция по енергетика надхвърля по тежест комбинирания ефект от петролните шокове през 70-те години и газовата криза от 2022 г.
Адамс критикува основните медии, че според него повтарят „мита“, че при устойчиво примирие танкерите ще възобновят движението си, а цените ще паднат. Тази логика, пише той, пренебрегва най-важния елемент от кризата – не само блокирания транспорт, а възможното физическо увреждане на самите петролни находища в Персийския залив.
Защо Ормузкият проток не е просто „кран“ за петрол
В анализа се обръща внимание на особеностите на петролните кладенци в Иран, Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства. Те не функционират като обикновен кран или градински маркуч, а представляват стари и дълго експлоатирани резервоари с ниско налягане, които се нуждаят от прецизно инжектиране на газ, за да поддържат добива.
Когато този процес бъде прекъснат, може да настъпи т.нар. „воден конус“ – навлизане на солена вода, която блокира достъпа до част от петрола и прави възстановяването на добива изключително трудно. Освен това във вътрешността на кладенците могат да се отложат парафини и асфалтени, които запушват тръбите и порите на скалата с твърди натрупвания.
Адамс подчертава, че това не е политическа интерпретация, а въпрос на петролна физика. В тази връзка той посочва израелския удар по иранското газово находище „Южен Парс“, което описва като най-голямото в света, и твърди, че атаката е предизвикала траен шок в регионалната енергийна система.
Според текста спадът на налягането след подобен удар може да засегне стотици кладенци. Дори ако войната приключи незабавно, тези кладенци няма да могат да се върнат към предишните си нива на добив без скъпи сондажни дейности, които биха отнели години. Подобна логика авторът прилага и към катарския LNG комплекс „Рас Лафан“, за който твърди, че е бил ударен от ирански ракети в отговор.
Невидимият удар върху петролните кладенци в Персийския залив
В публикацията централно място заема тезата, че дори кратки прекъсвания на добива могат да нанесат дългосрочни щети. Адамс се позовава на индустриални изследвания, според които спирания от пет дни до няколко седмици могат да доведат до загуба на 20–30% от дебита на засегнатите кладенци.
Като исторически пример са посочени кладенците в Кувейт след пожарите по време на операция „Пустинна буря“. По думите му те никога не са възстановили напълно предишния си капацитет, въпреки че тогава става дума за прекъсване от няколко месеца. Сега рискът е от месеци без нормално производство, докато в някои полета газът се изгаря, вместо да бъде изнасян.
Затварянето на Ормузкия проток, според анализа на Natural News, вече е извадило значителен дял от световната енергия от пазара, а поскъпването на енергията започва да се пренася към храните, транспорта и други индустрии. Цитирана е и книгата Clean Energy Nation, според която зависимостта на света от арабски, персийски и венецуелски петрол ще се засилва с нарастването на търсенето и свиването на глобалното предлагане.
В този контекст Адамс използва понятието „невидим данък“ върху световното петролно предлагане. Всеки ден, в който протокът остава затворен, увеличава не само загубата на текущи барели, но и трайното увреждане на самите резервоари. Прогнозата му е, че дори след евентуално отваряне на Ормуз светът може да загуби между 4 и 6 милиона барела дневен капацитет, което би означавало по-високи цени за години напред.
Как войната в Иран може да задълбочи глобалната енергийна криза
Майк Адамс поставя кризата в пряка политическа рамка. Според него Иран е затворил Ормузкия проток в отговор на военната агресия на Доналд Тръмп. Авторът твърди, че това е единственият реален лост на Техеран срещу суперсила, която според текста е нанесла 8000 удара по страната. В анализа се настоява, че Ормузкият проток никога не е бил „наш“, за да бъде държан отворен по волята на Вашингтон. Водният път е разположен до Иран и исторически е част от персийското стратегическо пространство.
Natural News припомня и предупрежденията на бившия полковник от американската армия Дъглас Макгрегър, който според Адамс още преди войната е прогнозирал, че подобни удари ще доведат до катастрофален икономически отговор. Според автора тази прогноза се е сбъднала: прекалено много петрол западно от протока се изгаря неефективно, докато източната част на пазара остава гладна за енергия.
Белият дом може да обявява победа, но в интерпретацията на Адамс реалността е обратната – Тръмп вече е загубил войната, защото Иран контролира ключовата точка, през която минава значителна част от глобалната енергийна търговия.
Защо танкерите може да не се върнат дори след отваряне на Ормуз
Един от основните акценти в анализа е, че евентуалното отваряне на Ормузкия проток няма автоматично да възстанови нормалната логистика. Иран може да бъде принуден да продава петрол на всякаква цена, но това не решава въпроса кой ще превозва този петрол.
Посочени са съобщения за ирански катери, открили огън по търговски кораби, както и данни на Британските морски търговски операции за атаки в региона. В резултат застрахователните ставки са скочили рязко, а корабните компании вече пренасочват флотите си към Мексиканския залив в САЩ.
Дори ако водният път бъде формално обявен за безопасен, много капитани няма да пожелаят да се върнат в зона, която може отново да се превърне във военни действия. Така проблемът вече не е само геополитически, а логистичен: танкери, екипажи, застраховки, маршрути и риск от нова ескалация.
Адамс твърди още, че преговорите в Пакистан са блокирани, тъй като Техеран настоява за такса, плащана в биткойн, както и за отлагане на ядрените преговори. Според него цялата верига на доставка е повредена. Възможно е спот цените временно да паднат, ако няколко тестови танкера преминат през протока, но това няма автоматично да означава евтин бензин за потребителите.
Пазарът може да се превърне в хаотична среда, в която отделни търговци печелят огромни суми, докато обикновените хора плащат повече за храна, транспорт и отопление. В анализа се посочва, че законът за единната цена на пазара прехвърля разходите от войната директно върху потребителите.
Още по темата – Войната в Иран: гражданите плащат скъпо гориво, петролните компании печелят милиарди
Краят на евтиния близкоизточен петрол?
В заключителната част на анализа Майк Адамс преминава от геополитика към по-широка оценка за зависимостта на човешката цивилизация от изкопаемите горива. Според него петролът не е просто суровина, а „съхранен работен потенциал“. Всеки барел, изгорен без смисъл, е енергия, която е можела да произведе храна, да транспортира стоки или да поддържа икономическа активност.
Кризата в Ормуз показва колко зависим остава светът от въглеводородите. Политиците във Вашингтон и Тел Авив, пише авторът, не усещат болката от високите цени така, както я усещат обикновените семейства. Те не виждат и задаващия се недостиг на торове, който вече застрашава глобалното производство на храни.
Според Natural News изборът е между прекратяване на войната и отваряне на протока, или приемане на трайни щети върху петролните кладенци и много по-мрачно икономическо бъдеще. Това не е само политически спор, настоява Адамс, а въпрос на физика, който вече засяга реални хора.
Финалният му извод е, че единственият рационален път е прекратяване на бомбардировките, преговори „добросъвестно“ и приемане на факта, че ерата на евтиния и сигурен близкоизточен петрол е приключила. Според Майк Адамс продължаването на войната означава не просто изгаряне на петрол, а изгаряне на „общото бъдеще“ на човечеството.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
